Аферата „Панамски документи” (Panama Papers) разкрива ролята на Лондон като жизненоважен орган от мрежата от офшорни зони в света, съобщава „Франс прес”.

Изтеклите от адвокатската кантора „Мосак Фонсека” документи показват британска връзка с хиляди фирми, базирани в офшорни зони и как тайните пари са инвестирани в британски активи, особено в имоти в Лондон.

Критици обвиняват британските власти, че не обръщат внимание на потока от подозрителни финанси и не желаят да спрат използването на отвъдморските територии на монархията като данъчен рай. Само на Британските Вирджински острови „Мосак Фонсека” има 110 хиляди клиенти.

„Лондон е в епицентъра на много от мръсотията, която се случва по света”, каза Никълъс Шаксън, автор на книгата „Островите на съкровищата”, в която се разглежда ролята на офшорните банки и зони.

Политическият анализатор изтъкна, че Великобритания по принцип е относително прозрачна и чиста, но тези компании използват отвъдморските й територии – останки от дните на империята, под чадъра на сенчести компании с анонимни собственици.

По думите му избягване плащането на данъци става в периферията на мрежата, която обикновено има връзки с Лондонското сити, британски адвокатски и счетоводни фирми, както и с британски банки.

Той нарече Лондон център на „паяжината на паяк”.

Всички те са агенти на Лондонското сити – оттам се контролира всичко, каза Ричард Мърфи, професор в London's City University, по отношение на офшорните зони.

Панамските документи показват, че  Обединеното кралство е третият най-голям посредник, свързан с „Мосак Фонсека”, като има 32 682 съветници.

Въпреки че не е незаконно използването на офшорки, сенчестите компании могат да бъдат използвани за незаконни дейности като пране на пари или скриване на данъци.

Около 310 000 офшорни компании държат 240 милиарда долара в британски имоти, 10% от тях са свързани с „Мосак Фонсека”.

Повечето градове в света са безкомпромисни срещу чужденци, които пристигат с куфарчета с пари, за да купят имоти или да започнат бизнес. Не и Лондон, каза колумнистът Саймън Дженкинс към вестник Evening Standard.