Отминаващата 2022 г. започна с надеждата, че след близо две години, белязани от пандемията от коронавирус, светът най-накрая ще се завърне към "нормалността" и вече утвърдения ред. Само два месеца по-късно обаче стана ясно, че тези очаквания няма да се оправдаят - на 24 февруари руските сили нахлуха в Украйна, поставяйки началото на война, която по всичко изглежда, че ще продължи поне и през новата година.

Макар и от различна перспектива, 2022 г. затвърди урока от предходните две - колко уязвими сме всъщност и колко измамно е чувството ни за контрол. Несъмнено войната в Украйна бе доминиращата геополитическа тема през последните месеци, отеквайки в голяма част от останалите събития, които белязаха 2022 г. В сянката на водещото противоборство между Запада и Русия се изостриха и редица други регионални конфликти.

Апетитът на Китай към Тайван

В началото на декември Тайван предупреди, че военната заплаха от Пекин "става по-сериозна от всякога", след като през годината нахлуванията на китайски военни самолети в отбранителната зона на острова се увеличиха петкратно от 2020 г. насам.

Тайван живее под постоянна заплаха от инвазия от страна на Китай, който претендира, че демократично управляваният остров е част от неговата територия и трябва да бъде превзет дори със сила, ако е необходимо. Тайпе обаче отхвърля претенциите на Пекин и подчертава, че само жителите на острова могат да решават бъдещето си.

Напрежението между двете страни нарасна, след като през август председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван. За да покаже гнева си, Китай организира военни учения около острова, като от тогава насам китайските военни действия продължават, макар и в по-малък мащаб. Това насочи вниманието на Тайван и приятелските му страни, като Съединените щати и Япония, върху това как би могъл да се развие всеки конфликт с Китай и какъв може да бъде евентуалният им отговор. Така, в началото на този месец Вашингтон одобри продажбата на оръжия за над 425 млн. долара. на Тайпе - ход, който очаквано засили гнева на Пекин.

Искри между Сърбия и Косово

В средата на годината, заради спор за регистрационните номера на автомобилите, конфликт назря и между Сърбия и Косово, застрашавайки крехкия мир между двете страни, постигнат преди 23 години.

Искането на Косово за пререгистрация на колите бе отлагано от години заради протести на косовските сърби, но този път Прищина реши да не прави повече отстъпки. В отговор косовските сърби напуснаха местните власти и полицията и заплашиха да протестират след първите глоби.

С посредничеството на ЕС в края на ноември бе обявено, че двете страни все пак са постигнали споразумение по въпроса. Съгласно договореното решение Сърбия ще спре да издава собствени регистрационни табели с имената на косовски градове, а Косово ще прекрати по-нататъшните действия, свързани с пререгистрацията на превозни средства.

Впоследствие обаче отново прехвърчаха искри, след като Сърбия обяви, че дронове са наблюдавали военни съоръжения от посока Косово и в отговор постави армията си в повишена бойна готовност.

Междувременно ситуацията в северната част на Косово ескалира след ареста на бивш служител на косовската полиция от сръбски произход, обвинен в нападение срещу офис на избирателната комисия в страната и срещу полицаи. По всичко изглежда, че възобновеното напрежение между двете страни ще продължи и през новата година.

Заплашителната реторика на Ердоган към Гърция

Дългогодишното напрежение между Турция и Гърция - иначе страни партньори в НАТО - се изостри през последните месеци до степен, че се заговори за евентуална война помежду им.

Причината е, че Турция оспорва гръцкия суверенитет над множество острови в Източното Средиземноморие и призовава за изтегляне на гръцките войски от тях.

През септември Атина се оплака на Алианса и ООН заради "подстрекателската" реторика на Анкара, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган завоалирано, но многократно заплаши Гърция с думите: "Може да дойдем внезапно някоя нощ". Индиректна заплаха за възможен военен конфликт той отправи и в средата на декември, предупреждавайки, че турските ракети може да достигнат Атина, ако тя "не кротува".

От десетилетия Турция и Гърция са в конфликт по редица въпроси, включително за това къде започват и свършват техните континентални шелфове, относно енергийните ресурси, полетите над Егейско море, статута на демилитаризираните острови и разделения Кипър. През тази година обаче напрежението се разгоря с нова сила, а дали в крайна сметка ще бъде потушено, или ще прерасне в нещо повече, тепърва ще стане ясно.

Отмъщението на Турция в Сирия

През 2022 г. Турция - иначе услужливо предлагаща посредничество за разрешаване на войната в Украйна - на свой ред направи крачка към разпалването на пореден конфликт в Близкия изток.

