Нова плоскост в предизборния дебат (ако въобще се състои) се очертава малко повече от месец преди президентския вот. Засега двама са сигурните играчи, които ще се борят за поста „до победен край“. Румен Радев за „БСП – Лява България” и Без-значение-кой за ГЕРБ. За последния името почти не е важно, тъй като зад него неизбежно ще наднича сянката на Борисов.

Че в кампанията наболелите вътрешнополитически въпроси ще бъдат изтикани в най-тъмния ъгъл и тя ще се концентрира върху международното положение стана ясно още при номинацията на о.р. генерал-майора. Целият интерес бе насочен към неговата про или анти-НАТО ориентация, към становището му за санкциите срещу Русия, отношението към Турция и кризата в Югоизточна Европа. Като глас в пустиня отлетяха темите за обедняването, политиката по доходите, безработицата, кризата в образованието, здравеопазването, социалната политика, вътрешната сигурност. Независимо от лявата подкрепа, бившият първи пилот изобщо не даде оценка на управлението на ГЕРБ.

Очаквано Радев се концентрира върху ситуацията в армията. Дали защото това е най-познатата му сфера и там се чувства в „свое небе” или просто ще строи своята кампания именно върху гарантирането на сигурност при глобалната заплаха от нова миграционна вълна, ескалация на съществуващите конфликти и възможността за възникване на нови в непосредствена близост до нашите граници.

Основният конкурент (в лично качество или чрез посочено от него – както Той се изразява - „магаре”) Борисов не закъсня да се възползва от събитията, които му предложиха възможност да се впише в общия хор: Отечеството е в опасност, Европа е в опасност. И да влезе в ролята на миротворец. Макар че едва ли на някого е убягнало, че мисията, отредена му в турско-германската совалка, бе по-скоро на куриер. Който – на всичко отгоре – носи и лоши новини.

Всъщност за премиера не е толкова важно, какво казва, а как. Затова сред електоралните единици, сериозно притеснени от присъствието на N-броя емигранти на наша територия, агресивното им поведение в центъра на София, зачестилите инциденти в бежанските центрове, възможността бройката на нелегални и легални пришелци да се умножи неконтролируемо, екзалтираните му разказите за „успехите” в Анкара и Берлин, хващат дикиш.

И докато твърдата позиция на Б.Б. пред канцлера Меркел, че България няма да приема репатрианти от Западна Европа (ако разбира се, й стиска да не ги приеме), наистина звучи добре, то застъпничеството за отпадането на визите за турски граждани може да му изиграе лоша шега. Защото все някой ще си даде сметка, че с премахването на ограниченията пред съседите, освен турци, през границите свободно ще тръгнат стотици хиляди сирийци, иранци, афганци и др., на които Ердоган великодушно предостави гражданство. А това откритие едва ли ще предизвиква изборна еуфория. Дори у най-върлия поклонник на ГЕРБ.

Ако на фона на сложната ситуация заложи на военния популизъм, Радев ще има определен успех. Лявата реторика по-скоро ще го затрудни – ще трябва да навлиза в материи, които са му изначално далечни. А и едва ли някой ще повярва в искреността, ако екс генералът започне да се прави на по-социалист от Димитър Благоев-Дядото. Заиграването едновременно с опасенията на хората от задълбочаване на бежанската криза и с трудното, да не кажем плачевно състояние на войската, ухажването на армейските кръгове, може да му донесе увеличение както на левите гласове, така и на прилив на симпатизанти под пагон. И ако е балансиран в коментарите си по темата „НАТО – Русия” – това допълнително ще засили симпатиите към него. А допълнителен бонус е, че и биографията на Радев, и някои негови родолюбиви изявления допадат на патриотичните среди.

Борисов е доказал, че е способен да нарича черното – бяло, и да кара хората да му вярват. Наистина, все по-малко хора. Но достатъчно, че да успее да им продаде мита за спасителя-миротворец. Който единствен може да гарантира сигурност и от юг, и от изток, благоденствие и покровителство от запад. И румънски туристи от север, че и руски.

Външната политика за голяма част от избирателите е „тъмна Индия”, те са чужди на тънкостите на дипломацията. А в същото време страхът от бежанците, от тероризма е достатъчно силен, за да бъде експлоатиран с минимални усилия.

Радев в момента е в по-изгодна позиция. Той може да се упражнява в красноречие, опирайки се на авторитетния си background. Целта е да привлече колкото се може повече гласове с обещания и намерения. Към твърдия електорат на 125-годишната партия и партньорите й. Некоректните медийни атаки срещу личния му живот работят само срещу противниците му.

Премиерът има лошият късмет да е на силни властови позиции. От него се очакват не само големи приказки, но и дела. А тръгвайки по хлъзгавата пътечка на сложните геополитически маневри – много лесно може да се изпързаля. Защото е застанал между изключително силни играчи, които по никакъв начин не са настроени да пренебрегват собствените си интереси заради България. Заиграването с Турция и ултимативния тон към Европа, неопределеността към Русия може да донесе негативи не само в предизборната надпревара. Борисов е демонстрирал добрите си качества на Homo ludens. Но в момента неговите действия приличат на игра с огъня.

И ако залогът е само спечелването на поредните избори – не си заслужава. По добре да организира концерт на Веселин Маринов, да пререже няколко лентички и по стар обичай да раздава кибритчета с логото на партията. И да остави геополитиката и дипломацията на онези, които им идва отвътре. Защото така може да загуби не само изборите, но и страната. А това не е неговата, а нашата страна.