Поредица от събития стартира днес по случай 100 години от рождението на Никола Вапцаров.
В тях се включиха висшите ни държавни ръководители, венци и цветя бяха поднесени на гроба му в София и на Мемориала „Гарнизонно стрелбище", където големият наш поет е разстрелян през 1942 година.
В „програмата" на честванията обаче се откроява научна конференция, организирана от БАН, секция "Нова и съвременна българска литература" и Националния литературен музей.
В рамките на два дни в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" известни наши литературоведи ще представят своите изследвания и виждания за творчеството, идеологията и личността на Никола Вапцаров.
Сред тези, които ще четат доклади са Милена Цанева, Светлозар Игов, Димитър Камбуров, Георги Господинов, Еднив Сугарев, Катя Янева, Михаил Неделчев и др.
Освен всичко друго, Вапцаров е и най-превежданият наш поет, като поезията му се чете на 40 езика, въпреки това обаче съществува една огромна дупка - между 1984 - когато излизат последните преводи на поета в Англия и 2007 година, когато британското издателство „Smokestack Books" издава 28 стихотворения на Вапцаров в книжката Kino: The poetry of Nikola Vaptsarov.
Тръгна подписка за отмяна смъртното наказание на Вапцаров
Още...
Това са нови преводи, дело на Калина Филипова, Евгения Панчева и Биляна Курташева, като по молба на британското издателство подборът и предговорът са на Георги Господинов.
Позволяваме си да представим един кратък откъс от този предговор - обединил историзъм и поезия и припомнящ за последните дни на големия български поет.
„Рано сутринта на 4 март 1942 година тайната полиция арестува Вапцаров. Полицейската снимка в ареста, последната, която имаме от Вапцаров и която стои на корицата на настоящата книга, е направена същия ден.
Оказва се, че провалът в организацията е наистина голям. В продължение на четири месеца Вапцаров е разпитван в Дирекция на полицията, прави самопризнания, като се опитва да поеме вината изцяло върху себе си.
Зад решетките Вапцаров възстановява по памет и записва в тефтера си „Байер" и тетрадката „Сампа" новите си стихотворения, които са останали вън от книгата му. По тези последни преписи познаваме окончателните редакции на стиховете му.
Остават му няколко месеца живот. Написва стихотворението „Прощално" („Понякога ще идвам във съня ти") и първата строфа от „Предсмъртно" („Борбата е безмилостно жестока..."). Прави неуспешен опит за самоубийство в килията.
По това време майката на Вапцаров търси среща с цар Борис, който някога е гостувал в дома им в Банско, но безрезултатно.
Процесът започва на 6 юли, води се от Военен съд. Обвиненията са сериозни - сформиране на бойни групи, въоръжаване, подготовка за въоръжено въстание, саботажи и пр. Законът за защита на държавата е свиреп, особено с новоприетите допълнения за военновременно положение.
Този път Вапцаров кани за свидетел по делото една от най-авторитетните български поетеси, Елисавета Багряна. Двата основни въпроса, които Вапцаров задава, са „Стиховете ми имат ли художествена стойност и патриотична наситеност?" и „Представят ли принос за българската поезия?". Краткият положителен отговор на Багряна едва ли би могъл да промени хода на един процес, чийто присъди вече са били ясни.
Този път поезията губи процеса. Но до последно Вапцаров е държал да бъде запомнен като поет.
На 23 юли 1942 г. съдът прочита присъдата. Никола Вапцаров, заедно с пет от задържаните по този процес се осъждат за „противодържавни деяния" на смърт чрез разстрел.
„Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и следва да се изпълни незабавно...", както гласи решението. Няколко часа по-късно Вапцаров дописва втория куплет на стихотворението „Предсмъртно".
„Разстрел, и след разстрела - червей...
Това е толкоз просто и логично..."
