Паричните трансфери на мигрантите към техните родни места възлизат приблизително на 318 милиарда щатски долара през 2007 г. От тях 38,6 милиарда са изпратени към страните от Европа и централна Азия.
Получените от сънародниците ни по света 1,9 милиарда поставят България в първите десет страни с най-висок абсолютен обем емигрантски трансфери.
Важността на емигрантските трансфери за страните от региона се демонстрира от факта, че те се оказват вторият по обем източник на външно финансиране - след преките чуждестранни инвестиции, за местните икономики.
Проектът за изследване на финансовите потоци на емигрантите се осъществява от Центъра за антропология на местата и комуникациите към Научно-изследователския сектор на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Той е финансиран от Тръста за развитие на гражданското общество в Централна и Източна Европа.
отдалече
на 23.02.2009 в 15:51:58 #37Имигрантите са най-печелившия сектор на икономиката. чисти парици падащи от небето. Разбира се, че са поне двойно повече от посочените 2 млрд. Ако въпросните имигранти бяха останали в БГто щяха да са безработни на социални помощи.
rasgneven
на 23.02.2009 в 15:37:14 #36аз всъщност правя социално проучване. Благодаря за коментарите.Надявам се да има още бисери.
rasgneven
на 23.02.2009 в 15:24:51 #35aбе старче,за теб няма ли бабичка да те завива като хъркаш?
Kihano6
на 23.02.2009 в 15:23:58 #34Electrical_Engineer, аз пък мисля че преди години ни бяха дадени някои много по-стойностни неща като образование, здравеопазване, съдебна система, обща сигурност и въобще държава. А хората живееха спокойно и имаха достойнство. Сега наред с нещата които ти изброяваш, и които са доста несъществени според мен, си имаме още престъпност с едва ли не ежемесечни убийства с почти пълна неразкриваемост, имаме си бедност, проституция наркомания адска корупция. Децата ни се избиват по училищата. От културата остана само чалгата. Вече нямаме и собствена журналистика, останаха само преписвачи. Духа на хората е сломен, озлобени са и нещастни и обезверени. Това са ефектите на тази "демокрация". Освен това хрантутим чехи, германци американци и други пиявици дето са инвестирали у нас.
Red Sox
на 23.02.2009 в 15:11:04 #33чиниите и миенето на кенефи е доста доходна работа
Kihano6
на 23.02.2009 в 15:08:55 #32виждам, че на rasgneven му е проработила съвестта и го е избило на умилителни разкажчета за успех. Много хубаво, постигнал някой си успех с някакво си колело. Ама даже в развитите страни и особено в САЩ структурата на обществото е постоянна с бавна тенденция на обедняване на бедните и обогатяване на богатите, което значи, че повечето хора не постигат никакви приказни успехи. Това си е така открай време и няма нужда от една лястовица да се мъчим пролет да правим. А и е повече от ясно че емигрантите сте избягали от БГ заради лична изгода, а не заради някакви идеали или виши цели. Личната изгода е и мотивацията на нашите тукашни душмани, така че подхода може да е различен но целта е все същата. Ейго оня ден бат бойко ни напсува че сме били "лош матриял" сега и вие емигрантите го повтаряте. Ами да бяхте стояли тук та да подобрите "матрияла". Утре в щатите ще се сговни нещо и ще ми увиснете тук пак да търсите лесното, бездомници без родина и без корен, без идеи само с едни долари в главата.
neznae6t
на 23.02.2009 в 14:43:02 #31a man of sense го е казал много точно и ясно. Всъщност, написаното от него може да се ползва тук-таме из институциите, ама те, институциите, и те за чужбинско работят... Национализация е нужна нам, братя!
tup
на 23.02.2009 в 14:23:21 #30Докато има изроди като кушаноб ...така ще е.Заради такива кат него трябва да се изнасяме, да си седят тука и да си се борят за комунизъма
rasgneven
на 23.02.2009 в 14:21:10 #29Съжалявам за разделението на части на този прекрасен разказ на Иво Иванов за весник''Телеграф'' разделен е на три части,като първата е най-отдоло.Приятно четене.
