Очаквам вторият тур да мине много по-добре от първия тур, очаквам да гласуват много хора, заяви кандидатът за президент на БСП Ивайло Калфин, който гласува в столичния квартал „Красна поляна".
Той изрази надежда видяното от вчерашния ден като купуване на гласове в „Столипиново" за управляващата партия и като побоя над застъпник в Лом на настоящата кметица, да не определя резултатите от изборите.
Попитан за целувката, поискана от Ахмед Доган, той коментира: „Аз целувам жена си обикновено" и допълни: „Премиерът го целуват непрекъснато, там дълга опашка има".
Надявам се този тур да бъде такъв, че хората с гласа си да определят резултата от изборите, подчерта Ивайло Калфин. Той допълни, че е гласувал за това България да върви напред като европейска държава, да има самочувствие и достойнство и за пренареждането на приоритетите на правителството и Народното събрание.
Калфин подчерта, че ако хората излязат и гласуват масово, ще попречат на онези, които мислят, че могат служебно да спечелят изборите. „Гласувам с надежда България да има самочувствие и европейско достойнство", добави кандидатът за президент от БСП.
Остатъка от деня Ивайло Калфин смята да прекара със съпругата си в почивка и среща с приятели.
USD
CHF
EUR
GBP
dk
на 30.10.2011 в 12:31:12 #3Доньо, не отговаряш, щото си се заел да копираш едно и също нещо из Нета. На всякъде си нацвъкал тоя пост! Които има нещо различно от закачалка за шапка на раменете, ще се опита да прецени сам какво да прави. А тези дето им промивате мозъка, всъщност толкова го и имат.
7667
на 30.10.2011 в 12:11:54 #2Борислав Цеков е едно мазно НДСВ-ейско ЛАЙНО, и хич не става за морализатор и интелектуалец.
Пред мекотелото Калфин, слуга на Гоце, министър на Гнойната коалиция и БОКЛУК, предпочитам Плевнята.
Иначе не съм забравил простотиите на ГЕРБ. И няма да ги забравя. 
Hermes Palomino
на 30.10.2011 в 11:35:32 #1През 1964 г. Роналд Рейгън произнася една от най-знаменателните си речи. Така се и нарича „Речта”, с главна буква. Малцина знаят, че дотогава Рейгън е активен демократ. Няма печатна грешка – консервативната икона, една от най-значимите фигури, очертали съвременния облик на Републиканската партия, един от най-великите американски президенти след Втората световна, който събори Берлинската стена, първоначално е бил в лявата част на политическия спектър на Америка. Преминава в републиканския лагер с подкрепата си за Бари Голдуотър в президентските избори. Не конюнктурно, а защото „има цена, която не можем да платим и граница, отвъд която не трябва да преминем”. Сетих се за този епизод по повод втория тур на президентските избори у нас. За съжаление гражданският кандидат Меглена Кунева не стигна до балотажа. И всички, които искахме надпартиен президент, всички либерали и десни са изправени пред труден избор по две причини. Първата е, че няма битка между лява и дясна партия. Балотажът не е между две идеологии, не е между комунисти и демократи. Изборът е между левицата и една политическа машина със силен антидемократичен нагон. И това го знае всеки, който е бил заплашван, уволняван, проверяван и тормозен заради несъгласието си с управляващите през последните две години. От всеки, чийто бизнес е пострадал не от калпавата икономическа политика, а от властова репресия. От всеки, който може да си представи как командваните от сегашния премиер маскирани полицаи опират дулото на автомата в главицата на 5-годишно дето, което плаче по време на полицейски взлом в жилище – сцената, заради която България беше осъдена миналата седмица в Страсбург. ГЕРБ не е дясна партия. Полицейщината, незаконното подслушване, мачкането на бизнеса, ерозията на гражданските права, които ГЕРБ превърна в държавна политика не са десни. Бруталната подмяна на вота на хората не е дясна. Снимката на депутата от ГЕРБ, който краде чувал с бюлетини, краде гласа на хората, под ведрия поглед на полицията е присъда. Последвалите герберски лъжи също. И това става в центъра на София пред очите и фотоапаратите на стотици. Какво остава за по-малките градове и селата. Всичко това прозира иззад не особено плътния образ на Плевнелиев и Попова. От другата страна е левицата с Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. С багажа на всички грехове на БСП от последните 20 години. Но почтеността изисква да се признае, че левицата след 1989 г. никога не е прекрачвала границите на демокрацията, на човешките права. Дори когато са вършели управленски безобразия, червените не са посягали на конституцията, уважавали са парламента и са бягали като дявол от тамян от авторитарните увлечения. Може би и поради историческия си комплекс, наследен от ерата на комунизма. Втората причина за трудният избор е, че трябва да избираме между трети мандат на левицата в президентството или пълен монопол на властта в ръцете на сегашния премиер. Монопол, към който ще се добави поредният семеен приятел на вътрешния министър, назначен за главен прокурор, шеф на ВКС или член на КС. Който знае какво е разделение на властите и взаимен контрол, разбира, че ще стане страшно. Не трябва да се правят аналогии със съсредоточаването на власт по времето на СДС 1997-2001 г. Защото синята партия може да бъде упреквана във всичко, но не и в брутално погазване на гражданските права, незачитане на парламента и изборни машинации. И това ярко контрастира с антидемократичния нагон на ГЕРБ. Има цена, която един демократ никога не може да плати. И граници, които никога не трябва да преминава. Цената е демокрацията и честните избори, границите са правата на хората. Отвъд тях няма идеологии, а несвобода. Затова в неделя всеки демократ в България е изправен пред големия избор: да остане вкъщи или да гласува по съвест. Но не и с глас за партията на подслушвачите, крадците на гласове и милиционерщината да плати цената и да премине границите. Защото, ако го стори, спира да е демократ. Борислав Цеков, Агенция "Фокус"