Но денят още не е свършил. Разрешават на един от осъдените на смърт, Антон Попов, да се ожени за своята годеница Росица. Вапцаров присъства на това кратко сватбено тържество. Успява да да се види за последно с майка си Елена и жена си Бойка. Час по-късно към 21,00 часа Вапцаров е разстрелян. Няколко часа след последната строфа, която пише."
raylight
на 07.12.2009 в 19:53:34 #136А за Газдов, другари, за него какво ще кажете, а?
velikiat
на 07.12.2009 в 19:45:25 #135интересувах се за гешев, то не бе легенди, очевидци на многократната му смърт, човек разпитван от него ми разказа, привикан бил на гарата в свиленграз и в стаята та шефа гещев му е казал, ти си еди кой си, отговорник за канал към гръцко и всичко докрай за дейноста му, имаш възможност да сътрудничиш или ще те убия и никой нищо не може да ми стори, на път за лагер човекът бегал от влака и останал жив, те това е дето ми разправяте за конспирации, демокрации и разни все такива
Доню Д. Донев
на 07.12.2009 в 19:44:37 #134raylight, хубаво е, че си им цитирал за Сашо Сладура, изибщо там е било по-страшно от Белене и много странно - там основната маса не са били политически, а т.н. хулигани. Случайно попаднали политически,като инж. Божков, приятел на баща ми от Белене, е изпратен като хулиган, защото теглил една майна на другарите и след завръщането си от Белене 1959 г. не се самоизселил от София. Може да им цитираш още неща, примерно направилата фурор на Запад статия на Даниела Герчева за нашите горяни, фактически първата антикомунистическа съпротива в Източна Европа, за която кой знае защо 20 години мълчат и леви, и десни у нас, а и почти целия Георги Марков... Изобщо за престъпленията на реалния комунизъм все повече се мълчи, нали на практика на власт у нас са си разроилите се отломки от БКП /вклячително Борисов и неговото обкръжение/, докато престъпленията на т.н. фашизъмсе хипертрофират.
Доню Д. Донев
на 07.12.2009 в 19:35:20 #133Ей, то голямя дискусия пак се развихри! Явно на всички много ви се е насъбрало, то 45 години комунистическо мълчание и 20 години псевдоговорене при псевдодемокрацията не е малко! А и ние, българите, си имаме поговорка - голям залък лапни, но голяма дума не казвай. А тук повечето говорят, като че ли незнайно как са се докопали до истината от последна инстанция /каквато всъщност няма, но това е друг въпрос/. То когато има за и против, когато има диалог за търсене на истината и изобличаване на заблужденията е добре /както междувпрочем е правил Сократ и който също междувпрочем е осъден на смърт, а после са осъдени и неговите осъдители.../, ама тук изпадаме в първосигнално бръщолевене на откъслечни данни с цел да си нечешем крастата на псевдосамочувствието и псевдознанията си. И всички приказват, приказват, приказва - ама вземете свършете нещо кой както я разбира - ако ще против, ако ще за Вапцаров. Защото няма сила на думите, има проклятие на думите /но това е съвсем друга сложна и дълга тема/. Ама вместо да философствам, по добре пак да повторя това, което написах тази сутрин: "Римляниня този път съм съгласен с теб. И тъй като си настроен крайно негативно към мен ще се опитам да ти подскажа защо е така. Ти си написал: "Дали ще доживея да видя как освен Ботев,Вазов и Вапцаров ще честваме и най - големият писател на 20 век - Георги Марков ........Наскоро имаше 80 г . ,ни дума , ни вопъл ,ни стон .Дано до 20 г нещата се променят ,а ДС да измре биологически Чуди се" Какво се получава според цитираното? Ти си пасивен, ти стоиш отстрани и искаш нещо да се случи, но кой ще го направи? Е, естествено все някога и някой, но защо не и ти? И изобщо ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, ако никой не изгори, как тъмнината ще стане светлина? Както е изгорял Вапцаров, независимо от грешките му, независимо от заблужденията му - те не са основно по негова вина. Това отдавна междувпрочем ми е ясно и по личноколективен опит - като репресиран николапетковист от репресирано семейство преживях/преживяхме доста разочарования от нашите западни приятели по време на промените и продължаваме да преживяваме. И тук отново се връщам на Георги Марков - той има сравнително малко илюзии за Запада и Изтока, за Тук и Там, той наистина е световно същностно духовно явление. И за разлика от тебе той не чакаше нещата да станат, той ги правеше и затова е двойно велик, затова е измерим с Ботев. Но и Вапцаров е нещо подобно, макар в други мащаби. А поредното му честване е отново белязано с временни идологеми и залитания. А най-срамно е да го честват нашите бивши комунисти от всички бои /аз още в началото на прехода пуснах лафа, че БКП се е разцепило на БСП и СДС, а след това роенето продължи, за да се стигне днес до партията на Борисов/ - той, дето си дал живота за една идея, която те нагло осребряваха и при комунизма, и сега, тръгнали да го честват с чужди пари /защото те на практика никога нищо реално не са създали/. И да говорят, пишат и филмират за него само това,което им отърва в келеперджийски аспект. То това не е по-различно по принцип от влизането в църква на Лилов, Луканов и Младенов веднага след свалянето на Живков... А за да е така вината е на всички, но на някои повече - примерно тези, които чакат някой друг да направи нещата. Е, то и това ще стане, както казва апостол Павел, малкото квас заквасва много тесто, така че рано или късно ще се набере критична маса от достойни и свестни българи."