rasgneven
на 23.02.2009 в 14:18:15 #28Работил е с примитивни длета, оскъдна светлина и груби инструменти. Днес, три века по-късно цигулките му продължават да бъдат най-съвършените музикални инструменти в историята на човечеството. Гласът им е неподражаем – с вълшебен тон, кристална акустика и перфектен резонанс. И дори днес, в циничния и самонадеян 21 век, никoй не знае точно каква е тяхната тайна. Нито спектрални, нито химически, нито математически анализи са успели да декодират магията на тези инструменти. Къде точно се крие тайната? Дали в плътността на дървесината, в изящната геометрия на формите, в мистериозния коктейл от минерали на заставката, или евентуално в рецептата на лака? А може би истината е, че един шедьовър дължи себе си на цял комплекс от неизчислими фактори, движени от необяснимата и могъща вътрешна необходимост на един благословен с изключителна дарба човек. Искрено вярвам, че варненецът, живеещ и творящ на малкия остров до Ванкувър е точно такъв човек. Но време е да свършваме – всяка хубава приказка заслужава своя хубав край: Миналата седмица, в Бетъл Маунтайн се състоя дъгоочакваното "Предизвикателство 2008". Георги и Сам бяха отново там с пикапа си и новия "Варна Диабло III" в каросерията. Двама пича срещу целия свят. Но защо ли ми се струва, че финалът няма да ви изненада и едва ли е необходимо да ви казвам това, което вече сигурно усещате: Че в една топла, септемврийска вечер, вятърът внезапно утихна, условията станаха идеални, Сам Уитингъм развъртя яростно педалите и болидът на Георги разряза със свистене въздуха над шосе номер 305. И ето че в този момент, в горещата пустиня на Невада, Варна полетя свободна като птица и отново стана такава каквато моето детство я е запазило в сърцето ми – просто перфектна! (От мен, вестник "Телеграф" и цяла България: Честит нов световен рекорд на Георги Георгиев - един голям българин и пръв носител на наградата "Децимах" с невероятните 132.5 км/h!) Иво ИВАНОВ (Канзас) *материалът е част от редовната рубрика на Иво ИВАНОВ във в-к "Телеграф" снимки: Личен архив, Интернет, www.espn.go.com
rasgneven
на 23.02.2009 в 14:16:45 #27ултра-модерен вело-снаряд наречен Блуйондър. В дизайна му участваха водещи учени, физици и лаборатории. Структурната архитектура на съоръжението бе изградена с помощта на компютърни процесори с индустриална мощност и сложни програми за графичен и аеродинамичен анализ. За капак англичаните пристигнаха в пустинята с Олимпийският шампион от Сидни Джейсън Куейли зад кормилото. "Те бяха огромна машина, подпомагана от купища пари", коментира Уитингъм – "Ние бяхме просто двама пича с един пикап." Резултатът? Британците постигнаха 103 км/ч. Варна Диабло – смазващите 129 км/ч. Устройството е с предно предаване, което оптимизира пространството вътре в кабината. Уитингъм ляга в долната част на черупката като във вана, която сякаш е направена по контурите на тялото му. Георги слага горната черупка или "покрива" на болида върху Сам и го "запечатва" с хокейна лепенка, за да не позволи на какъвто и да било въздух да проникне в кабината и да наруши нейната аеродинамичност. Кислородът за колоездача прониква през двата тясни процепа на огромните, тънки като бръснач колела, но въпреки това след пробег, Уитингъм често излиза от "сoвaлкaтa" на границата на припадъка, с дробове отчаяно търсещи въздух. През 2003 година, Сам сякаш бе на косъм от ужасяваща участ в опита си да подобри собствения си рекорд. "Варна" спука гума и Уитингъм загуби контрол излитайки във въздуха със скорост от 130 км/ч. Окован като в пашкул от прегръдката на "Варна", Сам бе безпомощен. Тя се стовари под 90 градуса върху асфалта под ужасения поглед на Георги и продължи да се пързаля по шосето в продължение на 300 метра. Животът на колоездача бе спасен от гениалния дизайн. Уникалното съоръжение е построено от свръхлеки въглеродни нишки и "Кевлар", от който се правят бронирани жилетки за военните. Сам се измъкна от кабината без нито една драскотина. Вече 6 години, целият свят се опитва да бие рекорда на Варна. Самият Георги също не успява да го направи, въпреки че няколко пъти бе близо до него. Целта е да премине границата от 82 мили (131, 97км/h) и да спечели паричната награда "Децимах", която се присъжда на този, който успее да достигне една десета от скоростта на звука. Проблемът е, че за да могат да бият рекорда си, двамата "варненци" имат нужда от идеални условия: никакъв вятър, оптимална температура и нов, по-гладък асфалт. Според