2023 година завършва за България с една относително позитивна новина - отварянето макар и частично на вратата на Шенген. В последните часове на годината Австрия, последната страна, която се противопоставяше на влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, все пак каза "да" за въздушен и морски път на свободно движение на хора и стоки. Само часове по-късно това бе потвърдено и от останалите членки и вече е официално - от март месец България и Румъния ще бъдат частично част от Шенген. Негативният нюанс е, че няма определена дата за пълноправното ни членство, т.е. и по суша, каквато е практиката до този момент.

В последния ден на годината News.bg припомня основни събития с едно ясно съзнание - че всяко едно от тях предизвиква разнопосочни оценки и емоции. И ако на политическо и партийно ниво 2023 г. е белязана от думата "сглобка", то на обществено продължава разглобката и противопоставянето на групи и групички. И като от 2021 г. наследихме червената линия на ваксърите и антиваксърите, от 2022 г. линията на путинистите и проукраинците, то 2023 г. не донесе не само някаква консолидация, а напротив - още по-голямо раздробяване и продължаващо идеологическо и обществено противопоставяне. Червената линия вече не е една, а са много и за разлика от кръвоносната система в човешкия организъм, не доставят кислород и живот на обществения организъм.

Атентатът срещу Иван Гешев

На 1 май бе направен опит да бъде взривен автомобил от кортежа на главния прокурор. При атентата нямаше пострадали. МВР, прокуратурата и НСлС направиха изявления по темата.

Разминаване в информацията, изнесена от институциите обаче, породи много въпроси. Появи се въпросът дали случилото се е атентат срещу главния прокурор Иван Гешев или инсценировка. Напрежението ескалира и се стигна до сблъсък по високите етажи на съдебната власт. Иван Гешев и неговият заместник Борислав Сарафов си отправиха взаимни обвинения. И двамата поискаха отстраняването на другия от ВСС.

Повече от половин година по-късно все още не е установен извършителят на атентата. Прокуратурата работи по различни версии - от инсценировка до опит за убийство. Стана ясно, че е използвано бризантно вещество "нитропента", поставено в самоделно взривно устройство, детонирано чрез електрически импулс.

Завръщането на ИТН в парламента

На 2 април се проведоха петите парламентарни избори в рамките на изминалите две готини. Вотът на избирателите определи в Народното събрание да влязат шест партии - ГЕРБ-СДС, ПП/ДБ, ДПС, БСП, Възраждане и ИТН.

Партията на Слави Трифонов прескочи четирипроцентната бариера, след като не успя да го стори на предходните избори. Формацията влезе в 49-ото НС, като е най-малката група в парламента с 11 депутати. Интересното тук е, че ИТН е първата партия, която успява да се завърне в парламента, след като не е била част от предходния и то без да влиза в коалиция.

Записът на Радостин Василев от Председателския съвет на Продължаваме промяната

В края на месец май един скандал разтърси политическата сцена у нас. Депутатът от ПП/ДБ Радостин Василев организира пресконференция, на която пусна запис от Председателския съвет на Продължаваме промяната. От думи на Асен Василев и Кирил Петков се завъртя поредния политически скандал, който обвързва в "ала - бала" и президентската институция и послужи за постоянни атаки към ПП за това, че ще се опитат да превземат местната власт, да прочистят администрацията и да превземат службите съгласувано с чужди посолства.

ПП/ДБ определиха случилото се като шантаж, организиран съвместно с ДАНС, тъй като и спрямо Радостин Василев се води разследване. Записът обаче взриви преговорите между ПП/ДБ и ГЕРБ за кабинет с втория мандат. Както и допълнително обтегна вече обтегнатите отношения между "Продължаваме промяната" и президента Румен Радев.

Кабинетът Денков-Габриел (Сглобката)

На 02.04.2023 г. се проведоха петите поредни парламентарни избори в рамките на две години. Първа политическа сила стана ГЕРБ-СДС, а ПП/ДБ останаха втори. Конфигурацията в парламента обаче бе такава, че самостоятелно управление не беше възможно. ГЕРБ издигна за кандидат-премиер еврокомисаря Мария Габриел. Тя обаче върна първия мандат неизпълнен.

