Дни след ракетното нападение над охраняваната от българския контингент база в Кандахар по едно радио началникът на Съвместното оперативно командване генерал-майор Самандов мотивира присъствието на наши бойци със стих:
Един завет/ Оставили са нам дедите,/ Велик завет,/ Написан с кървав меч,/ Деца на родний край,/ Пазете си земите,/ Бранете ги,/ От близо и далеч.
Писано от Иван П. Йончев през далечната 1915. Сред пожарите на Първата световна.
По непонятна армейска логика генералът свърза каменистите склонове на провинция Кандахар в Афганистан със земите на родния край. И остави на мислещия слушател да се терзае над километричните измерения на авторовото „близо и далеч".
И над един въпрос, който неизменно възниква още от участието на българските контингенти във войната в Ирак: какво правят „децата на родний край" на хиляди километри от дома си, за каква кауза и за чии интереси рискуват и губят живота си.
За редица анализатори на проблемите на сигурността и антитероризма войната на САЩ в Афганистан е безсмислено начинание.
Започнало на 7 октомври 2001 - първоначално като отговор на атентатите от 11 септември - до сега то не е дало осезаем резултат. Терористичните актове по цял свят продължават. „Ал Кайда" демонстрира непоклатимо самочувствие. Осама Бин Ладен остава неоткриваем. В самия Афганистан ескалацията на напрежението нараства, местните талибани проявяват все по-голяма активност. Населението не възприема войските на САЩ и съюзници като носители на мир и демокрация, а по-скоро като окупационни сили, които нахлуват в чуждата култура и традиции на тази необичайна страна.
Америка за пореден път не успя да разчете историята и пое риска да я преповтори. Преди повече от сто години английският военачалник сър Робъртс, вероятно от личен опит, мъдро отсича:
„Не бива да се страхуваме от Афганистан и най-добре е да го оставим сам да решава съдбата си. Може да ни се струва не толкова привлекателно, но усещам, че съм прав, когато твърдя: колкото по-малко те ни виждат, толкова по-малко ще ни ненавиждат."
Преди трийсет години незачитането на историческите уроци, старческото слабоумие на генсека Брежнев и неговия генералитет, мечтаещ за световна революция, хвърли СССР в катастрофална десетгодишна авантюра на същите тези каменисти зъбери.
Авантюра, върнала в Съюза хиляди юноши с „груз 200" (оловни ковчези), наводнила страната с наркотици и отчаяни безпътни млади ветерани, подкопала устоите на властта и ускорила разпада на свръхдържавата. Авантюра - между другото - родила талибаните и зловещия им режим. И Осама.
Известният руски публицист и изследовател на войната от 1979 Артем Боровик разказва за четири стадия, през които преминал ентусиазмът на съветския контингент.
Първи (до три месеца след пристигането, в зависимост от прозорливостта или догматизма): „Войната върви нормално, трябва да хвърлим още 20-30 хиляди войска и всичко ще е О.К."
Втори (5 месеца): „След като сме се хванали с тази умряла работа, трябва да привършваме. С трийсет хиляди няма да се мине, за да затворим границите, трябва като минимум още една армия."
Трети (още половин година): „Не, братлета, тук нещо дълбоко е сбъркано. Ама че се накиснахме!"
Четвърти: „Момчета, трябва да се омитаме от тук. И колкото по-бързо, толкова по-добре."
И, заключава Боровик, „армията последва последния съвет, отиде си от Афганистан както щангист, който не е изтласкал тежестта, слиза от подиума".
Вероятно е въпрос на време военните и политическите фактори зад океана (а и в ЕС, които проявяват интерес към региона) да проумеят, че оставянето на подобни уроци без внимание води до трагични последствия с дълготраен ефект. Но ако нямат желание да се учат от чуждия опит, може да вземат поука от собствения си. Ирак.
Президентът Обама удържа предизборното си обещание и през август САЩ си отиват от близкоизточния театър на бойните действия. Зад гърба си оставят хиляди убити и осакатени цивилни и военни. Нито следа от стабилност и демокрация. Руини, активизиран радикален ислям, нестабилна власт, безпомощни пред предизвикателствата на вихрещия се терор структури на сигурността.
Перспективата „Афганистан" е подобна. Демокрацията и свободата, докарани върху бронята на „хамърите" и отстоявани с щурмови винтовки, няма да хванат корен сред опиумния мак. И вероятно стопанинът на Белия дом вече го разбира и поставя срок - американците започват изтеглянето си в средата на 2011.
Какви могат да са българските поуки? България не спечели нищо от участието си във войната в Ирак. Седем жертви. Нито следа от лелеяните изгодни позиции в следвоенното възстановяване. Чувствителни - за и без това обеднялата ни войска разходи.
Какво очакваме от Афганистан? Отдавна сме доказали, че сме надежден и „предсказуем" партньор в Северноатлантическия пакт. Че българските бойци се справят добре по време на мисии зад граница в състава на многонационални контингенти. Никакви политически или икономически дивиденти не биха могли да изскочат от афганистанските планини. Аргументът, че помагаме в борбата с тероризма, е смехотворен. Армейските операции срещу терористични групи са ползотворни като картечница срещу комар.