скептиците, те никога повече няма да могат да го направят. От миналата година срещу тях се подготвят още по-амбициозни и добре финансирани екипи. Не е ясно още колко ще продължи надмощието на Георги, но постигнатото от него до този момент е изумително и дори необяснимо. Георгиев е роден и израстнал във Варна, където от малък е усетил поглъщащо, нетърпящо възражение влечение към изкуството, скулптурата и манипулацията на формите. "Спомням си как като дете направих серия от аеродинамични модели на свръхзвукови самолети, вдъхновени от ТУ-144", сподели Георгиев за "Телеграф" -, "Клубът по аеронафтика във Варна бе толкова впечатлен, че ги сложи на витрина. Години по-късно забелязах същите форми, които аз бях направил инстинктивно, в моделите разработени от Боинг и НАСА." Георги е бил изумителен скулптор, но му се е наложило да следва в художестваната академия в Белград. "В София не ме приеха", смее се Георгиев - "Нямаше достатъчно места от деца на комунистически деятели." Възможността за емиграция се отворила през 1971 година – първо в Рим, а след това в Канада. Един ден Георги се сдобил с чистокръвен Голдън Ретрийвър – прелестно куче с бляскава козина и дълбоки, умни очи. "Кръстихме го Варна – на мястото от където съм дошъл" – спомня си Георги. Кучето пленило всички с изумителния си характер и бързо станало пълноправен член на семейството. Варна живяла невероятните 19 години (140 в човешки години) – нещо нечувано за тази порода. Когато, кучето най-после си отишло покосено от удар, сломеният от тъгa Георги решил по своеобразен начин да продължи живота му, наричайки компанията си на негово име. Така световноизвестните вело-болиди носят името както на родния му град така и на най-верния му четирикрак приятел. Подобно на повечето хора, които разполагат с уникална дарба, Георги сякаш не може да я оцени: "Какво толкова съм направил? Навремето създавах сложни, бронзови бюстове в най-малък детайл. В сравнение с това, велосипедите ми са нищо". НИЩО ЛИ?! Георги, какво говориш? От години целия свят е по петите ти. Всички искат короната ти, но нито могъщите компютърни програми, нито милиони долари са в състояние да дешифрират и победят въображението и интуицията на един скромен българин и неговите виртуозни ръце. Спомнете си Микеланджело. Когато го попитали как е успял да извае прелестната фигура на Давид от един груб, мраморен блок, той погледнал с недоумение и казал: "Ами че той си беше вътре в камъка – аз само махнах излишния мрамор около него". Университетът на Бритиш Колумбия реши да анализира Варна Диaбло II в тунел за аеродинамично изследване и след 6 месечни тестове учените заявиха, клатейки невярващи глави, че не са виждали по-идеална аеродинамична форма в природата. Моделът бе наречен "най-ефикасното превозно средство създадено от човечеството". С други думи Варна е способна да генерира огромен двигателен момент, използвайки по-малко от една конска сила, като при това успява да се скрие почти магически от самият въздух, чийто вездесъщ коефицент на триене е най-големият враг на търсачите на скорост. Когато питам Георги как създава шедьоврите си, той вдига рамене: "Нямам представа. Нещо отвъд мен. Някакъв необясним, вътрешен усет дърпа конците. Може да е късмет, а може би просто съм бил предназначен за това. Нека ти кажа нещо: ако всеки на тази планета реши един ден да върши това в което най-много го бива, целия свят ще се промени към по-добро. Много е важно човек да не пропилява таланта и живота си напразно." Преди 300 години в градчето Кремона в северна Италия един гениален лютиер на име Антонио Страдивари е създавал шедьовър след шедьовър в малката си, прашна раб
ckapna
на 23.02.2009 в 14:14:33 #26много правилно ..разгневен Един нормален човек който е достатачно млад не би се задаржал в България ,освен ако няма семейство или нещо което го спира макар че имам познати които имат семеиства и заминават и са години там загърбили всичко само и само да могат да си гледат децата и жените. Един просто пример майка ми е вишистка но просто няма нужда да ви обеснявам шансовете и в България какви бяха за да отгледа две деца-както и да е вие знаете ако сте по в час .. години наред работеше в Германия за да може да не ни липсва нищо ! Нямам тарпение да доиде момента в който един човек ще изгуби всичко "работа ,семеиство" защотото това се случва почти всеки ден на много хора ! - и колкото и грубо да звучи да иде в парламента да влезе по някакъв начин и да приключи всичко поне за малко ...