Изненадата дойде по-късно в същия ден, когато тя и акад. Николай Денков обявиха, че са постигнали споразумение за ротационно правителство със срок от 18 месеца, в които премиерите се сменят на девет месеца. Това, което сближи двете коалиции, въпреки враждата между тях в последните две години, бяха общите им приоритети. В един момент обаче преговорите бяха силно разклатени от изтеклия запис от председателския съвет на ПП. В резултат на това Мария Габриел замрази преговорите, но няколко дни по-късно формациите отново седнаха на масата за преговори.

ГЕРБ-СДС и ПП/ДБ успяха да изгладят различията си и предложиха коалиционен кабинет. Въпреки призива на президента Румен Радев вторият проучвателен мандат да бъде върнат, защото вече е дискредитиран, ПП/ДБ и ГЕРБ предложиха кабинет, който бе гласуван с 130 гласа "за" в пленарна зала.

Отстраняването на Иван Гешев

Сътресенията по върховете на съдебната власт доведоха до разрив между прокуратурата и политическата класа. 49-то НС прие Механизъм за разследване и контрол на главния прокурор. Бяха приети и промени в НПК, с които нужните гласове за отстраняване на главния прокурор от 17 станаха 13. Малко след това бяха внесени две искания във ВСС за предсрочното прекратяване на мандата на Иван Гешев. Дебатите се проточиха.

Първото искане бе изтеглено от вносителите. Второто бе за уронване на престижа на съдебната власт заради репликата на главния прокурор "политически боклук". Заключителното заседание се проведе на 12 юни. Въпреки че Иван Гешев напусна заседанието на ВСС заради ангажимент в ЕП, ВСС отстрани Гешев с 16 на 4 гласа. За изпълняваш функциите главен прокурор пък бе избран Борислав Сарафов, който немалко години бе дясната ръка на Гешев.

Неосъществените референдуми

2023 г. бе белязана от няколко опита за провеждане на референдуми по различни теми. В началото на годината "Възраждане" инициираха подписка за запазване на българския лев като официална валута до 2043 г. От партията събраха над 600 000 подписа. Проверката в ГРАО показа, че валидните са малко над 470 хиляди. Темата влезе за обсъждане в Народното събрание. След продължили над 4 часа дебати, референдумът бе отхвърлен, въпреки че според закона при събрани над 400 000 подписа, той става задължителен. "Възраждане" сезира и Конституционният съд затова.

"Има такъв народ" също стартира подписка за свикване на Велико народно събрание и смяна на модела на управление към президентска република. Партията обаче събра малко под 150 000 подписа.

БСП също събираше подписи за референдум против джендър идеологията в училищата. Инициативен комитет събираше подписи за референдум за "Мир и неутралитет", но също не успя да спечели достатъчно подкрепа.

ИК 3 март пък събираше подписи за референдум за запазване на националния празник 3 март, но в последните дни на тази година заяви, че събраното няма да бъде изобщо внесено за разглеждане, тъй като няма смисъл да се минава институционално процедурата, след като целта вече е постигната дори само с стартиране на движението. Анализатори сочеха още в самото начало, което по-късно бе и потвърдено и от съветника на президента Александър Маринов, че ИК "3 март" е основа за партията на Румен Радев.

Володимир Зеленски у нас

В началото на месец юли президентът на Украйна Володимир Зеленски беше на визита в България - първата му след началото на войната на Русия срещу страната му. Трябва да се отбележи и че София бе една от малкото столици от ЕС, които Зеленски не беше посещавал, след като Украйна получи единната подкрепа на европейските страни.

В рамките на посещението му и срещата му с българското правителство беше подписан България и Украйна подписаха меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката и започнаха разговори за продажбата на реакторите на АЕЦ "Белене".

В края на визитата си Зеленски се срещна и с президента Румен Радев, като двамата сблъскаха позициите си за войната в Украйна и начина за прекратяване на бойните действия. Емблематичен бе и начинът, по който реагираха от президентството - освен че до последно не беше официално потвърдена срещата Радев - Зеленски, от самото президентство разпространиха видеоматериал, в който нямаше превод от украински език на острите, но обикновени думи на Зеленски: "Ние се борим за живота и свободата си!" и "Не дай боже да сте на моето място. Какво ще кажете на Путин - Ето, взимайте нашите територии?"

Срещата не попречи в края на годината президентът Румен Радев отново институционално да спре гласуваната от НС българска помощ за Украйна.

Завръщането на Васил Божков

В края на месец август бизнесменът Васил Божков, който през последните три години се укриваше в Дубай, изненадващо или не, но се завърна у нас. Той обяви своето завръщане чрез публикация в социалните мрежи, знаменателно бе обаче, че това се случи след като Борислав Сарафов зае мястото на Иван Гешев.

