Сметка за разпределение на 570 млн. лв. между кредиторите на Корпоративна банка са направили синдиците. Тя чака година и половина одобрение в съда заради възражения срещу нея от осем кредитора, съобщиха синдиците на КТБ.
Това заявиха синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова на проведеното на 21 март заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси.
Запитани от председателя на комисията Менда Стоянова каква е общата сума, събрана за целия период на несъстоятелност на КТБ, синдиците заявиха, че по сметката им има 830 млн. лева.
Донов и Маринова акцентираха, че процедурите по несъстоятелност изискват своята издръжка, която съвсем не е малка.
"Особено значими разходи има за делата, които водим за принудително събиране на вземанията и за връщане в масата на несъстоятелността на активи, които по един или друг начин са извадени от нея. Налага се да плащаме съдебни такси, които са процент от сумата или актива, за който претендираме, още в самото начало на делото. Затова помолихме депутати да предложат законови промени, които да ни дадат възможност да не плащаме тези високи такси в началото на съдебните процедури", обясни Ангел Донов.
В отговор на това искане бяха внесени промени в Закона за банковата несъстоятелност от група народни представители, между които са Данаил Кирилов от ГЕРБ, Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС. Промените бяха одобрени от парламентарната комисия по бюджет и финанси на първо четене.
С промените се даде възможност на синдиците да откриват процедура за продажба на един актив чрез пряко договаряне, едва след като са провели три последователни търга за него.
Другата промяна в Закона за банковата несъстоятелност, е на правителството. То засяга конкретизиране на реда, по който се удовлетворяват вземанията на финансови институции-кредитори на банки, които са им предоставили финансиране под формата на заеми, депозити, закупени облигации или други финансови инструменти.
Целта на тези промените са синхронизира българското законодателство с европейското - и за банковата несъстоятелност, и за възстановяване и преструктуриране на банки и инвестиционни посредници.
Припомняме, делото за фалита на КТБ тръгна по същество на 9 май. Тогава Апелативният наказателен съд прие решението на Спецсъда, че няма основания процесът да бъде прекратен и върнат на прокуратурата.
На 14 февруари стана ясно, че Цветан Василев е получил в Сърбия шестте призовки, изпратени му чрез властите. Защитата на Василев беше на мнение, че банкерът е нередовно призован.
На 13 декември 2017 г. делото не тръгна заради неполучаване на отговор на съдебната поръчка до Сърбия за Цветан Василев. В началото на заседанието тогава стана ясно, че призовката на Цветан Василев е върната от посочения адрес, като по сведение на домоуправителя подсъдимият не е бил забелязван във входа от 4 години.
Обвинителният акт по делото за фалита на КТБ е над 210 000 страници и беше внесен от Специализираната прокуратура на 20 юли миналата година. По делото са обвинени 18 лица.
Свидетелите по делото са повече от 400. Изготвени са над 90 експертизи от 27 вещи лица, а събраният доказателствен материал, заедно с веществените доказателства и приложенията, надхвърля 1360 тома.
Освен за участие в организирана престъпна група, обвиняемите ще отговарят пред съда за източване на банката с над 2,7 млрд. лв.
Основен обвиняем е бившият мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, тъй обаче от момента на поставянето на банката под особен надзор не се намира в България. Последното му местонахождение е Сърбия.
Срещу него са повдигнати обвинения за общо 76 деяния.
Последно, през декември Софийската градска прокуратура (СГП) внесе в съда обвинителния акт спрямо квесторите на "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ).
Квесторите са обвинени за умишлена безстопанственост в особено големи размери.
USD
CHF
EUR
GBP
