Бюджет 2018 г. не ни дава основания, че ще се проведат нужните реформи в България, а без реформи дали има смисъл от увеличение на разходите. Това се посочва в становище на икономиста Румен Гълъбинов по повод предстоящите дебати по предложения проектобюджет.

В становището си Гълъбинов констатира, че има обещани повече пари за пенсии, без обаче да е заложена реформа на пенсионния модел, а повечето пари за пенсии са за сметка на увеличаване на осигурителната тежест.

Има планирани допълнително пари и за здравеопазване, но не става ясно дали ще се проведе реформа в болниците, така че да не фалират и да се намалят дълговете им, като се задържат младите лекари в страната, а не да заминават на работа в чужбина.

Има предвидени повече пари, за да се увеличат учителските заплати, което едва ли ще подобри българското образование, ако не се реформира значително повече образователната инфраструктура на учебните заведения.

И догодина ще продължава изоставането с капиталовите разходи и инвестиции, които се очаква отново да дойдат основно от еврофондове и европрограми.

Вече стана ясно, че заради неизпълнението на капиталовата програма за 2017 г. разходите се очаква да не бъдат изпълнени по план. Капиталовите разходи (строителство, ремонти) са силно обвързани с изпълнението на европроекти, като към момента там има изоставане.

Изоставането на капиталовите разходи не спомага да се увеличат инвестициите и не се очаква да има увеличено капиталообразуване в българската икономика.

България трябва да подобри значително своята инвестиционна среда, да търси и да намери стратегически инвеститори, които да помогнат за развитието на икономиката.

В Бюджет 2018 г. няма предвидени конкретни мерки за привличане на частни инвестиции и за публично-частно партньорство, а европейската практика е създаване на специализирани мерки за привличането на частни инвестиции.

В същото време корупционни скандали тресат България и малкото останали чужди инвеститори и като резултат чуждите инвестиции в България за първото полугодие на тази година се свиха почти наполовина в сравнение с първото полугодие на миналата година.

Относно дълговете в бюджета има също доста притеснителни неща, като тук трябва да правим разлика между явните и скритите дългове. А за догодина е планирано да бъде поет нов вътрешен дълг под формата на държавни ценни книжа в размер до 1 млрд. лева.

Явният дълг е основен критерий при ограниченията на ЕС, но от друга страна този показател не разкрива цялата истина за дълговото бреме на България, което надвисва в бъдеще. След като към него се прибави така наречения скрит дълг, дългът ще надвиши определения таван.

Препоръките на Румен Гълъбинов за мерки през бюджета са да има повече ефективна борба с корупцията, провеждане на структурни реформи в икономиката, подобряване на демографията, повишаване качеството на образованието и намаление на данъчното облагане (намаление на ДДС и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем минимум на доходите.