Сигурен балотаж Плевнелиев – Калфин според НЦИОМ

Най-вероятен за момента е балотаж между кандидат-президентските двойки на ГЕРБ и на БСП. При подобна ситуация, за Плевнелиев и Попова биха гласували близо половината от интервюираните, а за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов - 28%.

Това сочи проучване на НЦИОМ сред 1000 български граждани, проведено между 22 и 26 септември. От центъра уточняват, че периодът на провеждане на изследването е планиран така, че да съвпадне с официалното начало на предизборната кампания за президентските и местни избори. Това позволява да бъдат измерени обществените нагласи, когато всички кандидатури за предстоящия вот са вече ясни.

Кандидатите на БСП имат преимущество над тези на ГЕРБ единствено сред хората на възраст над 59 години, сред нискообразованите, сред ромите, сред турците и сред бедните. Във всички останали социално-демографски групи регистрираме ясно изразено преимущество на кандидатите на ГЕРБ.
Кандидат-президентската двойка на ГЕРБ може да разчита и на по-висока вътрешно партийна подкрепа, отколкото тази на БСП.

Близо 60% от симпатизантите на ДПС изразяват категорично намерение да подкрепят Калфин на евентуален балотаж срещу Плевнелиев, докато при ромите позициите на двамата са доста близки (38%:34% в полза на Калфин). Единственият случай, при който турското население е склонно да подкрепи Росен Плевнелиев е, ако негов опонент на балотаж е Волен Сидеров.

Сините и привържениците на Атака са по-склонни да подкрепят Плевнелиев, отколкото Калфин. Сред колебаещите се и сред политически апатичните българи, подкрепата за Плевнелиев при хипотетичен балотаж срещу Калфин също е по-висока.

Ако изборите за президент и вицепрезидент се провеждаха в края на септември, излъчената от ГЕРБ кандидат-президентска двойка би имала значителна преднина пред всички останали, сочат данните от проучването.

За Росен Плевнелиев и Маргарита Попова твърдят, че ще гласуват 32% от интервюираните. Подкрепата за кандидат-президентската двойка на БСП възлиза на 18% от пълнолетните българи.

На трета позиция с дял от 9% се нареждат издигнатите от инициативен комитет Меглена Кунева и Любомир Христов.
Волен Сидеров и Павел Шопов засега изпреварват Румен Христов и Емануил Йорданов с 1% (4% : 3%). В хода на кампанията обаче се очаква известно скъсяване на дистанцията между първите две кандидат-президентски двойки.

С влизането на Стефан Данаилов в кандидат-президентската надпревара, балотажът между кандидатите на ГЕРБ и на БСП става все по-вероятен. При тази ситуация се редуцират шансовете на Меглена Кунева. Освен твърди леви избиратели, Стефан Данаилов привлича и периферен за БСП електорат, което допълнително обърква сметките на борещите се за независими гласове кандидати, коментират от НЦИОМ.

Според данните от настоящото изследване преобладаващата част от привържениците на ДПС (38%) се ориентират към двойката Калфин/Данаилов. 15% от електората на ДПС декларират, че биха подкрепили Меглена Кунева и Любомир Христов, а едва 4% заявяват готовност да гласуват за Плевнелиев и Попова. Близо една трета (31%) от симпатизантите на ДПС обаче, все още не са решили за кого да гласуват.

В началото на юли, когато една от малкото официално обявени кандидатури беше тази на Меглена Кунева, на декларативно ниво зад нея заставаха близо една трета от пълнолетните българи. В този период Кунева беше подкрепяна от 42% от симпатизантите на БСП, от 43% от тези на ДПС и от 29% от тези на ГЕРБ. Симпатизантите на ГЕРБ и на БСП, част от които преди два месеца декларираха подкрепа за Кунева, сега се пренасочват към собствените си партийни кандидатури.

64% от интервюираните пълнолетни българи заявяват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите избори, като при това ще пуснат бюлетина едновременно за президент, за кмет и за общински съветници. На тази основа, прогнозната избирателна активност е между 50% и 55%.

Най-висока готовност да гласуват изразяват респондентите на възраст над 60 години и жителите на селата, но и високообразованите, хората с по-висок от средния жизнен стандарт, както и тези с изявени политически симпатии. Около една пета от избирателите се колебаят за кого и дали изобщо да гласуват. Това е по-характерно за младите до 29 години и за столичани.

Интерес факте, че с окончателното изясняване на участниците в кандидат-президентската надпревара и след включването на Стефан Данаилов като кандидат за вицепрезидент от БСП, регистрираме ръст на интереса към президентския вот.

През последните години НЦИОМ регистрира нарастваща чувствителност по темите, свързани с изборните нарушения и особено с купуването на гласове. През 2010 г., при това в извън изборна ситуация, 55% от българите са изразявали готовност да сигнализират, ако станат свидетели на нередности в хода на изборния процес.

В настоящото изследване 72% от пълнолетните жители на страната декларират, че са склонни да сигнализират, ако забележат нарушения в изборния ден. Това са предимно столичаните, хората със средно и по-високо образование, със среден и по-висок стандарт, както и политически активните избиратели - симпатизантите на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите.

Две трети от ромите заявяват обаче, че дори да станат свидетели на изборни нарушения, по-скоро не биха сигнализирали за това. Същото се отнася и за най-бедните респонденти, за жителите на малките градове и за хората с ниско образование.

62% от имащите право на глас са наясно, че трябва да гласуват със знака „X" в интегралната бюлетина. 13% смятат, че вярната отметка е "V". Други 9% са на мнение, че няма значение с какъв знак ще се гласува, стига да отбележат по някакъв начин своето предпочитание. Като цяло 38% от българите все още не са наясно с какъв знак трябва да отбележат на бюлетината своя избор.