rasgneven
на 23.02.2009 в 14:09:52 #25Един велик български емигрант... много от тези велики българи се скитат по света разнасяйки славата на БЪлгария. dXok 11.10.2008г. в 10:30ч. Искам да ви разкажа една приказка. Толкова невероятна, че не може да бъде измислена. Толкова красива, че няма как да бъде хипербола. Това е приказка за пустинята и вятъра. За същността на съвършенството. За най-бързият човек на планетата. За един гениален българин, творящ необясними чудеса на малък остров в Тихия океан. За 140-годишно куче със златна козина, добро сърце и човешки очи. За безсилието на науката пред триумфа на инстинктите. За един нисичък канадец с огромни, мускулести крака. За старият Антонио от Кремона и неговата 300-годишна, неразгадана тайна. И разбира се, за Варна. Но нека започнем с Варна. Тази от детството ми. С морската градина, сенчестите улици и усмихнатите хора. Прелестна и тайнствена, тя ме омагьоса още при първата ни среща с обещания за вечно лято и безгрижни дни. Хвърли рибарска мрежа върху детското ми сърце и ме плени завинаги, така както само тя може. Как ще я забравя, тази сирена с коси от свежи водорасли и смях от морска пяна? Кой знае – сигурно се е променила през годините, но в спомените ми тя винаги ще бъде същата прелъстителна красавица, ухаеща на одеклон от чиста морска сол разтворен в бриза. Никoй не може точно като нея да подслони влюбените двойки по алеите си, да разроши косите им с игривия си вятър и да ги накара да забравят всичко останало под серенадата на чайките. Такава е Варна в наивните спомени на хлапето. Винаги съм вярвал, че и тя ме обича поне толкова, колкото аз нея, защото в сърцето ми тя е единствена по рода си – просто съвършена! Всяка есен Варна се качва на каросерията на малък пикап и поема дългия си, тежък път към пустинята. Чакат я два ферибота и хиляди километри по асфалта. Крайната и цел е Бетъл Маунтайн, щата Невада, място наречено от Вашингтон Пост – "мишницата на Америка". Действително, пейзажът е подтискащо монотонен, а почвата е кафеникава пръст, по-безплодна от щампован бетон. Лишени от растителност, голите, едноцветни хълмове приличат на деформиран керван от oгрoмни, камилски гърбици, вцепенени завинаги в неподвижния въздух на пустинята. Ако хвърлим и един космонафт в скафандър да подскача на забавен кадър по камънаците, спокойно можем да помислим, че сме на луната. Но какво прави тук сред тези ограбени пейзажи името на нашата хубава черноморска русалка? Бетъл Маунтайн може да няма много, но разполага с най-правия, най-високо разположен и най-безлюден пътен участък в Северна Америка – шосе 305. Надморската височина е 1407 метра. Наклонът на трасето – несъществуващ. Тук всяка есен се провежда легендарно състезание наречено WHPSC. Мнозина го наричат просто "Предизвикателството". Именно то е съревнованието определящо най-бързият човек на планетата, придвижван от собствените си сили. Не, няма да се натъкнете на Юсеин Болт в пустинята на Невада – той не би могъл да се мери с най-бързите мъже на земята, защото те въртят педали, развивайки немислими скорости. През 2000 година талантливият канадски колоездач-национал Сам Уитингъм вмъкна с усилие компактното си, 170-сантиметрово тяло във футуристично устройство, приличащо повече на снаряд, отколкото на велосипед. В тясната кабина, единствената подвижна част от тялото му са краката, които започват да въртят като бесни педалите подпомагани от чудовищните бедрени мускули на колоездача. Шумът в кабината е оглушителен, въздухът недостатъчен, жегата омаломощаваща. Но това са незначителни подробности. Минути по-късно Уитингам се възползва оптимално от определените за засилване 4 мили и набра скорост въртейки педалите със 120 оборота в минута. Снарядът влетя в 200-метровата официална дистанция