Точно 11 541 червени стола са подредени в редици по основната улица в Сараево - един за всеки мъж, жена и дете, които са загинали в една от най-жестоките войни в модерната история, съобщава Асошиейтед прес.

Стотици малки столчета представят клането на децата.

Нищо не може да се сравни с въздействието на стотиците редове в червено на същия площад, където всичко започна на 6 април 1992 година, разказват очевидци.

Сараево отбелязва 20 години от започването на Босненската война. По случай годишнината са организирани изложби, концерти и представления.

„Този град се нуждае да спре за момент и да отдаде почит на загиналите граждани", казва Харис Пасович, организатор на „Червена линия Сараево".

Сръбската обсада в Сараево продължи 44 месеца - 11 825 дни - по-дълго в сравнение с обсадата на Ленинград през Втората световна война. 380 хиляди души бяха оставени без електричество, вода и отопление и бяха принудени да се крият всеки ден заради стотиците бомбардировки в града - около 330 пъти на ден.

На този съдбовен ден през 1992 година около 40 хиляди души от цялата страна - босненски мюсюлмани, православни сръбски християни и католически хървати - излязоха на площада да поискат мир от техните политици-националисти.

Европейската общност призна бившата Югославска република Босна като независима държава, след като повечето хора гласуваха за независимост. Но вотът доведе и до разцепление - босненците и хърватите гласуваха за независимост, а сръбските босненци предпочитаха да доминира Сърбия.

Етническото обединение бе разбито на площада в Сараево заради сръбски националисти, които откриха огън по група хора, близо до хотел, убивайки петима, което постави началото на Босненската война 1992-1995 година.

Сръбските националисти, с помощта на Сърбия обсъдиха Сараево и за няколко месеца окупираха 70% от Босна.

Междувременно през този период босненците и хърватите - които започнаха като съюзници - се обърнаха един срещу друг и така трите етнически групи започнаха една от най-тежките войни.

Споразумението от 1995 година, постигнато с посредничеството на САЩ, доведе до края на войната - но територията се раздели на две минидържави - една за сърбите и една за босненците и хърватите, свързана с централно правителство.

Резултатът от бюрократичната „уродливост": В Босна има трима президенти на ротационен принцип и всяка минидържава има собствен президент - общо петима президенти. Има над 13 премиери, над 130 министри и повече от 760 депутати и 148 общински съвети.

Не само, че разходът за бюрократичния апарат е огромен - над 50% от БВП, но това води и до безкрайни препирни между институциите.

Ако Босна иска да се присъедини към ЕС трябва да опрости тази тежка и нефункционираща система, коментира АП.

Богдан Вукадин, един от сръбските войници участвал във войната заявява: „Ние не участвахме във войната напразно. Ние имаме наша Сръбска Република, имаме наше правителство, наш президент, наши институции", обяснява той.

Липсата на доверие между етническите общности и икономическите различия поддържат групите разделени. Децата в училищата учат три различни версии на историята, общият им език го смятат за различен - сръбски, босненски и хърватски.

Но днес всички войници от трите армии са обединени. Заедно протестират заради ниските пенсии и работните заплати на същия площад в Сараево.