Американският президент Барак Обама разговаря с японския премиер Наото Кан и двамата лидери са се споразумели за тясно сътрудничество във връзка с кризата в Япония след земетресението и последвалото цунами, предаде Франс прес.
Белият дом обяви, че Обама е разговарял с Кан по време на полета с президентския самолет, връщайки се от Ню Йорк във Вашингтон.
Това е третият разговор между двамата лидери след разрушителното земетресение на 11 март.
„Президентът повтори че Съединените щати са готови да окажат подкрепа на хората на Япония в усилията им да се справят с последствията от катастрофата", се казва в съобщение на Белия дом.
Премиерът на Япония е благодарил на Барак Обама за голямата помощ от страна на САЩ.
Двамата лидери са потвърдили важността на близките американско-японски взаимоотношения при разрешаването на кризата.
дявол
на 30.03.2011 в 21:03:52 #5Ако съберем датите на земетресението в Япония и атентатите в Търговския център ще получим ... 11.03.11 + 11.09.01=22.12.12 Обама мама, как си?????
дявол
на 30.03.2011 в 21:03:08 #4Ако съберем датите на земетресението в Япония и атентатите в Търговския център ще получим ... 11.03.11 + 11.09.01=22.12.12 Обама мама, как си??????
Ivan Костофф
на 30.03.2011 в 18:20:50 #3Попаднах на много интересно интервю с Джулието Киеза, ексдепутат в Европарламента и известен антиглобалист. Интервюто е за „Росбалт“ и е публикувано преди месец. Кое е интересното все пак? Предлагаме ви кратко резюме на неговото интервю. В близките години светът е заплашен от война за ресурси. За да се избегне такава катастрофа, ние се нуждаем от основна смяна на потребителската етика. В този случай обаче, финансовият елит вероятно ще иска да реши всички проблеми чрез сценария от 11 септември 2001 г. . Ние сме в началото на преходен период, който няма прецедент в историята. Той можеше да настъпи преди десетина години, но САЩ през 2001 г., поради събитията от 11 септември отложиха кризата със 7 години. Отложиха я , но не я отмениха. И през 2008 г. тя се върна. Кой ще се възползва от тази епоха – е сложно, но вече е ясно, че историята от последните три века е към своя край. Днес е ясно, че е невъзможно развитие извън затворената система на ресурсите – светът е достигнал границите си на развитие. Всички тези хора, които казват, че старата система ще продължи да работи- лъжат. Въглища, нефт, дори и уранът – всички ресурси на планетата са почти изчерпани и е само въпрос на време преди те най-накрая да свършат. Всички наши реалности, с които сме свикнали да – ще се променят. Цивилизацията на парите ще изчезне. Ние трябва да разберем, че старата демокрация вече умира. В Европа половината от населението не стига до урните – и не заради политическа апатия. Огромен брой хора не припознават своe представителство във властта Аз не съм против парламента, общински съвети и т.н. Просто трябва да се създаде нова система на представителство, нови партии и движения. И това движение трябва да тръгне отдолу, от дъното. Нас ни манипулират, нас ни мамят! Хората са се превърнали в инструмент за покупки. Мозъкът на почти всички хора се контролира абсолютно. Ние живеем заради този пазар, когато работим и когато си почиваме. Той е този, който диктува действията ни. Ние не сме свободни хора. Журналистите трябва да информират хората. Но медиите мълчат по този въпрос. Телевизията по 24 часа ни казва какво да купуваме, че нашата скала за ценности – е покупателната ни способност. Всъщност в съвременната телевизия истинската информация е не повече ота 8%. Всичко останало е реклама, както и забавление. А човекът го формират същите тези 92%. За начало бих национализирал медиите. Преди 50 години човешката личност се формираше в семейството, в училище, а понякога – в църквата. Днес 90% от мисленето на младите хора, се формира от телевизията. TV се превърна в най-важната културна структура по целия свят, от САЩ до Индия и Китай. Медийната система - е фундаментално право на хората, а то не може да бъде приватизирано. Те трябва да бъдат върнати на държавата и нацията. За състоянието на планетата не може да се разкаже на хората без участието на ТВ. Вместо това, телевизията се опитва да ни убеди да си купим друга кола. По същия начин смятам, че ние трябва да национализира всички банки, печатащи пари. Ние губим контрол върху парите. -Ние- кои сме? Държавите, гражданите на държавите. В средата на декември, „Ню Йорк Таймс“ публикува на първа страница статия – че всеки месец в един ресторант на „Уолстрийт се събират ръководителите на девет водещи банки“ Голдман Сакс „, UBS,“ Банка на Америка “ Deutsche Bank, и други подобни. Всеки месец, тези девет души вземат решения за шестте милиарда хора: какво ще е равнището на безработица в света, колко хора да умрат от глад, колко правителства да бъдат свалени, колко много министри да бъдат купени и така нататък. Това са уважавани престъпници, но те са по-мощни, отколкото всеки световен лидер. Те имат реална власт – властта на парите.
Ivan Костофф
на 30.03.2011 в 18:02:27 #2Китай, който не е доволен от „качеството“ на храната, с която храни нещастниците „голямата тройка“ (S&P, Moody и Fitch – с чиито препоръки вече фалираха куп нещастници по време на първата суперкризисна вълна) , през 2010 г. създаде своя собствена рейтингова агенция Danong, която от време на време подава на публиката по-реалистична картина. САЩ, разбира се, внимателно се преструва, че тази агенция и нейните анализи не съществуват. В неотдавнашен доклад за кредитните рискове през 2011 г., Danong написа: Програмата QE2, стартирана в САЩ няма да може да поднови слабото търсене на потребителите в краткосрочен план. Всъщност тази програма само може да намали лихвените плащания по облигации на САЩ и косвено, да отстрани някои пречки за устойчиво възстановяване. Но в същото време декларираният обем от 600 милиона няма да може да се справи с определените задачи и поради това е малко вероятно САЩ да промени своята парична политика през 2011 година. Дългосрочното изпълнението на тези новаторски мерки ще доведе до ескалация на световна кредитна война и ще доведе до значителни загуби за всички участници в глобалната система за отпускане на заеми. С поведението си, с което САЩ не отчита законните интереси на чуждестранните кредитори, показва рязко намаляване на желанието на страната да плати дълга си. … Ударът, който нанесе „горещият доларов капитал“ по развиващите се икономики, превърна излишъка от доларов капитал в разрушителен фактор за здравословното икономическо развитие на различни страни.
Минувач
на 30.03.2011 в 18:01:57 #1Дали пък Нобеловите награди за мир не трябва да се измерват в тротилов еквивалент. Л.Д.