с 117 км/ч, смазвайки световния рекорд. Година по-късно Уитингам направи нещо още по-невероятно подобрявайки собствения си безумен рекорд с цели 12км/ч. През 2002-а, за трети пореден път "Предизвикателството" бе спечелено от канадеца с ново върхово постижение от 130, 36 км/h. Вече 6 години този рекорд е абсолютно недосегаем за останалия свят. Причината за това смазващо надмощие не е толкова в стоманените крака на Сам Уитингъм колкото в странното, куршумовидно превозно средство, което той настоява да бъде наричано велосипед. Устройството се казва "Варна" – име, което е станало еталон за доминация в тези среди, а негов създател е един от най-изумителните хора, с който ме е срещал живота – българският скулптор Георги Георгиев. Тук се носят много неправдоподобни на пръв поглед легенди свързани с този нестандартен, колоритен мъж. Интересното е, че повечето от тях са абсолютна истина. Георги живее на малък, изолиран остров в Британска Колумбия с изглед към големия, безкраен запад на Тихия океан и не разполага с нищо повече от малка работилница в гаража си и двете си златни ръце. Преди да съм ви разказал за него искам да изразя собствено мнение: според мен, на базата на стандартните дефинции и разбирания, които съм формирал в себе си през годините, Георги Георгиев е гений. Това е крайна дума, за която самият той сигурно ще ми се разсърди, но аз не бих си позволил да я употребя ако не вярвах с абсолютна категоричност в нейната уместност. Георги не е физик, няма математически познания за геометрията на формите, не се интересува от формули и цифри и не е запознат с коефицентите на триене или съпротивление на въздуха. "Просто следвам интуицията си" – каза ми Георги – "Моите форми не идват от учебниците и компютрите. Нещо невидимо, нещо дълбоко вътрешно ми подсказва какво трябва да направя". Всяка заварка, всяка сглобка и елемент са направени от Георги в собствения му гараж-работилница. Българинът отказва корпоративно спонсорство по философски причини и се самофинансира - при това с огромно усилие. През 2001 година, британски екип инвестира над 1 милион долара с единствената цел да победи неговия Варна Диабло и да се върне от Невада с нов световен рекорд. Подготовката на англичаните бе невероятна. Въоръжени от корпоративни спонсори
rasgneven
на 23.02.2009 в 14:06:44 #24от весника на Нова телевизия Българските емигранти предпочитат да не се връщат 18 Февруари 2009, сряда Въпреки задълбочаващата се криза българските емигранти предпочитат да останат зад граница. По думите им, макар и труден, животът там е по-добър от този в България. Сънародниците ни твърдят още, че зад граница се чувстват по сигурни и защитени и че там дори в условията на финансова нестабилност по-лесно могат да си намерят работа. Цветомила живее в Гърция вече 12 години, където управлява собствена фирма. Партньори в бизнеса са и български, и гръцки хотелиери. Признава, че се чувства по-сигурна на гръцкия пазар, тъй като туризмът у нас не е на такова ниво и няма сигурност от финансова гледна точка. Младата емигрантка твърди, че би се завърнала в България единствено, ако създаде семейство. Но засега предпочита да живее в южната ни съседка. Според Цветомила, макар и с много усилия, гърците се справят по-добре с кризата, защото притежават качества, чужди на всички българи. "Това е един много единен народ, който си търси правата постоянно", каза още тя и посъветва българите да бъдат малко по-единни и по-добри. Българинът все още живее с митове. Не обича да поема отговорност и разчита на бързи пари. Това вижда всеки път щом се прибере у нас Цветомила. Каквато и да е оценката й, тя вярва, че нещата у нас ще се променят. Но дотогава ще остане в Гърция, където въпреки кризата може да изкарва пари и се чувства защитена.
