Блокадата на България срещу РСМ притеснява балканските лидери

След като заплашиха да бойкотират срещата на върха ЕС-Западни Балкани, лидерите на Сърбия, Албания и Северна Македония все пак ще отидат в Брюксел в четвъртък, пише "Политико". 

В изявление президентът на Сърбия Александър Вучич, албанският премиер Еди Рама и министър-председателят на Северна Македония Димитър Ковачевски казаха, че решението им за съвместно участие е "поредната стъпка към напредъка, но и ясен сигнал, че въпреки многобройните пречки, ние продължаваме да правим конструктивен принос по пътя към европейската интеграция".

Преди да се откажат от заплахата, четирима казаха пред Брюкселския офис на "Политико", че лидерите може да не присъстват на срещата на върха, като Сърбия и Албания показаха солидарност срещу ветото на България върху преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС.

България, която бе въвлечена в дългогодишен спор със Северна Македония за история, език и идентичност, отправи няколко искания към съседа си, преди да се съгласи да даде зелена светлина на преговорите за присъединяване към ЕС, включително Скопие да укрепи правата на българското малцинство в конституцията на РСМ.

В четвъртък сутринта лидерите на ЕС трябва да разгледат присъединителните пътища на страните от Западните Балкани на срещата на върха преди заседанието на Европейския съвет, което започва следобед.

Спорът идва, когато българското правителство е изправено пред вот на недоверие в сряда, само месеци след като премиерът Кирил Петков дойде на власт в София, като зае необичайно пронатовска позиция и обеща да се справи с корупцията в страната.

РСМ: Такъв тормоз като от България не сме преживели за 20 г. преговори с Гърция

Пендаровски посъветвал Ковачевски да не ходи на срещата на върха в Брюксел само за да търпи унижението от България

Срещата на върха на ЕС за Западните Балкани се провежда в Брюксел в сряда. Преди разговорите пратеникът на германското правителство Мануел Саразин предупреждава за бавния напредък в процеса на разширяване на ЕС за Западните Балкани, пише "Дойче веле".

Специалният представител на Германия за Западните Балкани, коментира, че подкрепата на ЕК за Молдова и Украйна добре за страните от Западните Балкани, защото показва, че геостратегическото значение на разширяването на ЕС все още е налице и че има движение в процеса на разширяване.

Сърбия продължава да купува газ и зърно от Русия, но и Германия внася газ. "В това отношение трябва да внимаваме да дадем ясно да се разбере на сръбския президент Александър Вучич, че очакваме той да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия".

Най-важната мярка е достоверността на обещанието на Европейския съюз за разширяване. "Ето защо за нас е толкова важно най-накрая да поправим грешките по отношение на политиката на разширяване, либерализирането на визовия режим и започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания — и да покажем, че ако продължите напред, Европа също ще удържи обещанията си."

Относно руската дезинформация — "Северна Македония ще бъде ключова цел на руската дезинформация, което може да бъде стратегическо отваряне за нас. Ето защо в този момент е изключително важно най-накрая да започнем преговорите с двете страни."

Новото федерално правителство на Германия има твърдата цел да обърне голямо внимание на региона, докато е на власт. Ще поемем дългосрочен и стратегически ангажимент.

"Бих искал ужасното преживяване на тази мащабна руска война и нахлуване да доведат до това, че повече ключови играчи в региона да са готови да се променят, вместо да засилват предишното поведение. Трябва да сме наясно, че нашите "приятели" в Кремъл много добре знаят, че и в региона (Западните Балкани) могат да се задействат много негативни неща. Ето защо бих помолил всички да съберат възможно най-бързо сътрудничество и положителни изявления, преди Кремъл да се опита да се възползва от нашите конфликти, от липсата на единство между нас и в региона."

Фон дер Лайен призовава за квалифицирано мнозинство във външнополитическите решения на ЕС

Така държава-членка няма да може да блокира бързи и важни решения

Припомняме, на 17 ноември 2020 г. България наложи вето за начало на преговорите за присъединяване към ЕС на РС Македония, но не и на Албания. Причина за ветото са нерешените въпроси между София и Скопие, опита Македония да открадне части от историята ни, непризнаването на българите като държавотворен народ, нападенията над български граждани, паметници и културни центрове.

Припомняме също, че председателят на Граждански демократичен съюз в Република Северна Македония Петър Колев определи като брутален фалшификат преброяването в Северна Македония. До февруари 2021 г. над 140 000 души от Северна Македония са взели български паспорти, с които добиват двойно гражданство - българско и македонско. При преброяването през март 2022 г. В Северна Македония само 3504 българи се осмелиха да признаят своя произход. По думите на проф. Проф. Иван Илчев след 100 г. преследвания 3500 признали, че са българи в РСМ, е много.

На 4 юни 2022 г. бе подпален българския културен дом в Битоля.

На 15 юни 2022 г. Министерският съвет прие решение всички предложения по казуса със Северна Македония, различни от досегашната българска позиция, да бъдат директно внасяни в Народното събрание. Държавният глава Румен Радев насочи вниманието и към Протокола, който засягал точно темите за културно-историческото наследство и езика на омразата.

На 20 юни 2022 г. президентът Румен Радев обвини премиера Кирил Петков, че блокира и най-доброто предложение за РСМ, тъй като от компетентност на Министерски съвет е да актуализира Рамковата позиция и едва след това тя трябва да бъде внесена в Народното събрание.

Преди това именно темата Република Северна Македония и ветото, наложено от страната ни върху Преговорната рамка се превърна в изтъкваната от ИТН причина за напускането на управляващата коалиция, а лидерът на партията Слави Трифонов окачестви действията на премиера Кирил Петков като национално предателство.

На 21 юни - денят, когато в парламента се водеше дебата за вот на недоверие след призив от партия "Продължаваме промяната" външният министър в оставка Теодора Генчовска свали грифа "Секретно" от документите по преговорите с Република Северна Македония и заедно с предложението на френското председателство цялата преписка по Преговорната рамка с РСМ би трябвало да е вече в ръцете на депутатите.

Три последователни дни държавният глава Румен Радев критикува премиера, че се опитва да прехвърли отговорността на Народното събрание при положение, че решението се намира в ръцете на Министерски съвет и Рамковата позиция трябва да бъде актуализирана от него.

На 22 юни 2022 г. лидерът на опозиционната партия ГЕРБ Бойко Борисов също призова премиера Петков да не се страхува, като му обеща гласуването на депутатите от ГЕРБ в подкрепа за френското предложение.

Малко по-късно говорителят на правителството Лена Бориславова коментира, че кабинетът отказва предложението на Борисов.

ДБ притеснени, че изпускаме прозореца за Северна Македония

Френското предложение не дава гаранциите, които България би трябвало да извоюва