Хвърчат искри, прелитат упреци, роят се обещания... Наближава кулминацията на предизборната надпревара в страната. Политическите субекти са заели стартови позиции и са в очакване на финалния щурм в деня на вота.

Изборният ден обаче няма да сложи точка на спора кой ще бъде новият носител на властта. Най-трудното тепърва предстои идната седмица, а именно - следизборните коалиционни преговори...

Те ще бъдат неизбежни. Съдейки по данните от проведеното от СОВА ХАРИС национално представително проучване сред 1000 пълнолетни български граждани, нито една политическа сила няма да успее да състави самостоятелно правителство.

В резултат от фрагментацията на българското политическо пространство преговорите след парламентарния вот ще бъдат далеч по-тежко изпитание за водещите герои на политическата сцена у нас.

Данните показват, че нито българските представители на ЕНП в Европейския парламент - ГЕРБ и Синята коалиция, нито БСП с досегашните си коалиционни партньори НДСВ и ДПС, биха успели да съставят парламентарно мнозинство.

Нещо повече, малките политически субекти, които преодолеят 4-процентовата бариера, ще придобият особена тежест в политическото пространство и ще бъдат в очакване на ухажването от страна на основните опоненти за властта - ГЕРБ и БСП.

Щабът на РЗС, например, вече открито демонстрира амбициите си, като постави редица условия на ГЕРБ, за да бъде техен следизборен коалиционен партньор.

Тази електорална тежест на малките партии има и своето изражение в числа - механичният сбор на прогнозирания вот за Атака, Синята коалиция, Лидер с Новото време, РЗС и НДСВ, заемащи „център-дясно" в политическия спектър (21%), се доближава осезаемо до средния резултат на водещите политически сили ГЕРБ (26%) и БСП (18%), регистриран в изследването.

Съдейки по данните, преобладаващи са обществените нагласи за правителство, съставено от партии в десния политически спектър. Българският гласоподавател е в очакване на промяна на политическото статукво.

Бремето на тази отговорност след изборите ще падне върху плещите на ГЕРБ, обаче това ще бъде „пирова победа", тъй като партията на Бойко Борисов ще се озове в патова ситуация поради липса на собствено парламентарно мнозинство.

Контурите на политическата конфигурация за парламентарния вот бяха очертани на т.нар. от медиите „първо полувреме" - Евроизборите миналия месец. На този етап - в навечерието на парламентарния вот - отчитаме 8 политически субекта, които вероятно ще влязат в 41-вото Народно събрание.

Това означава, че разноцветната палитра от толкова много партии в Парламента вероятно ще затрудни съставянето на бъдещото правителство и ще окаже негативен ефект върху стабилността на бъдещия кабинет.

Т.е., ако продължим със спортната терминология - след края на „второто полувреме" ще последват „инфарктни продължения" - дълги и трудни следизборни дебати.

Видно е, че ГЕРБ и БСП открито демонстрират амбиции за управлението на страната. По този начин нараства електоралната подкрепа за тях.

ГЕРБ запазва позицията си на върха с близо 26% електорална подкрепа. Преизчислен спрямо твърдо решилите да гласуват, този процент достига до 34 на сто.

На този етап обаче е очевидно, че партия ГЕРБ не би могла да управлява самостоятелно държавата и ще има осезаема нужда както от сигурни политически партньори, така и от стойностна програма с ясна визия за бъдещето на страната.

Около 48% от хората посочват ГЕРБ в различни комбинации за успешна коалиция за управлението на България. Прави впечатление, че около 30 на сто смятат, че Синята коалиция ще бъде във властта редом с ГЕРБ.

В същото време не повече от 22% от пълнолетните граждани включват БСП в следващия кабинет в една или друга комбинация. Сегашното статукво с управляващата Тройна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС е добър вариант за управлението на страната според 7 на сто от гласоподавателите, а симбиозата ГЕРБ+БСП ще състави успешен кабинет - според 9% от хората.

Данните сочат, че БСП и партньори в Коалиция за България могат да разчитат на подкрепата на около 18% от гласоподавателите в страната. Ако отчетем само хората, които са категорични в намерението си да гласуват на 5 юли, БСП ще разчита на 25%.

ДПС вероятно ще бъде трета политическа сила в страната след парламентарния вот. Резултатите от изследването показват, че 8 на сто от пълнолетните граждани на страната биха дали своя вот за тях, а само сред изявилите категорична готовност да гласуват този процент ще бъде около 12%.

