Малко политици и много съграждани дойдоха в центъра на Правец, за да поднесат венци и цветя пред паметника на Тодор Живков.
Целят ден в града преминава с честване на 100-годишнината от рождението на бившия български държавник.
Запитан защо има толкова малко политици на тържествата в Правец, внукът на Живков Тодор Славков отговори, че повечето ги е страх. По думите му все още е рано Тодор Живков да бъде еднозначно оценен от историята. Според Славков оценката за делото на дядо му ще дойде, когато бъде изграден негов паметник в София.
На тържествата дойде и другата внучка и бивш депутат от БСП, Жени Живкова, която официално благодари на организаторите за смелостта и доблестта да се заемат с честването на 100-годишния юбилей.
Тя изказа благодарност от името на семейството си и към духовия оркестър от Ботевград, който по думите й в последния момент е изразил готовност да участва в церемонията.
Припомняме, първоначално бе съобщено, че в честването ще вземе участие Представителният ансамбъл на Българската армия. Срещу това се възпротивиха няколко неправителствени организации и най-вероятно ансамбълът е отказал участие.
Венци и цветя пред паметника на Тодор Живков поднесоха кметовете на Правец и Ботевград, бившият министър на културата по времето на Тодор Живков - Георги Йорданов, Румен Гунински - баща, Кирил Добрев от Коалиция за България, Съюз на борците против фашизма и капитализма, политическа партия Нова Зора, Румен Петков, съпругата на Иван Славков, много граждани и съмишленици на Живков.
По-рано днес в къщата-музей беше открита изложба, а след честванията в центъра на родния му град предстои в дома му да бъде открит и нов бюст паметник.
По думите на доц. д-р Искра Баева, която изнесе слово пред паметника, все още е минало прекалено малко време от падането на режима на Живков, за да бъде оценен той от историята. Тя припомни, че той е живял в три епохи - капиталистическата, на която се е противопоставял, социалистическата, с която се е съгласявал и началото на демократичния преход.
„Това е личност, която не може да бъде подмината от българската история, която се свързва с най-големия и дълготраен период от изграждането на българската история", коментира още историчката.
По думите й Тодор Живков е личност, която дава облика на по-голямата част от 20-ти век. Тя припомни и колко ожесточено е бил отричан Живков в началото на прехода, но по думите й той е успял приживе да защити делото си и преди 13 години е погребан с топли чувства.
Bozo Kosmev
на 07.09.2011 в 20:42:19 #6Абе Лайнометов, ти изглежда си живял в паралелна вселена, щото моите спомени за 15-16 години от Живковото време не се връзват. Викаш надница 3-4 лева - е тогава баща ми трябва да е работил по 100 дена в месеца, щото взимаше 350 лева като параджия. А за закуска ми даваха 30-40 стотинки, с които без проблеми се купуваха две банички (по 13 стотинки, със сирене, а не с извара) и боза (8 стотинки) Викаш внасяли сме плодове от Полша - аз единствените вносни, които си спомням, бяха портокалите и бананите по Нова година. Викаш било тоталитаризъм, а не ред - ама тогава къщите в провинцията не се заключваха - баба ми и дядо ми така и нямаха ключ от тяхната къща - баща ми сложи брави след като починаха. Не съм фен на Живковото време - сега се оправям доста по-добре и се чувствам по-оценен. Навремето ми казаха в прав текст, че нямам шанс за израстване, щото родителите ми са безпартийни. Но нека не отричаме очевидното - за средностатистическия човек онова време беше по-сигурно и по-спокойно. Иначе родителите ни нямаше да казват "по бай Тошово време си ни беше по-добре". Тия, дето са се чувствали подтиснати, са малцинство. Не казвам, че не са прави, просто средностатистическия човек не го интересуват идеали и идеи. Сега живота е много по-отворен и с много повече варианти, но крайния резултат е, че много голяма част от хората нямат възможността да живеят по начина, по който се живееше тогава, т.е. свободата е за сметка на сигурността. Заемите на Живков много ми приличат на дълговете на Гърция. Така че въпроса според мен е сложен. Много ми е странно, когато някой, който не е постигнал нищо публично, дава оценки на някой, който е бил публична личност. То е като да сравняваш ябълки с круши.
Юлиан-3
на 07.09.2011 в 20:39:12 #5Като съвременник на бай Тошо и потомствен скептик естествено се ухилих ехидно при споменаването на идеята за Негов паметник в София....след това обаче,прочетох постът Лайнометов ....в резултат на това вече съм убеден, че ТРЯБВА да има паметник на Живков- и то пред СУ.....кой знае?....това може и да помогне за спасението ни от професионалната идиотия на явления като гореспоменатия с оригинален псевдоним.....
Упс
на 07.09.2011 в 20:32:03 #4Всичката сме я свършили, само остана бюстове в всеки град да дигнем на човек, който носи лоши спомени на много хора, като концлагери, убийства, мирно послушание на чужди величия и т.н., за което е не той толкова виновен горкия, а неговото обкръжение, което го и помете. Негова е вината, че е слугувал на търгаши, колкото и да се е напъвал да демонстрира мнението си, на такова не е имал право. Това показва слаб характер, което най-малкото няма място в политиката, но е бил удобен на червените боклуци, защото е използван като маша. По скоро той е една от жертвите на този режим, за това си струва да има паметник наистина.
XXX
на 07.09.2011 в 20:29:17 #3Муахаха, правешкия тарикат "не бил оценен от историята"! Оценен бе и то приживе - заедно с любимото си чедо - социалзЪма - бе изхвърлен на бунището на историята.
don
на 07.09.2011 в 20:28:25 #2По негово време за телефон чакахме 15 години и така и не се отвори "техническа възможност", при това в голям окръжен град. Като падна комунизмът," техническата възможност" взе че се отвори мигновено. Но така беше: като не си член на БКП, и един телефон не можеше да имаш.
полит иКОМУНИСТА
на 07.09.2011 в 20:01:23 #1Това което сме построили не можете да го боядисате мишкиии