Борисов най-после обяви, кой ще изпълнява неговата воля в сградата от другата страна на бул. „Дондуков”. Разбира се, като се има предвид генезиса и партийните традиции на ГЕРБ, името на претендента не бе и от голямо значение. А праволинейността на твърдото им ядро гласоподаватели е толкова севернокорейска, че дори анонимният кандидат водеше с доста пред известните опоненти във всички социологически проучвания.

Номинирането на председателя на два парламента обаче е симптоматичен за потенциала на партията на премиера. Дългата му резервна скамейка за президентския вот 2016 се оказа голяма като каре белот. Двама безспорно успешни градоначалници, един приемлив вицепремиер, един парламентарист с понякога спорни, но все пак силни лидерски качества. Подобен сигнал бе даден и с издигането на Кристалина Георгиева за български кандидат №2 за генсек на ООН. Същата, която спешно запуши кадровата пробойна след провала на Румяна Желева като еврокомисар.

Самото представяне на Цачева бе унижение на всички демократични институции и погазване на елементарната политическа етика, което досега дори Борисов не си бе позволявал. Не е тайна пренебрежителното му отношение към парламента, парламентаризма и парламентаристите, които преди време определи като безделници. Сега той тържествено обяви, че не може да се лиши от двама ключови кметове - Фандъкова и Николов, нито от „мотора и генератор на идеи в Министерски съвет” Дончев. Но пък защо да не хвърли в една доста непредсказуема надпревара председателя на НС? Независимо от това, че Цачева вече втори мандат е гарант за надмощието на ГЕРБ в пленарната зала и за откровения дискомфорт на опозицията.

Спикерът на българския парламент определено има и личните, и професионалните качества да се справи с президентската длъжност. Естествено не може да се очаква тя да се „еманципира” от партията си. Всъщност, за разлика от всички останали партийни формации, кадрите по високите етажи на властта на ГЕРБ много добре съзнават, че дължат всичко на нея. И че без Лидера са десетка без единицата. Поради тази причина те никога не си помислят да ухапят „ръката, която ги храни“.

Цачева влиза в надпреварата за „Дондуков” 2 с изключително нисък рейтинг. Това се дължи не толкова на личните й достойнства и недостатъци, колкото на дълбокото недоверие на гражданите към оглавяваната от нея институция (все пак собственият й рейтинг е по-висок от този на НС). Не може да се отрече, че като първа сред равни в парламента Цачева успя да се прояви като опитен организатор, в трудни и дори взривоопасни ситуации винаги успяваше да тушира напрежението, международните й изяви бяха на ниво. Но във всичките й действия много откровено си личеше дългата ръка на Б.Б. Каквото явно се очаква от нея и в президентството. Не случайно премиерът определи като глупост мнението, че президентът трябва да е алтернатива на управлението, а публичното му разграничаване от подкрепилата го политическа сила като лицемерие.

Тогава наивност би било да очакваме през следващите 5 години (ако Цачева се случи като държавен глава) президентското вето да бъде коректив на законодателната власт, да станем свидетели на отказ от подпис под предложение за назначение, направено от отсрещния тротоар.

Последният мандат, през който обитател на „Дондуков” 2 бе Плевнелиев, принизи толкова институцията, че едва ли нещо по-лошо вече може да й се случи. Цачева може би не е най-рейтинговият играч на тези президентски избори, но определено е политик и администратор, който донякъде може да заличи щетите от президентстването на „Господин Скалисти планини”.

Поради усилията на Борисов кампанията бе съкратена максимално, така че на досегашния председател на НС няма да й се наложи да влиза много често в жив дебат с опонентите си. По-скоро – добра родна традиция – различните кандидати и техните щабове ще кръстосват шпаги през медиите. Което е един плюс за Цачева, защото срещу нея излизат доста опитни в политическите схватки кандидати. А и новобранците не са за подценяване.

„Майката на нацията” (според определението на Б.Б.) има до себе си поредния о.р. в тази надпревара – Пламен Манушев. Той – колкото и маргинална да е ролята на вицепрезидента у нас – ще й бъде изключително полезен в най-актуалната и за съжаление най-болезнената българска тема – националната сигурност. И за разлика от другата „милитаризирана” кандидат-президентска двойка Радев-Йотова, тук локомотив на тандема е Цачева, така че неразпознаваемостта на екс вицеадмирала в политическото пространство не е от особено значение.

Ден след обявяване на номинацията премиерът заяви, че ако ГЕРБ загуби президентския вот, ще подаде оставка. Разиграването на картата с предсрочни парламентарни не е ново за Борисов. Те ще са добре дошли за него само от една гледна точка – да се отърве от нежеланите досадни партньори в сегашното управление. Но крият и огромния риск след тях да му се наложи да отиде на още по-безпринципни коалиции.

Колкото до шегата (ако не са шегите, как ще си кажем истината?), че след пет години ще се кандидатира за президент, то тази проява на черен хумор чухме и в нощта, когато дърпаше ухото на Плевнелиев в международния пресцентър след предишните избори за държавен глава.

Издигането и евентуалният избор на Цецка Цачева има обаче и много опасна за демокрацията страна. Поредното завладяване на президентската институция от ГЕРБ – и то от толкова безрезервно предан на партията и лидера човек – означава тотално заличаване на разделението на властите в България. Особено пък ако и парламентът бъде оглавен от спрягания за поста Димитър Главчев.

И след 5 години на Борисов няма да му е нужно за се кандидатира за президент. И в премиерската си република няма да се чувства зле. Ако разбира се за това време избирателите не се научат да мислят, а не априори да декларират подкрепа за котка в чувал само затова, че Той им я предлага.