Европейският институт за маркетингови проучвания ГФК публикува изследване за покупателната сила на населението в 41 европейски страни, информира Дойче веле. Забележителни са сериозните разлики между Изтока и Запада.

Според резултатите от проучването на института ГФК през 2008-ма година европейците са изразходвали за потребление осем млрд. евро от нето-приходите на домакинствата.

Държавните социални плащания като помощи за безработни, детски надбавки или пенсии са включени в тази сума.

Между потреблението в Лихтенщайн и Молдова има огромни разлики

Това съответства на покупателна сила на консуматорски доход от около 12500 евро на глава средно за 41-та страни, включени в проучването. Диапазонът обаче е от под 800 евро на глава от населението в Молдова до над 50 пъти по толкова в Лихтенщайн или близо 45 хиляди евро на човек. В касите на източноевропейските магазини влизат все повече пари.

При това не са отчитани регионално различаващите се равнища на цените. Интерес буди наблюдаваната тенденция, съгласно която в източноевропейските страни често градовете са с най-голямата покупателна способност. И обратното: на големите западноевропейски пазари като Германия, често най-силни в това отношение са общините, които са извън градовете и градските региони.

Изтокът с по-високи темпове на растеж, но това не означава по-добър стандарт от Запада

Големите разлики се открояват и в темповете на растеж: докато повечето западноевропейски страни имат минимален прираст на покупателната сила, централно- и източноевропейските демонстрират много по-динамичен ръст в това отношение. Източноевропейците пазаруват повече, но стандартът им остава по-нисък от този на запад.

Така е например в България. Българската столица София е посочена като пример за особено стремителен ръст на покупателната способност - 22 процента спрямо 2007, или увеличение със 700 евро до 3 840. Това обаче е доста ниско ниво в сравнение със Западна Европа. Хората в България разполагат средно с 2 800 евро, което отговаря на една пета от средните за Европа показатели.

Това означава, че минималното увеличение на икономическия ръст в икономически по-мощните страни на Западна Европа има повече тежест отколкото силния растеж във все още развиващите се национални икономики.

Растеж от 7 и половина процента в Норвегия би означавал абсолютен прираст за покупателната сила на глава от населението с над 1700 евро годишно. В Украйна обаче нарастването на покупателната сила с 13 на сто би означавало по-малко от 200 евро.