Прокуратурата предлага информацията, събрана чрез СРС-та, да се съхранява в пълен обем до края на съдебното производство. Това обяви зам.-главният прокурор Галина Тонева след среща с представители на НПО и Българският хелзинкски комитет (БХК).

„Настоящата ситуация почти излиза от контрол", коментира тя и допъли, че е необходимо да се сложи ред в тази сфера.

Маргарита Илиева от БХК изтъкна, че в момента почти на 100% се разрешава прилагането на СРС-та, без необходимото мотивиране.

По думите на Илиева съдиите се страхуват да откажат разрешение за СРС-та, за да не бъдат обвинени в подпомагане на организираната престъпност и заради политически натиск. В момента обаче съдиите не се мотивират достатъчно защо дават или не дават разрешения за прилагане на СРС-та. Тя заяви категорично, че е необходим реален съдебен контрол.

Цялата информация, събрана чрез СРС-та, трябва да се съхранява на два носителя - оригиналния аудио или видеозапис и текстови файл на провежданите разговори. Това според прокуратурата ще гарантира автентичността на разговорите и правилното им тълкуване в контекста на ситуацията.

Прокуратурата и неправителственият сектор предлагат да се създаде и специален орган - бюро, комисия или друг вид звено, който ще осъществява контрол върху съхраняването на информацията. Идеята е този орган за бъде изцяло независим от политическо влияние и да се избегнат партийните квоти. Всеки, спрямо когото е приложено СРС, а информацията не е използвана по определено досъдебно производство, ще може да претендира за обезщетение.

Идеите на прокуратурата са насочени към четири основни цели.

Като цяло трябва да се ограничи броят на използваните СРС-та, подчерта зам.-главният прокурор и допълни, че според статистиката през последната година той значително е завишен.

Ограничаването броя на използваните СРС-та може да стане чрез възстановяване контрола от административните ръководители на съответните наблюдаващи прокурори, чрез вътрешен контрол и автоконтрол на наблюдаващия прокурор.

Трябва да се редуцират видовете престъпления, по отношение на които могат да се прилагат СРС-та. Такива могат да бъдат например делата за подкупи, контрабанда, наркоразпространение, отвличания и убийства. Не е необходимо например да се прилагат СРС-та при документни престъпления.

По думите на Галина Тонева, не размерът на санкцията, предвидена от закона за съответното престъпление, трябва да е водещ при решението за прилагане на СРС, а спецификата на разследването.

Трябва да се ограничат органите, които имат право да искат използването на СРС-та, предлагат още от прокуратурата.

Предвижда се създаването на електронен регистър в прокуратурата, където да се съхранява информация за искането, разрешението и прилагането на СРС-та по конкретните дела. За да се преодолее възможността за злоупотреби с информация, събрана чрез СРС-та, трябва да се запази цялата информация, като срокът на съхранение ще бъде до приключване на наказателното производство.

Съдът от своя страна ще има възможност при съмнения по всяко време да провери информацията.

За да се избегне субективния фактор, според прокуратурата дешифрирането на информацията от аудио или видеофайл трябва да се извършва чрез определена програма. Според експертите рискът да се навлезе в личната сфера е по-оправдан отколкото определена информация да бъде филтрирана, извадена извън контекста или да има съмнения за нейната достоверност и автентичност.

Периодът за съхранение на информацията пък зависи от това дали СРС-тата са прилагани за нуждите на наказателното производство или за целите на националната сигурност и оперативните дела.

Предлага се създаване на процедура, регламентирана в НПК, която предвижда в съдебна фаза при закрити врати да се дава възможност на страните по делото да проверят достоверността на информацията чрез прослушване и сравняване на веществените доказателства с оригиналните записи. Прокуратурата предлага още да се въведе засилена наказателна отговорност за изнасяне на информация, събрана чрез СРС-та.

Говорителят на прокуратурата Стелиана Кожухарова изтъкна, че предвидените мерки са изцяло в интерес на обществото, а Галина Тонева допълни от своя страна, че мерките не са пълни. Прокуратурата очаква още съвети и препоръки от неправителствения сектор преди мерките да бъдат обсъдени на работна среща с премиера Бойко Борисов.