В средата на ноември Анкара започна операция с кодовото име " Нокът-меч", в рамките на която нанесе удари по цели на кюрдските бойци в Северен Ирак и Сирия. Причината за гнева ѝ стана смъртоносният бомбен атентат в Истанбул на 13 ноември, при който загинаха шестима души.

Турция обвини забранената от нея Кюрдска работническа партия за терористичната атака и изпрати войски и танкове срещу кюрдските бойци в Сирия, след като турският лидер Реджеп Тайип Ердоган заяви, че страната му има право да се бори с терористите в и извън своите граници, ако те представляват заплаха за националната сигурност.

На фона на последвалите турски удари срещу цели в Сирия, Съединените щати призоваха за деескалация на конфликта, а Русия настоя Турция да прояви сдържаност и да не прибягва до "прекомерна употреба на сила". Освен това Москва изрази готовност и да посредничи в преговорите между Анкара и Дамаск, като бъде домакин на среща между сирийския президент Башар Асад и неговия турски колега. До предложението се стигна, след като самият Ердоган направи заявка за подобряване на отношенията между двете страни. Дали такава среща ще се състои, ще стане ясно през 2023 г.

Ракетните провокации на Северна Корея

Повод за притеснение на Запада и неговите азиатски партньори станаха и провокативните действия на Северна Корея. През тази година страната проведе огромен брой оръжейни тестове с безпрецедентно темпо, като до момента е изстреляла десетки балистични ракети, включително една, която прелетя над Япония.

През последните седмици ракетните изпитания на КНДР зачестиха дори още повече след решение на Сеул и Вашингтон да проведат съвместни военни учения в близост до Корейския полуостров. На 3 ноември Северна Корея изстреля рекордните 23 ракети за ден, като една от тях се приземи край бреговете на Южна Корея - безпрецедентен до момента акт.

Усърдните оръжейни тестове засилиха опасенията на САЩ и съюзниците му, че Пхенян се готви да възобнови ядрените опити за първи път от 2017 г насам.

В опит да разубеди КНДР от подобна стъпка, южнокорейският президент Юн Сук-йел обеща страната му да предостави поетапна икономическа помощ на Северна Корея, ако тя прекрати разработването на ядрени оръжия и започне ядрено разоръжаване. В отговор обаче Пхенян го посъветва "да си затваря устата", а в средата на декември обяви, че е провела успешен тест на нов тип оръжие. Така, към края на 2022 г. напрежението около действията на Севера се изостря все повече, а липсата му на диалогичност не предвещава скорошна деескалация.

Ядрената сделка с Иран - в задънена улица

През тази година светът погледна с тревога и към друга нарастваща ядрена заплаха в лицето на Иран. През лятото Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) предупреди, че страната продължава програмата си за обогатяване на уран, а през ноември самият Техеран обяви, че е започнал да обогатява уран до 60%.

Въпреки че страната уверява, че ядрената ѝ програма е с мирни цели, Западът се опасява, че тя е все по-близо до създаването на атомна бомба. По тази причина през настоящата година западните страни засилиха усилията си за възобновяване на ядрената сделка от 2015 г., чиито условия Иран спря да изпълнява, след като тогавашният американски президент Доналд Тръмп я напусна през 2018 г. и отново наложи суровите санкции на САЩ срещу ислямската република.

През март ядреното споразумение изглеждаше близо до съживяване след среща във Виена на външните министри на страните по сделката. Оттогава насам обаче преговорите изпаднаха в застой, най-вече поради две искания на Иран - Вашингтон да премахне Корпуса на гвардейците на Ислямската революция от списъка си на чуждестранните терористични организации, а също МААЕ да прекрати разследването си на следи от уран, открити в недекларирани ядрени обекти в страната.

След взаимни обвинения между Техеран и Вашингтон в умишлено протакане на преговорите, през декември стана ясно, че двете страни няма да излязат от задънената улица, тъй като САЩ заявиха, че ще оставят въпроса с възобновяването на ядрената сделка на заден план, за да се фокусират върху продължаващите протести в Иран.

Народен бунт в Иран

През септември Иран привлече световното внимание към себе си и по друга причина - националните протести, прераснали според анализатори в народен бунт.

До всеобщото гражданско недоволство в страната се стигна след смъртта на 22-годишната кюрдка Махса Амини, която беше задържана от моралната полиция, съблюдаваща спазването на строгите ограничения на ислямската република върху женското облекло.

Протестите прераснаха в най-големите размирици в страната от 2019 г. насам, а управляващите опитаха да ги потушат с насилие - десетки хиляди демонстранти бяха арестувани, а стотици бяха убити или осъдени, като до момента са извършени и две екзекуции.

В отговор на продължаващите репресии Западът наложи нови санкции на Иран, а ООН започна разследване и изключи страната от своята Комисия по статута на жените.

