Военни поискаха създаването на учебен център, в който да бъдат опреснявани знанията на участвалите в мисии зад граница, както и новоприсъединилите се служещи да получават обучение. Идеята беше предложена по време на четвъртото заседание на Обществения съвет към министерство на отбраната. Темата на срещата беше значението на участието в мисии и операции за изграждането и развитието на способностите на българските въоръжени сили.

Генерал-лейтенант Стоян Топалов от Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса беше категоричен, че те са за продължаване участието ни в тези мероприятия.

Участниците в съвета признаха, че сме дали жертви в Камбоджа и Ирак, но признаха, че тогава липсата на опит си е казала думата. Именно, за да се съхрани наученото от тези мисии, не от полигона, не от класната стая, военните предлагат да се създаде учебен център, в който да бъдат опреснявани знанията на участвалите, както и новоприсъединилите се служещи да получават нови.

Досега два пъти са правени опити за създаване на подобни центрове, като първият е т.нар. Сини каски. И двата центъра обаче са унищожени, а с тях и натрупания опит.
Новото предложение цели намиране на един целесъобразен начин е възстановяване на центъра за подготовка за участие в операции по поддържане на мира. База, която може да бъде използвана е в Плевен или във Велико Търново.

Предложението предвижда и центърът може да бъде в минимален постоянен състав от 15-20 души; да бъде на ниво рота и на ротационен принцип.

Това е един полезен начин за съхраняване на опита и подготовка на личния състав за бъдещи операции, коментираха още членове на Съвета отбелязаха, че за този център ще са необходими не повече половин или един милион лева.

По думите им, това е една символична сума, но така ще се съхрани това, което е добито. В противен случай това, което се знае, ще бъде разпиляно.
Най-ценното, което имаме от тези мисии са кадрите - тези, които са се научили и знаят, и могат. И тези хора трябва да бъдат използвани по най-добрия начин, категорични са представителите на Съвета и добавиха, че трябва да бъде направено не максималното, а невъзможното за запазване на този опит.

Участието в задгранични мисии трябва много внимателно да се анализира и прецизира. То трябва да е съобразено преди всичко с националните интереси, финансовото състояние на държавата и способностите, които ще придобият контингентите ни в контекста на задачите, свързани с отбраната на националната ни територия. В резултат на досегашните ни участия в различни мисии на контингентите, личният състав е придобил ценни умния и способности, посочиха още те.

Според Илия Налбантов трябва да се поучим и от чуждия опит: „Държавата, която непрекъснато участва в операции зад граница, под егидата на ООН, е Финландия. Тя има най-много опит за участие в операции зад граница. Много ми е интересно защо нашите ръководни фактори целенасочено избягват изучаването на този опит."

Участие в срещата взе и Николай Колев-Босия, който въведе и популяризира „доматените протести" у нас. Той си намери нова кауза - ще организира референдум за това трябва ли да изпращаме военни контингенти зад граница.

„Започвам подписка за референдум да не се пращат български военни зад граница. Тогава ще видите кое е държавата и кое не е", закани се Босия.
Нещото, което най-много го вълнуваше, е има ли страна в НАТО, която да не изпраща бойни контингенти: „Става дума за боен контингент, не за готвачи."

Колев явно не случайно задаваше този въпрос, тъй като се оказа, че има една такава държава. „Това е Исландия, защото няма въоръжени сили, но участва със своя цивилна експертиза," обясни Илия Налбантов от военното министерство.
След като чу отговора, Колев хвърли и идеята си за референдума.