Какво представлява Европейският парламент?

Eвропейският парламент е консултативен и контролен орган на Европейския съюз. Съставът му се избира чрез преки избори според избирателните системи на страните членки за срок от пет години.

Броят на мандатите, които се полагат на всяка страна членка, е определен според броя на населението на съответната държава. Изборите за Европейския парламент (ЕП) са най-големите транснационални избори.

В изборите за 736 членове на ЕП за мандат 2009-2014 г. участват над 375 милиона гласоподаватели от 27 държави членки, които избират измежду 9000 кандидати.

Във всичките 27 страни от ЕС изборите се произвеждат между 4 и 7 юни 2009 г. На 4 юни са във Великобритания и в Холандия, на 5 юни - в Ирландия, на 6 юни - в Латвия, Словакия, Кипър и Малта. В най-много страни изборите са насрочени за 7 юни - Финландия, Швеция, Литва, Дания, Естония, Германия, Полша, Белгия, Люксембург, Словения, Унгария, Румъния, България, Гърция, Португалия, Франция, Испания и Австрия. Две държави са предвидили по два дни за вота - Чехия (5 и 6 юни) и Италия (6 и 7 юни).

Първите в България избори за 18 членове на ЕП са произведени на 20 май 2007г. ГЕРБ печели 5 мандата, Коалиция "Платформа европейски социалисти" (БСП и ДСХ) - 5 мандата, ДПС - 4, "Атака"- 3 мандата, и НДСВ - 1 мандат.

За работата си в ЕП депутатите са организирани не по национални, а по политически групи според политическата си принадлежност.

Според Договора от Ница на ЕС (подписан на 11 декември 2000 г., влязъл в сила на 1 февруари 2003 г.) за мандата на ЕП от 2009 г. до 2014 г. на България са отредени 17 места.

Изборите за членове на ЕП са регламентирани със Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет от 40-то Народно събрание на 22 февруари 2007 г., последно изменен на 31 март 2009 г. С Указ 82 на президента Георги Първанов от 3 април 2009 г. изборите са насрочени за 7 юни 2009 г.

Изборите се произвеждат по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции на политически партии и независими кандидати чрез преференциално гласуване.

Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15 процента от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.

Територията на страната е разделена на 31 избирателни района, които съвпадат с избирателните райони за последните избори за народни представители. За изборите за ЕП България, включително секциите извън границите й, представлява един многомандатен избирателен район.

За определяне на мандатите между партиите, коалициите и независимите кандидати се използва методът на най-големия остатък - методът "Хеър-Ниймайер" на национално ниво.

Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за

членове на Европейския парламент от Република България (ЦИКЕП) е назначена с Указ 83 от 3 април 2009 г. В нея участват парламентарно представените партии и коалиции, както и тези с представители в Европейския парламент.

Предизборната кампания е открита на 17 май и продължава до 24.00 на 6 юни 2009 година.

* * *

Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, приет от 40-то Народно събрание на 31 март 2009 г., за

първи път на тези избори:

- предизборната кампания е намалена от 30 на 21 дни;

- всеки агитационен материал трябва да съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 20 на сто от агитационния материал. В аудио- и видео- агитационните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо гласово послание;

- отпада денят за размисъл;

- отпадат ЕГН-ата от избирателните списъци;

- отпада забраната в гишето за гласуване да не се допуска използването на техника, с която може да се заснеме начинът на гласуване;

- безлихвеният депозит, който внасят партиите, коалициите на политически партии и инициативните комитети за участие в изборите, се увеличава съответно за партии - 50 000 лв. (досега е 15 000), за коалиции - 100 000 лв. (досега е 20 000), за инициативни комитети - 15 000 лв. (досега е 10 000);

- даренията и разходите, свързани с предизборната кампания, които се извършват по банков път, от 1000 се увеличат на 5000 лева. Дарителите представят декларация за произхода на дарените средства;

- партиите, коалициите и независимите кандидати създават публичен регистър на дарителите на предизборни кампании, който трябва да бъде достъпен за граждански контрол.