Зайчето имало рожден ден и вълците в знак на помирение решили да му изпратят поздравителен адрес. Дилемата била – как да го подпишат: група приятели или глутница вълци. Накрая компромисно се спрели на „глутница приятели”…

Неуморната работа на такава глутница срещу българската кандидатура за генерален секретар на ООН през последните месеци даде увереност на фрау Меркел да направи обосновано предположение, че София е лесен обект за политически шантаж. И че ако правителството и президентът са издигнали Ирина Бокова, много лесно могат да бъдат убедени да я разиздигнат. И да номинират предпочитания в някои западни кръгове дубльор – Кристалина Георгиева. Какво пък - завоят по този въпрос на 180˚ няма да е първата подобна външнополитическа маневра на управляващите.

Не само псевдоинтелектуалци, криещи се зад полуистински подписки; дежурни протестъри, проводници на чужди интереси срещу заплащане; политически трупове, чието злостно антибългарско хейтърство им позволява да се мяркат чат-пат в медийното пространство, носят вина за имиджа на страната ни като член на „коалицията на винаги съгласните”.

Пет години президентът Плевнелиев доказваше, че единствено по национални празници може да проявява словесно родолюбие, а през останалото време е на разположение на Брюксел и Вашингтон. Външната политика на министър Митов е насочена към налагане на всички други, но не и на българските интереси. Защо тогава фрау Меркел да се съмнява, че думата й пак ще се чуе.

Много от основателните критики към всички, които надигнаха неистов вой срещу Бокова бяха, че работят за победата на сегашния фаворит за генсек на ООН Антониу Мануел де Оливеира Гутериш. Всъщност започва да става ясно, че тяхната кампания е била насочена към издигането на еврокомисар Георгиева. Защото всеобщото мнение, че новият генерален секретар на световната организация трябва да е от Източна Европа и че най-добре това да е жена не е променяно. А бившият премиер на Португалия май не отговаря и на двата критерия.

Абсолютно тенденциозно в българското медийно пространство същата „глутница” налага мнението, че Ирина Бокова е „кандидатурата на Москва”. Първо – тя бе издигната от българското правителство и подкрепена от българския държавен глава. Второ - за да не изпадаме в изброяване интелектуалци (истински, а не самозвани) и политически значими фигури от целия свят, които искрено застанаха зад нея, ще споменем само, че генералният секретар на ЮНЕСКО г-жа Бокова е „Командор на Почетния легион” – едно от най-високите френски отличия. А не на руския „За заслуги пред Отечеството”.

България за пореден път е поставена в унизително положение „Великите сили” да определят пътя й. Дали управниците в София, или въпросните сили забравят, че годината не е 1878, а 2016? И че „тази страна” – както обичат да я наричат собствените й политици – е суверенен, равноправен член на европейското семейство и има право да провежда вътрешната и външната си политика съобразно собствените си интереси.

Премиерът мълчи. Тупка топката. Неговите вицепремиери мънкат или говорят нелепости. Цветанов и той – чакайте премиера. Външен министър за пореден път нямаме. Янто просто не са получили още инструкции. Поведение още по-недостойно. Защото всяка минута забавяне на остра реакция към това грубо посочване на ъгъла като наше място на международната сцена означава слабост. А в политиката всяка слабост се наказва.

България може би няма да има генерален секретар на ООН. Но ако сега се огънем под натиска и подменим своя кандидат, утре може да поискат от нас и да сменим трибагреника с нещо друго. Щото не им допада.

И нещо под черта - на фона на тези последни събития, биенето в гърдите на премиера ни, че ще наложи вето върху руско-турско-гръцките енергийни проекти, ако ни подминат, може да предизвика една-едничка реакция: „Тебе пък кой те пита!”.