Бизнесменът бе задържан още на ВИП-терминала на аерогарата, а след това отведен в прокуратурата и разпитан. Бизнесменът бе задържан под стража. В съдебна зала, държавното обвинение изнесе данни за връзки на хазартния бос с финансиста на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин.

В медийното пространство се появиха доста спекулации около причините за завръщането на Васил Божков. Една от тях бе, че той е екстрадиран от ОАЕ, но адвокатът му отрече тези твърдения. На Божков бе назначена и охрана заради заплахи за сигурността му.

В края на годината обаче прокуратурата прекрати производството по знаковото дело, по което Божков трябваше да свидетелства, заради липсата на доказателства. Разследването е за корупционните практики по време на третото правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов и заради които и Божков, и финансовият министър Владислав Горанов са с наложени санкции по Глобалния закон "Магнитски".

Убийството на Алексей Петров

През месец август бе извършено покушение срещу бившата барета Алексей Петров. Това бе третият атентат срещу спорната личност, който в крайна сметка се оказа успешен. Петров бе застрелян в столичния квартал "Драгалевци", въпреки че се е движел с охрана.

Извършителят на убийството така и не бе заловен. Името на Петров бе замесено и в политическа интрига, след като Бойко Борисов заяви, че Алексей Петров е осигурил логистиката за преговорите между ГЕРБ и ПП/ДБ за съставяне на правителство.

Месеци след убийството все още няма задържан. Прокуратурата пък поиска помощ от ФБР, за да разкодира телефона на Алексей Петров.

Насилие с макетен нож

Един случай на домашно насилие потресе цяла България и доведе до извънредни гласувания на закони в парламента. Въпреки новото законодателство обаче случаите на домашно насилие не изглежда да намаляват, а вероятно 2023 г. ще се окаже рекордна.

Случаят с Дебора от Стара Загора, която беше нарязана с макетен нож, обаче ще остави следа не само заради садистичното насилие, психологическия тормоз, но и заради съмненията поредни в опит за прикриване на случая от страна на МВР и прокуратурата, както и за неадекватни действия от тяхна страна по разследване и повдигане на обвинения, за да може жертвата за бъде защитена.

Потопът по Южното Черноморие

В началото на септември потоп заля Южното Черноморие. Най-тежко засегната от водното бедствие бе община Царево, където високите води взеха и четири жертви. Наводнението затвори пътища, разруши мостове и запрати коли и каравани в морето. Потопът нанесе материални щети за милиони долари. Седмици наред водата в Царево и близките населени места бе негодна за пиене.

Вотове на недоверие

През октомври "Възраждане", ИТН и БСП атакуваха кабинета Денков с вот на недоверие. Мотивите - несправяне на правителството в сферата на енергетиката. Решението им бе провокирано от липсата на консенсус между енергетиците и управляващите относно териториалните планове за справедлив преход и бъдещето на въглищните централи. Вотът в крайна сметка се оказа неуспешен. "За" гласуваха 73 народни представители, а "против" - 143.

През ноември се проведе и втори вот на недоверие за провал в сферата "Отбрана и национална сигурност". При гласуването той бе подкрепен от 66 народни представители. 61 гласуваха против. ГЕРБ и ДПС напуснаха пленарната зала. До прегласуване не се стигна поради липса на кворум. Ден по-късно политическите партии влязоха в зала, но така и не се регистрираха. По този начин прегласуването остана за следващото заседание на НС през следващата седмица, когато в крайна сметка все пак не мина.

Местните избори

На 29 октомври в страната се проведоха местни избори. Политическата карта на страната бе пренаредена. Само в осем областни града бе избран кмет на първи тур, а в останалите се проведе балотаж. Голямата изненада бе в столицата София, където кандидатът на ГЕРБ Антон Хекимян дори не се класира за балотаж. В битката за кметското кресло се впуснаха Ваня Григоров, издигната от Местна коалиция с участието на БСП, и Васил Терзиев, кандидат на ПП/ДБ.

