"Цената на тока не зависи от нас да я качваме или сваляме. Когато български актив остане в българска компания, това е плюс за страната". Това заяви пред bTV Асен Христов - председател на Надзорния съвет на "Еврохолд", който купи електроразпределителното дружество за югозападна България ЧЕЗ.
Припомняме, цената на тока се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране на база предложенията и от трите енергоразпределителни дружества.
От "Еврохолд" се надяват до края на годината да получат всички регулаторни разрешения, за да придобият българските активи на ЧЕЗ, заяви Христов, цитиран от БНР.
Часове преди появяването си пред bTV Христов заяви пред журналисти, че след приключване на сделката за българските активи на ЧЕЗ, от "Еврохолд" ще се концентрират върху намаляването на загубите по преносната мрежа. За това няма да се наложи сериозно увеличение на цената на тока, увери Асен Христов.
"Мисля, че нито един от моите колеги няма да бъде против да предложим място в Борда на директорите на "Разпределение енерго" в бъдеще на един държавен представител", каза той.
За цената на покупката на енергоразпределителното дружество Христов обясни, че ще заплатят на ЧЕЗ 335 млн. евро от два източника. Единият е от увеличение на капитала с 80 млн. евро, останалите - от две големи инвестиционни банки, с които имат подписан мандат и те са готови да им предоставят тези средства.
Няколко часа преди това, в понеделник късно вечерта пред журналисти Христов заяви, че дружеството "Еврохолд" се надява до края на годината да получи всички регулаторни разрешения, за да придобие българските активи на ЧЕЗ.
За покупката на чешкото дружество Асен Христов обясни, цитиран от money.bg, че първоначално са били изпратени запитвания до 5 международни банки - Deutsche Bank, Mitsubishi Bank, Unicredit, Nomura Bank и JP Morgan.
Две от банките вече са направили дю дилиджънс (б.р. процес на проучване на компания преди сделка) и са осигурили писма за финансова подкрепа. Заради клауза за конфендициалност Христов отказа да посочи кои са те, но по информация на Money.bg това са германската Deutsche Bank и люксембургската Nomura Bank, които заедно и наведнъж ще осигурят необходимата сума.
Очакваната лихва по кредита е между 3 и 4 %. Христов се надява да върнат кредита в рамките на 4-5 години. "Чрез тази сделка в България ще влезе чуждестранен капитал в размер на около 400 милиона евро", коментира председателят на Управителния съвет на "Еврохолд" Кирил Бошов. Тук той визира и увеличението на капитала, към което има интерес и от чуждестранни компании.
На въпрос от водещия тази сутрин: "Ще бъде ли проверяван произхода на парите", Асен Христов каза, че холдинга, който представлява, е публично дружество. Над 15 г. са инвестирали в автомобилен бизнес, в управление на активи. Холдингът има към 1,3 млрд. приходи и отделно активи. КФН нас непрекъснато ни проверява, ние се отчитаме на повече от 3 месеца, регулаторите са много важни.
Христов каза, че за покупката на ЧЕЗ е подписан договор. Сделката трябва да мине през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). При тяхно разрешение да се плати сделката и да се прехвърлят акциите. Повече от 8 месеца се интересуваме от сделката, преговорите започнаха през февруари, уточни Христов.
Той не отрече, че до този момент компанията няма опит в енергетиката, но даде пример със световноизвестна цигарена компания, която се насочва към сферата за бързо хранене.
"По-голямата част от сегашното ръководство да остане, привлекли сме чужди експерти допълнително. Създаваме екип. Създаването на екип доставя опит", каза Христов.
Запитан защо са предпочетени пред останалите компании, той отговори, че от чешкото дружество са решили, че ще направят втори търг. "Поканиха различни компании, нашата оферта се оказа по-добра от индийската оферта, които дадоха предложение за разсрочено плащане".
На въпрос: "Защо пропадна сделката с "Инерком", Христов каза, че това е малка компания, която се опита да надскочи себе си.
В отговор на думите на лидера на БСП Корнелия Нинова, която в парламента каза, че това била "втората Гинка", Христов коментира, че това е метафора. "Най-малко аз се казвам Асен. Не се приемам като втората Гинка, това беше една метафора. Мисля, че не беше по отношение на сделката или на Еврохолд".
Припомняме, именно новината, че "Инерком" иска да купи ЧЕЗ предизвика скандал и в правителсвото, и в българското общество. Bъпpeĸи пъpвoнaчaлнaтa cдeлĸa, пpидoбивaнeтo бe cпpянo oт Koмиcиятa зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa cлeд шyмнo пpoтивoпocтaвянe oт пoчти вcичĸи пoлитичecĸи cили. Лично познанство бе повод министър Теменужка Петкова да си подаде оставката, която обаче не бе приета.
Обвинения за тъмна сделка бяха отправени и при новината, че "Еврохолд" преговаря с ЧЕЗ.
Христов призна, че е звъннал на депутата Йордан Цонев от ДПС да го пита за коментара му, че: "тази сделка (покупката на ЧЕЗ от "Еврохолд") се е осъществявала в тежка корупционна тишина - цената на тока и националната сигурност не може да се осъществява по такъв начин".
"Не ми харесва, че жълти медии започнаха да шумят, двама политици се опитват да вържат бизнессделка с политически коментари. "Еврохолд" е на борсата в България и във Варшава", каза Христов и препоръча политиците да се въздържат с такива коментари.
От "Еврохолд" смятат да останат в енергийния бизнес поне десет години. Те очакват да придобият и други активи на ЧЕЗ извън страната.
Според Христов, от бъдещия собственик на енергийния бизнес на ЧЕЗ предвиждат създаване на 100-процентово дъщерно дружество, което да придобие 6-те компании на чешката компания в страната ни - "ЧЕЗ Електро България", "ЧЕЗ България", "ЧЕЗ Разпределение България", "ЧЕЗ Трейд България", "ЧЕЗ ИКТ България" и "ЧЕЗ ЕСКО България".
При реализация на сделката, активите на "Еврохолд" може да достигнат 3 милиарда лева прогнозира Христов. Според него с такъв обем компанията ще стане аткрактивна за листване на чуждестрана борса - в Дъблин или Лондон, каквито планове българското дружество има.
Baian
на 25.06.2019 в 10:28:27 #1Как да не зависи, точно от тях зависи. Нали енерго дружествата си избират, кога да има увеличение на цените и с колко процента. Преди години, беше увеличението един път в годината, а сега по 2-3 пъти искат увеличение с големи цифри 70%-80% с цел КЕВР да им дадат тавана на инфлацията.