С изменение в Наказателно-процесуалния кодекс да бъде записано, че информация като тази по закона "Магнитски" е законен повод за образуване на досъдебно производство. Това предложение изрази пред БНР адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и защита на човешките права.

"Прокуратурата да бъде задължена в такъв случай да разследва тези сигнали. Едно такова разследване би фокусирало наказателната отговорност върху конкретни лица", обясни адвокат Екимджиев.

Според него така ще се персонализира абстрактната вина и ще се даде право на защита на обвинените лица.

"Защото от правозащитна гледна точка това е много странна ситуация, при която стотици лица са включени в някакви списъци, търпят изключително тежки репутационни щети, но на този етап няма как да се защитят ефективно", обясни юристът.

Според него служебният кабинет прави това, което може и е длъжен да направи, за да предпази "публичния ресурс, държавите фирми, нашите пари от "изгаряне" покрай тези лица и техните бизнеси, които са включени в списъка "Магнитски", коментира Михаил Екимджиев.

Той смята, че българските институции нямат опита за балансирани действия, като с лазерен хирургически скалпел. Като пример посочи налагането на запори от банките. "Най-често те действат като със сърп и чук и покрай сухото гори и суровото", обясни ситуацията с трите списъка, които бяха публикувани за фирми, които може да попаднат под санкции.

"Може да се стигне действително до разграничаване между тези, които имат за какво да бъдат наказани и тези, които са потенциални косвени жертви, за да бъдат минимизирани щетите и рисковете от осъждане на държавата след това", обясни адвокат Екимджиев. 

Припомняме, на 2 юни 2021 г. САЩ чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на трима български граждани за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и за техните мрежи, обхващащи 64 организации.

Санкциите са срещу Васил Крумов Божков, Делян Славчев Пеевски и Илко Димитров Желязков.

Малко след това от Държавния департамент на САЩ обявиха и петима българи за лица с наложени санкции във връзка с участието им в сериозна корупция. Това са Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов и Делян Пеевски, както и Илко Желязков.

Рестрикциите, наложени от САЩ, предизвикаха политически трус и множество реакции.

Първият българин със санкции от САЩ бе съдия от специализирания съд. На 5 февруари 2020 г. държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви съдия Андон Миталов от Специализирания наказателен съд като първия българин със забрана да пътува за САЩ заради данни за корупция. Дисциплинарното производство срещу магистрата беше образувано на 18 февруари, като такова бе поискано още преди това от правосъдния министър Данаил Кирилов.

Името на Андон Миталов стана известно в края на 2019 г. като съдията, който пусна да пътува в Москва обвинения за шпионаж председател на движение "Русофили" Николай Малинов, за да получи орден от руския президент Владимир Путин. По случая бе разпоредена и проверка от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. От Спецсъда заявиха, че няма нарушения в работата на съдия Миталов. 

МФ допълни списъка с хора, които могат да попаднат под санкциите „Магнитски“

МФ допълни списъка с хора, които могат да попаднат под санкциите „Магнитски“

Физически и юридически лица, допълнени от ДАНС и НАП

Относно коментара на служебния министър Бойко Рашков за бездействие на прокуратурата по проверки за имущественото състояние на 38 магистрати и политици, Екимджиев коментира, че доста магистрати по необясним начин се сдобиха с вили и къщи в Гърция, по Средиземноморието.

Може да имат пари от бизнеси на техни близки, може да имат пари от реституция, но все пак това подлежи на проверка, каза Екимджиев.

Той припомни думите на бившия главен прокурор Сотир Цацаров преди около три години, който много тържествено обеща, че прокуратурата започва проверка по изтеклите информации за банкови сметки на магистрати и публични личности в чужди банки.

"След това капка по капка излизаше информация, че са установени, без да се посочват имена обаче, и изведнъж просто беше спусната една завеса и темата беше забравена. Очевидно там нещо е открито", смята Екимджиев.

Той смята, че информацията не се публикува за да бъдат държани на каишка зависимите вече лица.

Екимджиев е на мнение, че след изборите, ако в новото Народно събрание с различно парламентарно мнозинство, ако има политическа воля "може да се вземе ad hoc решение да се даде възможност да бъдат публикувани записите, направени със СРС-та на хора от протестиращите, от опозицията".