Магистратите от тричленния състав на Върховния касационен съд (ВКС) отмениха частично присъдата на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) по делото за "Мини - Бобов дол" срещу Румен Овчаров и Пламен Евтимов. Те върнаха делото на САС за ново разглеждане Решението не подлежи на обжалване.
Това касае присъдата в гражданската й част, с която предявените искове са отхвърлени за разликата над 15 977 063,10 лв. до пълните претендирани размери от 24 455 475,80 лв. за Румен О. и 29 151 145,18 лв. за Пламен Е. ВКС оставя в сила присъдата в останалата ѝ част.
Делото е образувано по протест и жалби на Румен О., Пламен Е. и гражданския ищец "Мини - Бобов дол" ЕАД (в несъстоятелност) срещу въззивната присъда на Апелативния спецсъд. С тази присъда Румен Овчаров е признат за виновен в това, че в периода 09 юни 2006 - 18 юли 2007 г. в качеството си на министър на икономиката и енергетиката, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на "Мини - Бобов дол", умишлено не упражнил достатъчен контрол върху работата на изпълнителния директор Пламен Евтимов.
Евтимов е трябвало да управлява, разпорежда и отчита обществено имущество по договор за отдаване под наем на (рудник) "Ораново" ЕООД на активи на "Мини - Бобов дол".
С действията си той ощетил (2 659 040,60 лв.) компанията, а деянието представлява особено тежък случай. Осъден е на затвор за срок от 2 г., отложено за 4 г., "лишаване от право да заема държавна длъжност в органите на държавна власт" за срок от 3 г. и "лишаване от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество" за срок от 3 г.
Пламен Евтимов е признат за виновен в това, че от 09 юни 2006 - 18 март 2009 г. умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като подписал договор за отдаване под наем на активи на "Мини - Бобов дол" на "Ораново". Той не изпълнил задълженията на наемателя и от това са настъпили значителни щети (2 681 733,30 лв.), а деянието представлява особено тежък случай.
Наложени са му наказанията "лишаване от свобода" за срок от 2 г., отложено за 4 г., "лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавно предприятие, кооперация и обществена организация" за срок от 3 г. и "лишаване от право да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество" за срок от 3 г. Анна Янева е оправдана по обвинението за умишлена безстопанственост в качеството ѝ на заместник-министър на икономиката и енергетиката. Отхвърлени са предявените граждански искове.
Според тричленката на ВКС въззивният съд е допуснал груби нарушения на принципни начала, установени в императивни разпоредби - ограничаване правото на защита на подсъдимите, и има незаконосъобразно проведена доказателствена и аналитична дейност.
Към първата група се отнасят следните нарушения: АСНС се е произнесъл извън рамките, поставени в обвинителния акт; допуснал е противоречие между диспозитива и мотивите към присъдата; поставил е подсъдимите в ситуация едва от въззивната присъда да разберат какво точно престъпление са извършили.
Относими към втората група са следните нарушения: в мотивите не е направена цялостна проверка и оценка на доказателствените източници, изясняващи инкриминираното поведение на подсъдимите и причинната връзка с престъпния резултат; въззивният съд е изградил изводите си по фактите върху негодни източници, а така също и само върху част от доказателствата по делото; не е изложил съображения защо едни доказателства са предпочетени пред други, които им противоречат.
В мотивите не е даден отговор на съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото, като наред с това не са изложени съображения по редица изрични възражения на защитниците на подсъдимите относно липсата на обективна съставомерност на вменените им деяния.
Според върховните магистрати има вътрешнологически противоречия, които като краен резултат водят до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на значими обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимите.
Според върховните съдии констатираните нарушения в съдържанието на проверяваната присъда накърнява правото на жалбоподателите да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които са осъдени, а освен това - рефлектират отрицателно и върху възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение.
Базово за тезата на обвинението е твърдението, че по повод сключения договор за наем дружеството е претърпяло щети, които са резултат от умишлената безстопанственост, реализирана от Румен Овчаров, Анна Янева и Пламен Евтимов.
Стойността на инкриминираните щети е формирана от държавното обвинение като общ сбор между сумите, включващи неплатения дължим наем и неплатените режийни разходи, изчислени за инкриминираните периоди.
"Обективният прочит на обвинителния акт установява на първо място, че тези суми са посочени само и единствено в диспозитивите на обвинителния инструмент и на второ - че в обстоятелствената част на последния липсват констатации за начина на формирането им. Нещо повече, суми в такъв размер изобщо не фигурират в посочената част от прокурорския акт", пишат върховните съдии.
Според тях, след като е приел внесения обвинителен акт за годен сезиращ документ, въззивният съд е следвало, преценявайки диспозитивите на същия в неделимата им логическа връзка с изложените твърдения в обстоятелствената му част, да изложи ясни мотиви защо счита, че обвинението е достатъчно точно формулирано и защо според него не само липсата на конкретика, но и противоречието в двете части на прокурорския акт по отношение на съставомерния признак "значителни щети", няма измерение на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимите, в частност правото им да бъдат информирани ясно, точно и недвусмислено за наказателното обвинение срещу тях.
Основателни са и оплакванията за това, че становището на съда относно размера на щетите, причинени в резултат на приетото за престъпно поведение на подсъдимите не е заявено по понятен начин.
В конкретния случай проверяваният съд, освен че не е защитил убедително и аргументирано убеждението си за наличие на коментирания съставомерен признак, е обосновал размера му върху източници, които не са събрани по реда на НПК - съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена по т. д. № 46/2010 г. на ОС - Кюстендил, пишат върховните съдии.
От ВКС твърдят, че осъдителните правни изводи на проверявания съд са оскъдни до степен на липса на такива, което е съпоставимо с липса на мотиви и съставлява съществено процесуално нарушение.
Припомняме, през февруари 2017 г. Румен Овчаров получи две обвинения за мини "Бобов дол". Едното е за безстопанственост, а другото е за престъпление по служба при определянето на концесии на мините.
Овчаров бе обвиняем и по делото АЕЦ "Белене". Обвинението е, че в нарушение на Закона за обществените поръчки е допуснал подписването на споразумението между "Националната електрическа компания" (НЕК) и руската "Атомстройекспорт" (АСЕ) на 29 ноември 2006 г.
Първият път, когато прокуратурата внесе обвинение срещу Румен Овчаров беше на 30 март 2018 година, но специализираният съд върна делото за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Обвинението бе, че Овчаров умишлено не е упражнил достатъчно контрол, поради което са последвали значителни щети за "Мини Бобов дол" в общ размер 8 940 231,47 лева.
След това Спецпрокуратура е успяла да събере доказателства за това, че в резултат на неупражнения от Овчаров контрол за "Мини Бобов дол" са последвали щети в размер на повече от 24 млн. лева, т.е. почти три пъти повече.
На 1 август 2020 г. от Спецсъда определиха условна присъда за бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Спецпрокуратурата утежни 3 пъти обвинението срещу Румен Овчаров за "Мини Бобов дол".
shtimpo
на 13.09.2022 в 17:52:17 #1И орден “Стара Планина” му дайте. Знам, че искате.