Растяща критичност към управлението отчита НЦИОМ в последното си проучване за електоралните нагласи. То е проведено между 27 юни и 3 юли.

Данните сочат, че ГЕРБ свива електоралното си влияние с 4,5%. В момента за ГЕРБ биха гласували 26,6% от пълнолетните българи. Електоралното влияние на БСП не се променя за последния месец и остава около 18%.

Партията на Меглена Кунева, която бе основана по време на провеждане на изследването, е трета политическа сила с резултат от 7,5%. Засега симпатии към личността на Меглена Кунева по-масово декларират левите избиратели.

В същото време обаче, сред готовите да гласуват за новата партия превес имат центристки и дясно ориентирани избиратели.

ДПС има подкрепата на 6,4% в началото на юли, а Атака - от 2,5%.

Ако Синята коалиция бъде запазена, тя има шансове да попадне в следващия парламент. Поотделно СДС и ДСБ обаче имат близки и невисоки електорални дялове, от по 1,6% - 1,7%, сочи още проучването.

В края на третата година от мандата ГЕРБ запазва 70% от избирателите си от предишните парламентарни избори, а БСП - 76%.

Крайно разочаровани от ГЕРБ и категорично нежелаещи повече да ги подкрепят са една пета (20%) от бившите им избиратели. При БСП този дял е по-нисък - 13% от гласувалите за тях през 2009 г.

Новата партия на Меглена Кунева печели симпатизанти главно сред бивши поддръжници на други партии и в по-малка степен успява да привлече политически пасивни избиратели.

май

2011

Септ

2011

ноем

2011

февр

2012

април

2012

май

2012

Юни - юли

2012

ГЕРБ

30,0%

32,0%

32,0%

29,4%

30,4%

31,1%

26,6%

БСП

16,0%

18,0%

20,0%

17,5%

18,1%

17,9%

18,0%

"България на гражданите" - Меглена Кунева

 

 

 

 

4,5%

5,5%

7,5%

ДПС

7,6%

6,5%

7,1%

7,0%

5,4%

7,0%

6,4%

Синята коалиция (СДС+ДСБ)

3,2%

3,5%

2,2%

2,4%

3,0%

2,7%

3,3%

АТАКА

4,0%

3,8%

2,0%

2,0%

2,8%

1,4%

2,5%

Друга партия

3,0%

3,1%

5,5%

5,1%

4,3%

3,7%

5,7%

Няма да гласувам

36,2%

33,1%

31,2%

36,6%

31,5%

30,7%

30,0%

Общо

100%

100%

100%

100%

100%

100%

100%

В сравнение с месец май от 2 до 6 пункта намалява одобрението към всички държавни институции.

Съдът, прокуратурата и полицията губят по 2% одобрение, парламентът - 3%, а кабинетът - 4%. Одобрението към парламента остава значим дял единствено сред симпатизантите на управляващите. Дори сред тях обаче тази институция е по-скоро неодобрявана, отколкото одобрявана.

За последния месец намалява одобрението към ръководителите на основните държавни институции - с 6% към премиера, с по 3% към президента и към вицепрезидента. С 4 пункта расте неодобрението към работата на председателя на парламента.

Армията губи близо 6% одобрение през изминалия месец, доколкото общественото внимание се фокусира върху взривовете край с. Лозенец, Ямболско.

В началото на юли повечето министри също губят обществена подкрепа за работата си, което се вписва в растящата критичност към дейността на управляващите, отчита НЦИОМ.

Класацията на министрите към началото на юли се оглавява от Лиляна Павлова, следвана от Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Четвърти е Николай Младенов, а пети - Вежди Рашидов.

В контекста на събитията от последния месец (протестите около Закона за горите) расте критичността към работата на министъра на земеделието и горите, чието одобрение спада с 6 пункта.

Макар да е най-одобряваният министър от избирателите на ГЕРБ, вицепремиерът Цветан Цветанов също губи 6% от одобрението за работата си.

Най-ниско одобрение в началото на юли получават правосъдният министър Диана Ковачева и транспортният Ивайло Московски.

Социолозите отново регистрират трайно и високо неодобрение към работата на финансовия и социалния министри.

Общите критични настроения през месеца се пренасят и върху политици и публични лица, които традиционно имат висок рейтинг. С 6% спада одобрението към българския еврокомисар Кристалина Георгиева, с 5% - към кмета на столицата Йорданка Фандъкова.