Ще променят ли Конституцията по сгрешени правила?

Депутатите се заеха да изготвят и гласуват правилата, по които ще изменят Основния закон. Възникна спор обаче дали те самите не противоречат на Конституцията.

Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България се обсъжда и приема от Народното събрание на три гласувания в различни дни. Комисията по конституционни въпроси е водеща комисия. На сайта на Комисията на интернет страницата на Народното събрание се публикуват стенографските протоколи от заседанията й, докладите на комисията, както и становищата и предложенията, постъпили по законопроекта. Заседанията на Комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.

На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на комисията. Вносителите представят мотивите към законопроекта в рамките на 20 минути. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост. Обсъждането протича при условията и по реда, предвидени за обсъждане на законопроекти при първо гласуване, като разполагаемото време на парламентарните групи се удвоява. Законопроектът е приет на първо гласуване, ако за него са гласували ¾ от всички народни представители. Ако законопроектът получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане, но не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

При второто гласуване законопроектът се обсъжда и приема текст по текст. Между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете. След второто гласуване комисията представя текста за трето гласуване, в който тя може да предлага само редакционно-технически поправки. Третото гласуване е гласуване на законопроекта в цялост. Гласуването е поименно.

Пеевски: ДПС не е в коалицията, новата Конституция - декември

Всичко го правим, защото това е едно евроатлантическо правителство и това е правилното за България

Председателят на парламента Росен Желязков имаше въпроси за мнозинствата, с които ще протичат гласуванията. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов каза, че те били в нарушение на Конституцията.

Надежда Йорданова обаче посочи, че конституционните разпореди за развити. Желязков остава с "противоречиво усещане".

Не можете да напишете процедурните правила, нападна и социалистът Георги Свиленски. Той прогнозира, че кабинетът ще падне преди да има промяна в Конституцията. На което отговори председателят на комисията Радомир Чолаков, който каза, че тези правила са още от времето на Мая Манолова и Михаил Миков.

Преди всеки депутат можеше да внася предложения за промени в Основния закон, а сега се предлага това да става с подписа на 60 депутати.

Правосъдният министър представи на ЕК предложенията за промени в Конституцията

Процесът по приемането на конституционните изменения ще започне след получаването на становище на Венецианската комисия

След почивка, по искане на ПГ на ПП/ДБ, депутатите продължиха по темата с правилата. В момента сме на държавен изпит по конституционно право, ги предупреди Радомир Чолаков. Интензивен и задълбочен дебат се водел по темата, според него и било добре всички депутати професионално да се включат в него. Никой няма намерение точно с Конституцията да си прави експерименти, увери депутатът от ГЕРБ.

Той обясни и принципа между второ и трето четене на промените в Основния закон да не се правят предложения - да се избегне стихийност на законодателния процес.

В крайна сметка депутатите приеха правилата за промени в Конституцията.

Припомняме, че един от приоритетите на управлението на кабинета Денков/Габриел, а и на мнозинството в 49-то Народно събрание, преди всичко на ПП/ДБ, е именно заявката за промени в Конституцията. За целта бе сформирана и нарочна комисия. 

На този етап обаче освен първоначалната заявка, че в пленарна зала ще влезе само един проект, се очертават повече разногласия между парламентарните групи на ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС, отколкото съгласие за промените, които особено остро са критикувани от президентството. Плод на едно от тези разногласия бе оставката на Атанас Атанасов като председател на комисията по службите, както и заявката за размисъл за промяната на националния празник на България от 3 март на 24 май.

В началото на октомври месец се очаква становището и на Венецианската комисия.

Йотова и Зарков се оплакаха на ПАСЕ от готвените промени в Конституцията

Според тях въпросните промени ще нарушат баланса и взаимния контрол на властите

2019 - 2020 г. бяха активни години за предложения за промени в Конституцията, когато в президенството започнаха консултации с такава заявка.

През това време от ГЕРБ излязоха с предложения за промени на два пъти, но претърпяха фиаско в 44-то Народно събрание. След изборите на 4 април 2021 година лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов актуализира темата.

Румен Радев обяви още по време на първия си мандат такава инициатива, включително проведе срещи с представители на институции, обяви и готов проект за промяна на Основния закон. До този момент обаче никой не го е виждал, а малко преди началото на втория си мандат Радев заяви, че би предложил проекта си само на стабилно и работещо Народно събрание.

В тенденцията да се променя Основния закон се включиха и от ВМРО.

От друга страна идеите на "Има такъв народ", подложени на гласуване на референдума през 2016 г., както и изключените въпроси, също предполагат гласуване на промени в Конституцията.

През 2022 г. от ДПС също излязоха със собствен проект за промени.