dddddd
на 07.12.2009 в 19:33:12 #132Ще я намери горският, кой знае какво са я направили другарите разбойници.
raylight
на 07.12.2009 в 19:33:05 #131Един ден на Сашо Сладура Сашо Сладура беше веселяк, ларш, бохем, душата на компанията, а със своята цигулка, вицове и руси мустачки омайваше хорските сърца. В пет часа сутринта ги строяват на плаца за проверка. Майор Газдов го няма. Оставят ги да чакат така цели три часа. Накрая се появява Газдов. Не е сам. Придружава началника от София, ген. Мирчо Спасов, който специално е дошъл до Слънчев бряг край Ловеч, за да излезе на теферич, да пие ракия и да бие арестанти. И двамата с Газдов са пияни на мотика. Мирчо Спасов псува лагеристите: - Вашта мама! – дере се той – Не работите,а? Не работите, а, бе вашта мама? А камъни за Партийния дом в Ловеч, от къде? Камъните от къде? – Той се приближава до Сашо Сладура, изглежда го свирепо и му кресва в лицето със зловонния си дъх: - Ти, русия, сладура, я излез напред – и започва: - ти бе, твойта мама, ти ли си разказвал вицове за другаря Димитров? – след което, недочакал отговор, му вкарва един ритник в слабините. Сашо се превива на две. Мирчо Спасов го удря с юмрук през лицето. Руква кръв. Лагерът мълчи, потресен. Димо Пора (Димитър Цветков), Шахо Циганина и Благо Магарето се заливат от смях. В този моментг се намесва и Газдов: - Криминалните, тука при мен, ще ми трябвате днеска. – Пора, Циганина и Магарето се приближават до него, за да получат инструкциите му. Мирчо Спасов се провиква отдалеко: - Газда! Бой за всички! И работа, работа, работа, техната мама! Гърч, гърч му е майката! После се сещат да карат Сашо Сладура да бута един валяк през плаца. Валякът тежи три четвърти тон и Сладурът не е в състояние да го помръдне. Мирчо Спасов, Газдов и Пора се изреждат да го ритат в бъбреците и слабините. Сладура плюе кръв, но сините му очи сякаш са озарени от божествено вдъхновение. Сашо Сладура се усмихва! Към десет и половина прекратяват побоя и подкарват лагеристите към Новата кариера. Шахо Циганина, Димо Пора и Благо са запомнили инструкциите. Цяла сутрин, те издевателстват над Сашо Сладура, а в обедната почивка, Шахо Циганина го изнасилва с бирена бутилка. Тримата му се изреждат, отново го пребиват и уринират отгоре му... В края на работния ден, Сладура е полумъртъв от побоищата, мъченията, тежката работа. Двама от политическите, Иван Бирника и бай Стоян Лимонадата го крепят от двете страни. Лицето на Сладура се е превърнало в един огромен съсирек. Само сините му очи греят в ангелска усмивка... Устните на бай Стоян Лимонадата мърдат: без глас, той се моли на Бога за Сашо Сладура, а от очите му текат сълзи на състрадание... Пред строя го докарват така, полумъртъв. Следват нови извращения. Бой ядат всички. Счупват челюстта на бай Стоян Лимонадата. Димо Пора, Шахо Циганина и Магарето бият наред с Мирчо Спасов, Газдов и надзирателите. След побоя, в резултат от нанасянето на който самите те ще усетят мускулна треска на следващия ден, Газдов заповядва никой да не се доближава до пребития Сладур. След това отиват да вечерят – Спасов, Газдов и другите от състава, заедно с криминалните – Димо Пора, Бастуна, който свири на кларинет, Шахо. Лагеристите са лишени от топла храна – сготвената за тях рядка леща до следващата вечер ще е прокиснала в