От данните се вижда, че мобилизацията сред електората на всички партии е най-висока именно в редиците на ДПС - над 95% от хората, декларирали подкрепа за водената от Ахмед Доган политическа сила, са категорични в намеренията си да я подкрепят с бюлетина в изборния ден.

От една страна, два поредни мандата в изпълнителната власт очевидно пораждат мотивация в редиците на електората на ДПС. От друга страна обаче в смесените райони ще бъде отчетено засилване на активността и на избирателите на другите партии с цел противопоставяне на ДПС и отстраняването им от властта.

Прави впечатление, че етническият елемент осезаемо бе застъпен на политическата трибуна. Ако преди няколко години единствено политическият изказ на АТАКА бе с националистически привкус, днес до тях се нареждат и РЗС, и ГЕРБ, и Синята коалиция.

Етническият елемент се превърна в предмет на политическо обсъждане. Породилото се в хода на предизборната надпревара противопоставяне на етническа основа се оказа добър предизборен инструмент за привличане на гласове.

Съдейки по данните, Синята коалиция заема пето място в предизборната надпревара с 5% подкрепа. Преизчислен спрямо твърдо решилите да гласуват, този процент достига до 7 на сто.

Традиционната десница спечели приемлив резултат на евровота на 7 юни и показа, че може да консолидира десните избиратели с единна платформа. Като отправна точка за парламентарния вот това беше истинско постижение за Синята коалиция, имайки предвид дългогодишните брожения между СДС и ДСБ, проточилата се в последствие криза с легитимността на управата на СДС, както и множеството трудности, пред които бе изправена традиционната десница.

Нещо повече, добрият резултат на Синята коалиция на евровота бе предопределен в значителна степен и от канонадата атаки, целящи на всяка цена да попречат на десните да се явят на изборите.

Отчитаме значителни шансове за парламентарно представителство и за новите партии, които успяха да намерят своя ниша в политическото пространство в посока „център-дясно".

РЗС (4%) олицетворява протестния вот на хората, недоволни от съществуващото политическо статукво, до скоро присъщ на ГЕРБ и АТАКА. Според резултатите от проучването партия РЗС, подкрепена от ВМРО, има сериозен шанс да спечели парламентарно присъствие в 41-вото Народно събрание.

ЛИДЕР (4%) също е интересно явление в българската политическа действителност, а нарасналата през изминалите 2 години електорална подкрепа за партията създава реалистични предпоставки да преодолее 4-процентовата бариера.

Данните сочат, че подкрепата за бизнес-партията е равномерно разпределена във всички избирателни райони. Това показва, че в условията на икономическа нестабилност и влошен бизнес-климат, корпоративният бизнес у нас успя да се консолидира и има шнас да открие свое реално представителство в парламента.

В рамките на няколко мандата българският бизнес не получи необходимата подкрепа от държавните институции и властимащи партии. По този начин бизнесът потърси своето място в политическото пространство, за да защити съществуването си и интересите на своите служители.

На този етап отчитаме значително по-ниска електорална подкрепа за НДСВ в сравнение с регистрираната на евровота. Въпреки това НДСВ запазва своите шансове да прескочи бариерата и отново да поднесе изненада.

Щабът на НДСВ ясно показа, че отлично владее предизборните технологии и успява да оползотвори максимума от потенциални гласоподаватели за своите листи.

Кампанията за европейския вот бе успешна за НДСВ и партията се поздрави с двама представители в Европарламента. След края на управленския мандат НДСВ вероятно ще потърси нови варианти и възможности за коалиция.

На този фон, предвещаващ множество трудности в съставянето на бъдещия кабинет, новият мажоритарен елемент на предстоящите парламентарни избори вероятно ще бъде разковничето към властта.

Засега обаче данните сочат, че едва 51% от хората възнамеряват да гласуват за мажоритарен кандидат. В същото време две трети от българите са категорични, че ще пуснат бюлетина за мажоритарния кандидат, подкрепен от партията, за чиято листа ще гласуват.
Едва 5% биха гласували за кандидат на партия, различна от тази, за която ще дадат своя пропорционален вот.

Това показва, че преобладаващата част от хората ще гласуват партийно и по този начин същността на мажоритарния елемент се размива. При всички положения обаче мажоритарният вот ще окаже сериозно въздействие върху крайния резултат от парламентарните избори.