Социалният антрополог Харалан Александров посочи, че се развихря страстта на обезценяването и обясни, че всяка една от партиите се опитва да обезцени резултатите от изборите за европейски парламент.

По думите му в момента се наблюдава „низходяща крива на махмурлук, която ще се превърне в политическо опиянение по време на изборите за национален парламент".

Историкът Александър Николов коментира, че не е изненадан от предварителните резултати от евроизборите и изказа мнение, че купуването на гласове е масова практика въпреки задължителните предупреждения по време на кампаниите. Това обаче не се наказва, смята още историкът.

Медийният експерт Георги Лозанов посочи, че един вот се оформя на базата на предизборната кампания и доверието. Според него преди тези избори не е имало нито качествена предизборна кампания, нито доверие към партиите. Той обясни, че при липса на тези фактори, започва използването на други средства.
Според Лозанов, пищните кампании по-скоро отблъскват избирателите, отколкото да ги печелят. Той даде пример с лидерът на РЗС Яне Янев, чийто образ „се вижда на всеки втори билборд в страната".

Политологът Иван Кръстев обясни, че големите партии са ориентирани по следния начин: БСП и ДПС са в лявото пространство, а ГЕРБ и „Синята коалиция" са вдясно. По думите на Кръстев НДСВ е излязла навреме от тройната коалиция, което й осигурява място в политическия център.

Според прогнозите на политолога Валери Найденов, електоратът на ДПС не е доволен от управлението на партията, което е довело до спад в броя на гласоподавателите, които са я подкрепили. Според него „Атака" губи определена част от избирателите си по две причини. Първата е появата на РЗС, която е привлякла някои от привържениците на „Атака". Другата причина според Найденов е, че „ на „Атака" им спряха телевизията от водещите местни кабеларки".

По думите му, според предварителните данни БСП печели малко, но реално това е много висок резултат. Той обясни, че очакванията му са били за естествен спад към подкрепата на управляващите партии. Според Валери Николов „можеше да се очаква много по-голямо рухване". Той изрази мнение, че част от привържениците на БСП са останали малко разочаровани, защото партията напоследък води дясна политика. С 20 хил. гласа повече печели БСП в сравнение с резултатите от миналите евроизбори.

Според Николов ГЕРБ са постигнали много по-малко от възможното, а относно резултатите на „Синята коалиция" той коментира, че те са в рамките на очакваното. Политологът Антони Тодоров коментира, че обичано правителствените партии (не само в България, но и в Европа) в повечето случаи губят, а не печелят.
По думите му, управляващите партии в България са се справили сравнително добре на тези избори. Той съобщи, че се забелязва известна електорална динамика в средите на ГЕРБ, както и нараснала подкрепа към партията от страна на десните избиратели.

Политологът Владимир Шопов от своя страна заяви, че се забелязват известни промени след тези избори. Една от тях е, че европейската левица не е успяла да спечели дебата в условията на световна финансова и икономическа криза, което по принцип е изненадващ резултат.

Като втора промяна той посочи засилването на позициите на по-скептичните партии, което ще даде отражение и в ЕНП. По негови прогнози „ЕНП ще тръгне към задържането на европейския проект в сегашния му вид". Според Владимир Шопов предстоящият Европейски парламент ще бъде интересен. Според него „извън кампаниите в България хората много трудно могат да чуят какво става в Европа и ЕС".