rasgneven
на 23.02.2009 в 14:05:40 #23от весника на Нова телевизия Емигранти ОТКРИВАТЕЛЯТ НА РОГОЗЕНСКОТО СЪКРОВИЩЕ РАБОТИ В ЦЕХ ЗА КАУЧУКОВИ УПЛЪТНЕНИЯ ВЪВ ВАЛЕНСИЯ Пламен Иванов е българин от Враца. „Съдбата ме свърза преди двадесет и две години с едно значително откритие в нашата археология – тракийското сребърно съкровище от Рогозен.” – разказва ученият, докоснал се пръв до „находката на века”. През 1986 година той е най-младият сътрудник на музея и точно него изпращат да провери сигнала на съзнателен жител на с. Рогозен. И чудото става! Пламен държи в ръцете си първия съд от 20-килограмовото сребърно съкровище – най-голямото откривано до днес по българските земи. Днес откривателят на Рогозенското съкровище е немил-недраг български емигрант в Испания. Как се стига до тук? Как откривателят на съкровище става гастарбайтер?!? Пламен живее горе-долу добре със съпругата си Петя и двете си деца във Враца. В продължение на 15 години е уважаван музеен работник. Заплатата му е около 300 лева. Но през тежките ’97 и ‘98 години семейството му не успява да плаща сметките за парно и двамата с баща му се принуждават да продадат семейния камион, за да покрият дълговете. „Тогава просто видях, че не мога да си позволя лукса да работя за удоволствието!” – признава Пламен и разказва как е заминал първо за Италия, а после и за Испания, за да може да издържа семейството си. Спи в градинките по пейките и търси помощ и храна в църквите, бере грозде и работи като общ работник по строежите и през цялото време се страхува да не го хванат, че работи нелегално. Първите си седмици в Испания изкарва с по пет-шест евро на седмица и яде само филийки с пастет и течен шоколад. А първите пари, които изкарва, праща в България. Един ден във Валенсия пристига част от Рогозенско съкровище и Пламен се нарежда на опашка заедно с останалите посетители, за да види съкровището си! Той признава, че нещо наистина се е сринало в живота му и споделя, че е имал и по-тежки моменти от този. След като е бил по строежите, на полето, в лунапарк и е влизал в току-що източени септични ями, днес Пламен работи в завод за каучукови изделия и получава 980 евро на месец. Става сутрин в пет часа. Разказва, че не отговаря на обаждания по време на работа и не обсъжда с колегите си филми или мачове, защото „там” просто не е прието. Сам се пере и поддържа. Дори сам си готви и въпреки това менюто му е ограничено – таратор и нещо месно – консерва или салам. „Глези” се с бира или чаша вино. Най-големите му разходи са за телефонни разговори с България. Прибира се при близките си два пъти годишно. Признава, че няма да се върне забогатял в България - за седем години не е спестил нищо - работи само за оцеляването на семейството си. И не мечтае! „Престоят ми в Испания ми възвърна малко себеуважението!” – искрено заявява Пламен. – „В ония най-кризисни моменти вече бях сметнал, че не ставам за нищо и че съм някакво недоразумение на този свят!... Тук видях, че все пак мога да се справям с нещата достатъчно добре, за да се чувствам удовлетворен. Испания ми възвърна самочувствието, че струвам нещо!” Ето това е чисто български парадокс – там, където си на дъното на социалната таблица, там, където получаваш няколко пъти по-малко пари от испанците, където живееш самотно и безнадеждно – точно там ти разбираш, че ставаш за нещо. В България човекът, който намира съкровището на века, се е чувствал нереализиран и подтиснат. Съдбата на Пламен е метафора на случващото се с българите – „тук” откривателите на съкровища най-често са безработни, „там” почистват септичните ями и се редят на чужди опашки, за да видят своите съкровища... Пламен изпрати „хабер” на родителите си, които живеят в Мездра. Майка му Райна плаче често вечер. „На празници като седнем – него го няма!” – казва тя и споделя, че напоследък е много тъжен. Днес милиони българи живеят разделено от децата си, родителите си, дори съпрузите си. Стотици хиляди български семейства на всякаква възраст се разбиват заради емиграцията. И стари и млади, свиквайки да живеят разделено, забравят са любовта си и се отдават на любимото на българите оцеляване. Емиграцията ти помага да оцелееш. В същото време често тя разбива живота ти, отнема ти това, за което винаги си мечтал и което всъщност си искал да спасиш чрез емиграцията. В този филм няма да покажем жената на Пламен - тя хладно отказа да се снима. Направи това, докато Пламен работеше във Валенсия сам за бъдещето на техните общи две деца. „Не е добре млади хора да се делят!” - казва майката на Пламен. – „Единствено от това ме беше страх и може би така ще стане!” Самият Пламен признава, че раздялата си казва думата и двамата със съпругата му Петя са свикнали вече да живеят сами. „Надявам се да се върна възможно по-скоро и да продължим живота си – да не го започваме отначало!” – обръща се Пламен към нея.
