Депутатите продължават със законопроекта на държавния бюджет за 2020 на първо четене.
В проектозакона за държавния бюджет е записано: "Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС".
В макрорамката на бюджета заложените основни макроикономически показатели са 3,3% ръст на БВП през 2020 г., намаляване на безработицата и средногодишна инфлация от 2,1%.
Очакванията са увеличените разходи за заплати в публичния сектор да доведат до повишаване на потреблението. Икономическият растеж ще се запази на ниво от 3,3% в периода 2021-2022 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите.
Коефициентът на безработица се предвижда да забави темпа си на намаление и да достигне 4,1% от работната сила, пише в проектозакона.
"За 2020 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 2,3%, а средногодишна - 2,1%. Влиянието на международните цени на суровините, особено на суровия нефт, като проинфлационен външен фактор, се очаква да бъде ограничено. Цените на храните ще продължат да нарастват, но с по-нисък темп. В следващите години от прогнозния период (2021-2022 г.) като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлация, поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола и стабилизирането в цените при останалите суровини.
Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в СБП за периода 2020-2022 г. - достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването ѝ през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета, пише в мотивите на Бюджет 2020 г.
При отчетено положително салдо на сектор "Държавно управление" (на начислена основа) за 2018 г., през 2019 г. се очаква бюджетното салдо да бъде положително в размер на 0,05% от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит за 2020 г. в размер на 0,1 % от БВП и излишък съответно от 0,5% и 0,1% от БВП за 2021 г. и 2022 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2020 г. е предвиден да остане непроменен спрямо 2019 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Въз основа на допусканията, при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г., независимо от нарастването на дълга в абсолютна стойност, очакванията са да се запази тенденцията към намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6% към края на 2019 г. до 17,0% в края на 2022 г.
За периода 2020-2022 г. нивото на консолидирания дълг на сектор "Държавно управление" се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8% до 18,2% от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лв.
Размерът на приходите, помощите и даренията по КФП за 2020 г. е 46 826,5 млн. лв., или 36,9 % от БВП.
През 2020 г. номиналният ръст в приходната част на бюджета спрямо ревизираната оценка на програмата за 2019 г. е от около 3,0 млрд. лв. Ръстът на данъчно-осигурителните приходи е над 2,8 млрд. лв.,
Предвидените разходи и вноската в бюджета на ЕС е 46 826,5 млн. лв., или 36,9% от БВП.
В консолидираната фискална програма за 2020 г. се предвижда размерът на вноската на Република България в Общия бюджет на ЕС за 2020 г. да бъде 1 397,4 млн. лв., или 1,1% от БВП.
Ръстът на разходите за 2020 г. спрямо ревизираната оценка на програмата за 2019 г. (0,5 млрд. лв.), се дължи на ръста на разходите за персонал и за социални и здравноосигурителни плащания, мотивират се авторите на проектобюджета.
За 2020 г. разходите намаляват с 2,1 пр.п. спрямо ревизираната оценка на програмата за 2019 г. основно във връзка с извършения през 2019 г. еднократен първоначален депозит за цялата сума по договорите за покупка на осемте изтребителя Ф-16, гласят заложените параметри на Бюджет 2020.
Припомняме, на 10 юли 2019 г. министрите от кабинета "Борисов-3" одобриха покупката на 8 изтребителя Ф-16, договорите отидоха в Народното събрание за ратификация. Сделката не бе одобрена от БСП, "Воля" и "Атака".
На 15 юли правителството актуализира бюджета заради закупуването на изстребителите. В законопроекта се предвижда и увеличение на дефицита по държавния бюджет с 1,829 млрд. лв. до 2,228 млрд. лева.
На 23 юли президентът Румен Радев наложи вето върху сделката за покупка на осем изтребителя Ф-16. Мотивите на президента бяха искането стратегическите решения, свързани с отбраната и националната сигурност да се взимат с широк консенсус и подкрепа.
След това Радев изтъкна, че в сделката разходите по придобиване, постигнати включително и с имитиране на нов дълг, поставят под въпрос възможностите за временно осигуряване на липсващите способности на самолетите.
На 26 юли, в парламента бе отхвърлено ветото на президента Румен Радев върху четирите закона за придобиване на изтребителя Ф-16 от САЩ.
Припомняме също, че заради покупката на осемте изтребителя България емитира нов дълг от 700 милиона и 600 хиляди лева от началото на годината до 29 юли 2019 г.
Бюджетът позволява новопоетият дълг да бъде до един милиард лева. Финансовият министър Владислав Горанов заяви че възнамерява да се възползва от цялата сума.
На 29 юли 200 милиона лева дългови книжа бяха продадени през деня при рекордно ниска доходност за облигации със срочност 10 години и половина - 0,32 на сто.
Само преди седмица беше предишният аукцион, на който отново бяха поети 200 милиона лева дълг, но този път чрез 20-годишни облигации. Останалите 300 милиона и 600 000 лева бяха взети през юни, когато бяха предложени и от двата вида книжа.
Емитирането през юни на 20-годишни български дългови книжа предизвикаха интереса на банките. Причината - подобни книжа са считани за сигурна инвестиция, макар и с ниска доходност.
Заради договора със САЩ за придобиването на самолетите бюджетът беше актуализиран от депутатите на 19 юли.
За 2020 г. е предвидено балансирано бюджетно салдо по консолидираната фискална програма.
При тези прогнози балансиран бюджет ще се осъществи на ниво на преразпределение на публичните разходи, значително по-ниско от максимално допустимото ниво на разходите по КФП от 40% от БВП съгласно Закона за публичните финанси.
В проектобюджет 2020 приходите, помощите и даренията са планирани в размер на 28 044,6 млн. лв., което е с 2 351,3 млн. лв. повече от програмата за 2019 г.
Ръстът се дължи на планираните данъчни приходи, които са с 1 896,6 млн. лв. повече спрямо разчетените постъпления за 2019 г. и на неданъчните приходи - с 454,7 млн. лв.
Общият размер на разходите за 2020 г. е 14 346,3 млн. лв. и е по-малък от ревизираната оценка на програмата на разходите за 2019 г. с 810,1 млн. лв.
Намалението е формирано от увеличение на текущите разходи с 878,7 млн. лв. и на предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина с 14,1 млн. лв. и от намаление на капиталовите разходи с 1 702,9 млн. лв.
Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 12 238,5 млн. лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 12 257,5 млн. лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 18,9 млн. лв. Нетният размер на бюджетните взаимоотношения за 2020 г. нараства спрямо 2019 г. със 751,8 млн. лв.
За 2020 г. се предлага вноска в общия бюджет на Европейския съюз в размер на 1 397,4 млн. лв., което е със 115,3 млн. лв. повече от 2019 г.
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на излишък от 62,4 млн. лв. и извършване на операции в частта на финансирането на бюджетното салдо в същия размер. Планираното подобрение на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2020 г. спрямо ревизираната оценка на програмата за 2019 г. е в размер на 2 294,3 млн. лв., гласи проектозаконът за Бюджет 2020 г.
Припомняме, вчера, 12 ноември, депутатите приеха Бюджета на Здравната каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на първо четене.
USD
CHF
EUR
GBP