Натрапва се изводът, че колкото по-бързо „децата на родний край" се приберат в родината, толкова по-добре. Всеки ден в Афганистан са 24 часа риск. Безсмислен, неоправдан по никакъв начин. Това не е наша война. Ако отново поискаме да си поиграем на войници - да си потърсим друга. В Аденския залив например. Там поне ще защитаваме интересите и на българи.
thunderlord
на 01.02.2010 в 11:50:32 #10PDD | 01.02.2010 11:46 thunderlord | 01.02.2010 11:43, Искам да кажа, че не сме се били за освпбождаване на концлагеристите в Европа. Всъщност какво наистина е ставало в концлагерите се разбира след войната. мда...до преди края на войната , сите са мислели нацистите за джентълмени с огромно чувство за дълг и морал
thunderlord
на 01.02.2010 в 11:43:41 #9PDD | 01.02.2010 11:40 Тъндър, 30 000 жертви сме дали за да запазим трериториалната си цялост, за спасениете от осапуняване не е пукнала пушка. Искаш да кажеш че по Европа...е нямало концлагери
кофин
на 01.02.2010 в 11:42:49 #8Преди време прочетох в този сайт коментар че няма по тъпо, малоумно и комплексирано същество от българския военен Браво на този дето го написа - точно така е Държавата отделя само 0,4 % от БВП за наука, а да попитам Дянков - колко пари хвърля в Ирак и Афганистан После учените били феодални старци и нищо не правели - Ами със какво бе С 0,4 % пари за наука - кретени Когато една държава е в криза не се трошат пари за армията ами се наливат в науката и образованието. В каква държава живеем след като най - привилигированата каста са военните а най - унижени - учителите и учените. Отговора е ТОТАЛИТАРНА. Само в такава държава разходите за армията са в пъти повече от тези за наука и образование - справка Северна Корея, страна дето има най - голямата армия в света, ама правят сирене от соя и получава хуманитарни помощи да си изхрани населението. И какво спечели българския народ от мисиите в чужбина. Военните си натрупаха пачките, а на всичкото отгоре и пак са недоволни, тъпанарите недни. Същия тоя военен дето ги плещи тия глупости, не го ли дадоха по Господари на Ефира как си изпусна пистолета Абе тъпи говеда, кретенясали. По правилата на бойните изкуства, едно оръжие трябва да бъде приведено в бойна готовност в рамките на 2 сек, пък на нашите "отлично потготвени бойци" им падат по земята.
thunderlord
на 01.02.2010 в 11:36:18 #7pfufinger II | 01.02.2010 11:29 умници, коя е ВАШАТА война, тогава Кога дадохме 30 000 жертви за да спасим родата ти от ...осапунване
sedese
на 01.02.2010 в 11:13:51 #6Добра статия, съгласен съм с написаното.
rusnache
на 01.02.2010 в 11:11:14 #5Браво, само, че "Груз 200" са поцинкованите ковжези в които са връщали незнайните загинали, обикновенно на парчета, без глави или по половин тяло. Оловен ковчег би тежал около половин тон.
rumen221
на 01.02.2010 в 11:09:30 #4Приятели, - На времето тариката Соломон Паси излъга Парламента ни да изпратим рота в Авганистан, та американците да накарат Ирак, да ни плати двата милиарда дългове..., които обаче се свиха до 300 милиона и 13 ковчега... Вече знаем какво са обсъждали Премиера, Президента и Председателя на народното събрание.., но: - Още колко нещастници да изпратим в Афганистан..., 500 или 1000... - Сегашните 500 ни струват официално 500 000 000 долара годишно..., а неофициално над 1 милиард лева.... - Значи бюджета на МО ще нарасне с 1 или 2 милиарда лева, за да пазим наркоплантацийте на Карзай - най-големия производител на наркотици в света..., поне да си плащаха..., масрафа... А българските деца, майки и пенсионери ли..., стари млади, работещи и предприемачи ли...??? - Тях "кучета ги яли..."
Минувач
на 01.02.2010 в 11:05:05 #3Добра статия!
Balance
на 01.02.2010 в 11:04:12 #2thunderlord
на 01.02.2010 в 10:58:15 #1thunderlord | 01.02.2010 10:47 „Вечер”: България ще изпрати още 100 войници в Афганистан 01 февруари 2010 | 08:27 | Агенция "Фокус" Скопие. България през тази година ще изпрати още сто войници в Афганистан с цел да подсили контингента си от 500 военнослужещи в тази страна, пише днес македонският вестник „Вечер”. Властите в София първо съобщиха, че заради икономическата криза няма да увеличават броя на войниците си в Афганистан, но по-късно под натиск от САЩ и НАТО промениха позицията си, пише вестникът. От българското министерство на отбраната посочват, че правителството засега е одобрила изпращането на 30 войници и че следващите дни ще одобри изпращането на още 70. България е една от 43-те страни, които участва в международната военна мисия в Афганистан, посочва „Вечер”. Ако това се окаже вярно...да ни е честита обещаната прозрачност от новите управляващи Друг е въпроса ... че това ще бъде поредния юмрук в мордата на демократичното ни контраразузнаване