rasgneven
на 23.02.2009 в 13:51:44 #22Пишете глупости,братя. Такова разделение на българи-българи и българи-емигранти има само при нас.Никой от другите нации не завижда на емигрантите си. Светът одавна вече се е променил. Хората могат да пътуват свободно и свободно да избират къде да живеят и да работят. Кой в България печели 1000 лева чисто,да не говори 3000? Хахахах ''Вместо да пращат на майка си по 150 долара на месец, щяха да създават продукция за по 10 хиляди и да печелят поне по 3000. '' ""Nigel'' ти май не си добре!Или много пропаганда четеш. А,я питай майките на тези емигранти,ако не бяха те как щяха да преживяват с пенсия от 60 лева? Я се огледайте по селата и малките градове! И ако тези един милион се завърнат в България къде ще им намериш място да работят. Може би ще отстъпиш своето? И междудругото не гласуваме,защото няма смисъл да ви изберем нови изедници. A,онова мнение за недоверието между българите в чужбина ...е ,така е и в България ,нали?
ckapna
на 23.02.2009 в 13:50:24 #21Другата година ще са двойно след това пак и най накрая няма да има нкакъв трансфер защотото няма да има останали хора.Смешно-несмешно това е положението и глупостите които пишете повечето си ги пазете за вас защотото никои няма да седи и да чака години наред да се оправи държавата и да се мъчат и да тънат в проблеми.Неможе всички да претендирате и да говорите а когато доиде момента всеки да седи в тях и да гледа ТВ и само да псува без да прави нищо.Доиде един момент в които можеше да има повече хора пред парламента а нямаше .. така ще бъде винаги и цигарите и хляба по 5 лева да ги направят ще се купуват.Кофти е но съм сигорен,защотото нищо неможе да направим заедно както трябва!
Kihano6
на 23.02.2009 в 13:29:32 #20rasgneven, четеш избирателно. Типично за такива като теб. Проследи линка който съм дал. Теорията не съм я измислил аз. Въпреки че вярността й е очевидна дори без да вземаме под предвид превратите подкопупите и военните намеси на западните страни в страните от третия свят и в постсоциалистическите страни. Ама като си фанал кокала дръж си го и си запуши очите и ушите за вякакво инакомислие и особено за неудобни истини.
rasgneven
на 23.02.2009 в 13:22:50 #19''Пуснато на: 23.02.2009, 13:08 Нека не ги прехваляме тия емигранти. Вместо да си стояха тук и да работеха за България те духнаха в чужбина за по-лесно. Около 1 милион са. Ако бяха останали тук това е цяла партия, щяха да влязат в парламента и да "оправят" държавата. Нали са добрия "матриял" както се изказа бат Бойко. Ама "добрия матриал" търси лесното. Освен това парите които пращат тук са взети от нас или от други като нас. '' ''Kihano6'',боже,колко си прост,брато! Какви пари от вас? Ама чак да ти дожалее,какви простаци са останали по нашите земи родни.И не чакай на нас да ти ''оправят държавата'' ти,какво сеирали ще гледаш от балкончето си.
rasgneven
на 23.02.2009 в 13:16:26 #18Ей,зависливо племе,няма скоро да излезете от тинята на клозетите си.И билион да ви пратят отрудените ви братя в чуждоемско робство,пак няма да напълнят алчните ви ,затъпяли глави.Ами,то освен клозети,кой ли друг се пъчи с гордост,че живее в България.