жегите. Сашо Сладура за сега остава да лежи на плаца. През време на вечерята, която ще прерастне в гуляй и ще трае до призори на следващия ден, Газдов става да се разтъпче и прави знак да Шахо и Пора да го последват. Тримата отиват до плаца. Газдов рита проснатия възнак Сладур в гръдния кош. Оттам излиза сподавен хрип. Майорът заповядва на Шахо и на Пора да го хвърлят при клозета, където обикновено хвърлят смъртниците, след което отиват да си допиват под звуците на свирнята, която надутите бузи на Бастуна изтръгват от кларинета. На следващия ден - сутринта, докато лагеристите от два часа чакат сигнал за тръгване, строени на плаца, Пора и Шахо по нареждане на Газдов и пред очите му, ще замъкнат полуживия Сладур в свинарниците и ще го хвърлят на освирепелите от глад прасета, които от няколко дена не са виждали помия. Свинете ще се нахвърлят да въвират зурлите си в тялото на музиканта под одобрителния поглед на Газдов, който ще изпсува за последно Сладура и ще поздрави двамата криминални с „Браво момчета!”
Карина
на 07.12.2009 в 19:24:57 #130кви жандари ти се борят в главичката бре, горският я е намерил, а защо и как питай пак Семерджиев, както и защо без съд и присъда е застрелял човек питай го и кой и защо разстреля Методи Шаторов и защо го оставиха да умре като куче и то една седмица след победния им 9-ти, жалки престъпници
Dragunov7_62
на 07.12.2009 в 18:55:37 #129Вапцаров трябваше с години да го изучавяаме по литература ,беше ми писнало на х....я от простотиите му .И сега продължават да ми досаждат с неговите глупости.
Карина
на 07.12.2009 в 18:48:44 #128а за Вела Пеева питай Семерджиев, кой и защо я прати на сигурна смърт и защо я оставиха толкова време на скалата
Kotka
на 07.12.2009 в 18:37:30 #127Никола Вапцаров
dddddd
на 07.12.2009 в 18:23:12 #126Кучета фашисти. Булава.
сан бернар
на 07.12.2009 в 18:16:43 #125Булава, ти с кучетата не се занимавай.
dddddd
на 07.12.2009 в 18:10:59 #124Булава, добрите момичета не се мотаят по горите с престъпници и крадци. Кой знае какво е правила там.
velikiat
на 07.12.2009 в 18:10:24 #123извъртане ли, една и съща мярка за делата, по тях се съди и отношението ти към насилие и диктатура, тресавище е политкоректността, хем си със силни на деня, хем учиш на морал какъвто нямаш
velikiat
на 07.12.2009 в 17:56:47 #122щом тръгнеш да оправдаваш управление със страх, насилие, терор далече ще стигнеш, да, демократичния преврат срещу стамболийски, алиенде....
velikiat
на 07.12.2009 в 17:32:03 #121не става хем си антикомунист хем оправдаваш зверства на фашисти, довели до също после, немало е отрезани глави наверно, снимка помня на изрод изтъпанил се с отрезана глава на брат си, мда, така стоятнещата, толкова сте демократи щом човещината сте загърбили ментета
Begemot
на 07.12.2009 в 17:17:45 #120Поклон пред най-добрият български поет!
Бойчо
на 07.12.2009 в 17:05:14 #119Булавка, уверявам те, че "канцеларията" ми е проветрена и почистена от прах, обаче прави впечатление, че бягаш от пряк отговор на въпроса ми. Сигурно защото ти се иска да напишеш "БСП", ама някак си ти е неудобно.
Бойчо
на 07.12.2009 в 16:58:05 #118Булавка, много интересни термини използваш. А коя партия е антипода на "буржоазните партийки"?
dddddd
на 07.12.2009 в 16:56:58 #117И да не пропуснеш да заклеймиш буржоазните поети.