Машини, хеш кодове, телефони и ДАНС

Провеждането на местните изборите бяха белязани и от скандал отново свързан с машинното гласуване. След като в предишния парламент благодарение на т.нар. Хартиена коалиция машините бяха сведени до принтери, а резултатът от вота отново се броеше ръчно, въпреки това в навечерието на местния вот те отново станаха необяснимо за специалистите център на скандал. Зам.-министър на електронното управление бе уличен, че е снимал с телефона си вече генерирани кодове и въпреки че с това не би могъл да промени или да манипулира резултата, докладът на ДАНС даде основание ЦИК да отмени напълно машинното гласуване за първи тур.

ЦИК така и не даде аргументирано становище, а от ДАНС не неочаквано запасиха мълчание. Това за пореден път повдигна въпроса за ръководенето на службите и тяхната работа, както и до сблъсък между Министерски съвет и Президентството. Премиерът Николай Денков поиска смяна на шефа на ДАНС - нещо, което се случва обаче със санкцията на държавния глава. Като ръководител на ДАНС остава Пламен Тончев, назначен по време на служебното правителство на Румен Радев.

Преди това сблъсък между МС и президентството имаше и по повод главния секретар на МВР Петър Тодоров, който след отказа на Румен Радев да го освободи, все пак подаде оставката си.

Протестът срещу БФС

На 16 ноември хиляди футболни запалянковци се събраха на протест пред националния стадион "Васил Левски". Те недоволстваха срещу решението срещата България-Унгария да се играе без публика и призоваха за оставката на председателят на БФС Борислав Михайлов.

Напрежението ескалира и се стигна до сблъсъци между полицията и протестиращите. Бомбички и камъни летяха към служителите на МВР, бяха палена автомобили и контейнери за отпадъци. Полицията вкара в употреба водно оръдие. 33 запалянковци бяха задържани.

Протестът предизвика и политически реакции. ПП/ДБ поискаха оставката на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. ГЕРБ призоваха Борислав Михайлов да подаде оставка, а столичният кмет Васил Терзиев да поеме отговорност за случилото се. Премиерът Николай Денков пък уволни зам.-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев.

Болница на топа на устата

През декември директорът на "Пирогов" д-р Валентин Димитров бе уволнен. Като мотив за неговото освобождаване бе посочен одитен доклад, показващ лошото финансово състояние на лечебното заведение. Здравният министър Христо Хинков посочи, че решението за рокадата е било лично негово.

Случаят създаде пореден трус в сглобката. ГЕРБ обявиха готовност да бойкотират заседанията на НС, освен тези, които се гледат промените в Конституцията. Премиерът Николай Денков поясни, че въпреки създалата се суматоха оставката на здравния министър не стои на дневен ред.

Междувременно съдът спря вписването на новото ръководство на "Пирогов". Здравната комисия в НС пък гласува Христо Хинков да възстанови на работа д-р Валентин Димитров.

Демонтирането на МОЧА

През декември темата за премахването на Паметника на съветската армия (известен още като МОЧА) отново излезе на дневен ред. Областната управа в София издаде заповед за обезопасяване на монумента с аргумент, че той е опасен. Около ПСА бе поставена ограда и бе дадено началото на демонтажа на спорния паметник.

Фигурите от монумента бяха рязани с флекс и демонтирани на части, каквато е и технологията, но това предизвика обвинения за канибализъм и садизъм от страна на пазителите му. Представители на опозицията в лицето на БСП и Възраждане настояха МОЧА да не бъде пипан. От ИТН пък предложиха съдбата на паметника да бъде решена, чрез референдум. БСП и Възраждане направиха и опит да влязат при областният управител на София, за да поискат документите за демонтажа на София. Малко след това съдът издаде заповед за спиране на демонтажа, тъй като не е спазена административната процедура. Основните фигури на върха на МОЧА обаче вече бяха демонтирани и в момента пребивават в държавен склад в село Лозен.

Промените в Конституцията

Един от заявените приоритети на сглобката бе да промени Конституцията. Бяха предложени идеи като смяна на националния празник, разделяне на ВСС на две, ограничаване на правомощията на главния прокурор, премахване и ограничаване на правомощията при назначаване на служебните правителства и др.

ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ имаха конституционно мнозинство и задвижиха промените в Основният закон по бавната писта. Между четенията бяха внесени доста промени. Някои от предложеният отпаднаха, други претърпяха корекции. Професионалните гилдии излязоха с над 50 негативни становища по предложените промени.

Въпреки това промените бяха приети на три четения. Опозицията в парламента, както и президентът Румен Радев дадоха заявки, че ще атакуват измененията в Конституцията в Конституционния съд.