След като бурно отпразнува 125-и рожден ден под твърде оспорвания хаштаг „Аз съм БСП”, на президентските избори партията май хем ще е БСП, хем не съвсем. Потвърждението, че е вероятно да бъде подкрепена кандидатурата на генерала в оставка Румен Радев недвусмислено говори за две неща.

Първо – на „Позитано” 20 се отдръпват от доминиращата роля в лявото пространство при номинирането на кандидат. След като събраха на Бузлуджа рекорден брой членове и симпатизанти. Нещо непостижимо за нито една от останалите леви формации. И второ – в преговорите, които се водят далеч от представите за откритост и прозрачност, АБВ е направила предложение, на което не може да се откаже.

Защото макар и получил подкрепа на някои от партийните конференции на БСП, боен пилот №1 без съмнение е кандидатура на партията на президента Първанов. Не е тайна близостта на екс държавния глава и Радев, а пък и генералът се ползва със симпатиите на безспорния авторитет на азбукарите и авиационен ас ген. Михов.

Какво ще спечели и какво ще изгуби БСП от този компромис? Едва ли Радев ще се превърне в онази обединителна фигура за разединената левица, която да я изведе до нещо повече от балотаж. Популярността му не е толкова голяма, че да привлече много гласове извън гласуващите по партийна повеля. Разбира се, заради защитата му на интересите на родната авиация, ще доведе до урните доста бивши и настоящи военни, чийто брой не е за подценяване. Заради противопоставянето му на Аir-policing над България – и много избиратели анти-НАТО. Но името му носи и някои негативи.

През октомври 2015 генералът достойно и още по-демонстративно, отколкото сега, хвърли оставка заради критичното състояние на българските ВВС. Но едночасова среща с премиера го накара да забрави офицерската чест и поговорката за казаната дума и хвърления камък. И с това напомни историята на самия Б.Б. в битността му на главсек на МВР. През 2003 той също размахваше оставката си, но тогавашният премиер-цар не я прие. Изпрати му прочувствено писмо, а Борисов, цитиран от БНР, двусмислено заяви: „Мисля, че този път се разбрахме…”

Топлата връзка на ген. Радев с АБВ може да предизвика отрицателна реакция сред някои от традиционните избиратели на БСП. Независимо, че на партийното допитване мнозинството от произнеслите се казаха „да” на широка коалиция, те едва ли ще са съгласни тяхната партия да свири втора цигулка при номинациите. Особено ако струните на първата дърпа точно Първанов.

Странно е и отстъплението на Корнелия Нинова, която категорично отхвърли възможността за собствено участие в президентската надпревара. Още на 49-ия конгрес тя тръгна доста агресивно. След ултиматума към Борисов за лидерска битка се очакваше нещо доста по-различно. Още повече, че тя винаги е твърдяла, че ще се вслуша в гласа на партията. А сред номинациите на партийните конференции има имена – на първо място нейното – които партията (а това несъмнено са нейните членове, а не нейното „Позитано” 20) поставят далеч преди това на авиационния генерал. Вместо след събора на Бузлуджа самочувствието на Нинова като лидер да се вдигне, тя определено прави валсови стъпки. Засега леко встрани, но утре – може и леко назад.

Остава отворен и въпросът – доколко кандидатурата на Радев е удачна. Без да подценяваме качествата на началника на ВВС и неговата професионална подготовка, правим едно дребно уточнение. За да изпълнява отлично поставените задачи на поста, който освобождава, той трябва да притежава тактическо мислене. Но за да си върховен главнокомандващ (дори изключваме останалите ангажименти, възложени на държавния глава по Конституция) това е недостатъчно - необходимо е умение за стратегическо планиране. Ако такова липсва – все едно да заповядаш днес на командир на авиационно звено от утре сутрин да вдига във въздуха авиационен корпус.

Изключителният професионалист в своята област - генералът-ракетчик Ангел Марин - влезе в политиката до ниво вицепрезидент. Където правомощията му не позволяваха да прави особени грешки. Дори с богатата си военна и политическа биография и ген. Атанас Семерджиев се престраши само за вице. Ген. Михов също си позволи да стане единствено президентски съветник по въпросите на военната сигурност, сега и председател на парламентарната отбранителна комисия – сфери, където има достатъчно компетенции. Но не посегнаха към „маршалския жезъл”.

Разбира се, разбъркването на картите в тестето не е приключило. До финалното раздаване остана още доста време. Денят „Д” го зададе лидерът на ГЕРБ. И всички бяха принудени да се съобразят с условията. Но докато за Борисов мачът е свирен, а за другите формации участието в президентските избори е на олимпийски принцип, за БСП то има изключително важно значение.

През Втората световна изтребителите имали традиция да слагат на фюзелажа на самолета отметка (руските – звездичка, немските – кръст) за всеки свален противников самолет. На „Позитано” 20 едва ли ще им е приятно Борисов да си мацне още една. За тях загуба би означавала трайно изпадане в безнадеждна опозиционност. И следващата стъпка към оцеляване би била наистина курс към предсрочни парламентарни избори. Които обаче – при провал на президентските – ще са си авантюра, съпоставима със Септемврийското въстание 1923.

Определено засега крилете, с които ръководството на БСП е решило да лети към победата, не са правилните. Може да са добри и мощни, но двигателят им е полски. Или по-скоро – made in ABV.