Студентът във 2 курс по Културология в СУ Кристян Калчев, едно от лицата на протеста срещу окупацията на Алма Матер, пред News.bg

Защо не подкрепяте студентските акции срещу правителството?
Не съм казал, че не подкрепям протеста на колегите срещу правителството. Не подкрепям начина, по който се провежда протеста, а именно чрез окупация на университета - зона, забранена за политика и по-точно за политически партии. А техните искания са именно политически и биха облагодетелствали конкретна политическа формация.

Коя?
Реформаторският блок. Социологическите проучвания ясно показват, че при нови избори освен разместването на мандатите на КБ и ГЕРБ, в следващия парламент ще влезе Реформаторският блок и ще излезе ПП Атака от него.

Защо и от къде идват съмненията ви, че зад студентските недоволства стоят реформаторите? Имате ли някакви конкретни доказателства?
Да, разбира се. Основният им говорител от академиците е професор Калин Янакиев, който освен, че е член на ръководството на ДСБ, вече е член на ръководството на Реформаторския блок. На 12 май тази година той беше кандидат за народен представител, водач на листата в МИР Ловеч.
Също така мнозина от младежите, които най-често биват тиражирани по всички медии са членове на младежките организации на ДСБ и техни най-върли активисти. По време на предизборната кампания има снимки с едно от момчетата, което държи плакат, на който пише: „Костов, къде си? Върни се да спасиш България". Неоспорим е фактът, че те са политически фигури и по-точно зад тях стоят други политически фигури, а те стават маша за провеждането на такъв тип политика.

В такъв случай, след като според вас, са политизирани студентските недоволства и окупаторите не искат да влизат в диалог със сегашното управление, какъв е изходът?
Изходът е единствено и само един - да се спази първо Конституцията, която дава право на образование на всички - член 53, ал. 1, да се спази законът за висшето образование, където ясно е регламентирано, че университетът е зона забранена  за политическа дейност и третото, не по-маловажно е да се спази вътрешният правилник на университета, в който също се забраняват политически действия и агитация.
Единственото, за което приканваме ние, които сме против окупацията на СУ, е само и просто да се спази законът и да имаме право на образование това, за което сме си платили.

Тогава каква е алтернативата да изразят тяхната позиция, по какъв друг начин, защото те са избрали окупацията, за да изразят мнението си?
Първо трябва да стане ясно, че „окупирай" е идея на лявата младеж, а тук ставаме свидетели на десни фигури. По принцип идеята на движението „окупирай" е да искаш промяна към ляво. В това срещаме и първият парадокс, че те искат промяна на дясно. Що се отнася до мястото на техните искания, то това определено не е университетът. Мястото им е на площада или около НС, където се води политиката, където е гласувано доверие на правителството, или където е МС. В тази връзка местата за протест са площад „Независимост", пред МС, пред НС.

Тоест, призовавате да освободят университета от политически призиви и да излязат на площада, където да изразят недоволството си, без да пречат на тези, които искат да учат?
Да, разбира се. За нас не е проблем, че те имат политическа принадлежност. Напротив, аз дори ги адмирирам, че имат политическа ориентация. Проблемът е, че чисто и просто се спира действието на една от основните функции на всяка една държава, именно образователната функция.

Въпреки това се увеличава броят на „окупаторите". Окупацията тръгна от СУ, сега вече е в повече университети, докато гласът на „контра окупаторите" не се чува сякаш толкова силно?
Първо, правя едно малко уточнение, на което много държа. Ние не сме контра окупатори. Контра окупатори означава, че ние също искаме да окупираме, но да сменим тях. Напротив, ние сме протестиращи срещу окупацията. Това е много важно да се отбележи.
Що се отнася до това, че се увеличава броят на окупаторите, това не е така, напротив. Бяхме свидетели как в първите дни стотина студенти, макар и от различни университети, нощуваха в СУ, а вътре имаме наши колеги, които ни казват, че вечер в университета остават не повече от 5-6 човека. Тоест тенденцията е за спад.
Същевременно и обществото започва да се настройва негативно. Тази окупацията можеше да е ден-два-три, но тук става въпрос за хронично нарушаване на законодателството. А това, което те претендират, че имат като амбиция е да се спазва законодателството.
Що се отнася до протеста на студентите, които да срещу окупацията, има едно много елементарно обяснение, че не се чува толкова силно гласът - ние буквално сме агитирани от някои преподаватели, говоря конкретно за Философски факултет и за мои преподаватели, които ни подстрекават към действия за окупация. Аналогично би било, всеки да си помисли, че ако не отиде на окупацията или се обяви против това, ще означава, че ще има някакви последствия по време на сесия, че ще бъде нарочен.
И още нещо - много от националните медии изтъкват, че протестът срещу окупацията на СУ е политизиран, защото имало политически фигури. Аз не съм съгласен, тъй като право на протест има всеки, без значение дали е политически обвързан. Ние не отиваме към СУ да направим контра окупация и да сменим сините с червените, напротив ние отиваме там като студенти, които имат студентски права и искаме нашата позиция да бъде чута.

Да разбирам ли, че в част от студентите, независимо зад коя позиция са, има известен страх как ще им протекат изпитите, как ще завършат семестъра?
Категорично. Страхът е изключително голям. Вчера имахме среща с преподаватели от Философския факултет и аз ги попитах защо преподавателите не се обявят срещу окупацията и те казаха, че преподавателите ги е страх. Между другото, още от миналата година започна едно идеологическо обработване на нашия курс и аз предполагам, че не е единичен случай.

Как ви обработваха?
Давам веднага пример с преподавател - главен асистент Кирил Иванов, който ни преподава „Общи понятия в културата". Този преподавател си позволява да изказва свое лично мнение как по времето на социализма, в лагерите в Белене били изядени над 12 000 души от прасета. Това, ако не е политическа антиагитация срещу нещо здраве му кажи.
Също така мога да кажа, че при писането на философски есета, нещо което се изисква от нас, за да бъдем допуснати до определени изпити, много е важна философията, на която ще наблегнеш. Тоест ако наблегнеш на грешната философия, разбирайте лявата, това непременно ще има отражение върху успеха.

Защо все пак младите не седнете и не се разберете и не дадете пример на политиците, че независимо от убежденията ви, можете да преговаряте и да се тръгне в една посока, благоприятна за всички? Защото сега едните протестират срещу управлението, другите искат то да остане и всичко е на инат. Защо не търсите допирни точки в диалога?
Протестиращите срещу окупацията не сме всички студенти, които подкрепят правителството. Трябва да е много ясно, че там са студенти, които протестират срещу окупацията. Има мои колеги, които са срещу правителството и участват вечер на протестите срещу правителството, но не подкрепят окупацията на ректората на СУ.
Що се отнася до диалога - от самите протестни действия срещу окупацията, ние точно за това приканваме за диалог и разговор с тях. Веднага след това бяхме обвинявани, че сме искали да ги пребиваме едва ли, влезли сме насила. Това е изопачаване.