От своя страна Техеран обвини западните страни и своя отколешен враг Израел в опит да предизвикат гражданска война в страната и заяви, че разполага с доказателства за тяхното участие в протестите.

Въпреки острата си реторика, в началото на декември ислямската република разпусна спорната морална полиция и разкри, че обмисля да въведе промени в закона, задължаващ жените да покриват главите си с хиджаб. Гражданските вълнения обаче продължават.

Рокади на върха във Великобритания

Сътресения през 2022 г. имаше и в Обединеното кралство - този път политически.

През юли Борис Джонсън подаде оставка като лидер на Консервативната партия и като премиер въпреки продължителния отказ да направи тази стъпка. Натискът върху него обаче се засили неимоверно, след като той се оказа замесен в редица скандали, които сринаха авторитета му и доведоха до масово напускане на министри от кабинета му.

През септември за лидер на Консервативната партия и следващ министър-председател на Великобритания бе обявена Лиз Тръс.

Скоро след нейното встъпване в длъжност кабинетът ѝ предложи план за икономически растеж, който обаче предизвика криза на доверието на инвеститорите в правителството, удари стойността на лирата и цените на държавните облигации и разтърси световните пазари до такава степен, че наложи намесата на Централната банка на Англия. Това принуди Тръс да се откаже от подготвяните мерки и въпреки опитите ѝ да възвърне доверието в правителството си, сменяйки финансовия министър, в крайна сметка се стигна до нейната собствена оставка.

Така Лиз Тръс остана в историята на Острова като най-кратко служилият премиер, издържайки на поста едва 45 дни.

Премиерската въртележка в Обединеното кралство се завъртя отново и през октомври начело на страната застана бившият финансов министър в кабинета на Джонсън - Риши Сунак. Той обаче пое управлението в труден икономически момент за страната и предупреди, че ще е необходимо предприемането на непопулярни мерки за излизане от кризата. Освен това настоя хората да не очакват държавата да реши всичките им проблеми.

През 2022 г. политическата нестабилност във Великобритания бе допълнително разклатена и от смъртта на кралица Елизабет II. След 70-годишно управление, на 8 септември тя почина на 96-годишна възраст, а на престола се възкачи нейният син принц Чарлз.

Екстремни климатични явления

Годината се оказа гореща както в политически, така и в буквален смисъл - лятото на 2022 г. беше най-топлото, отчитано в историята на Европа.

Температурни рекорди и горещи вълни предизвикаха суша и пожари, изпепелили рекордните над 660 000 хектара гори в Европейския съюз от януари до средата на август, а ледниците в Алпите започнаха да се топят с невиждана скорост.

По данни на Световната здравна организация силните жеги в Европа са довели до смъртта на над 15 000 души. Рекордни горещини бяха регистрирани през август и в Китай, а сушата заплаши с глад Африканския рог.

Рекордно през тази година бе и обезлесяването в Амазонската джунгла в Бразилия.

В Пакистан пък исторически наводнения вследствие на необичайно проливни мусонни дъждове отнеха живота на над 1700 души и принудиха 8 милиона души да напуснат домовете си, след като една трета от страната се оказа наводнена.

"Катаргейт" в Европарламента

Съвсем в края на годината Европейският парламент беше разтърсен от корупционен скандал, след като при поредица от акции в Белгия на 9 декември бяха задържани шестима души, включително гръцкият евродепутат и зам.-председател на ЕП Ева Кайли и Пиер Панзери, бивш италиански евродепутат, ръководил антикорупционна група.

Както белгийските власти впоследствие уточниха, разследването е започнало година, преди да бъдат извършени арестите.

Задържаните са заподозрени, че са били подкупени от Катар, за да лобират в негов интерес. Тази година в емирството се проведе световното първенство по футбол, като самият факт, че Катар спечели домакинството на спортното събитие, предизвика серия от скандали. Предполага се, че на европейски политици са били плащани огромни подкупи, за да повлияят на политическия дебат в Европарламента.

Корупционната афера предизвика възмущение в Брюксел и породи опасения сред законодателите и политическите лидери на ЕС, че инцидентът може допълнително да подкопае имиджа на Съюза. Това накара Европейския парламент да прекрати правомощията на Кайли, а също да преустанови цялата законодателна дейност, свързана с Катар. Започна и обсъждане относно въвеждането на реформи в правилника на институцията.

От своя страна Катар неколкократно отрече да е замесен в скандала и разкритикува белгийските разследващи за използване на "неточна" информация. Емирството дори намекна за спиране на доставките на природен газ за ЕС, след като се оплака от тенденциозно отношение спрямо себе си. Очакват се още разкрития по т.нар. "Катаргейт", а отзвук от скандала със сигурност ще има и догодина.