Ниската избирателна активност беше най-големият риск, от нея със сигурност ще пострадат по-младите партии. Това заяви пред БГНЕС политологът проф. Антоний Тодоров.
Той поясни, че тези партии нямат трайни структури, нито лоялни избиратели.
Тодоров запита какво са направили те, за да мобилизират избирателите - както собствените си, така и хората по принцип да гласуват.
"Единственото нещо, което трябваше да направят, и то малко преди края на кампанията, беше партиите на протеста да излязат с нещо като общо изявление на тримата лидери, което да казва: Готови сме да работим, за да съставим редовно правителство. Не го направиха. Напротив, продължиха същата игра, както в навечерието на 4 април", коментира той.
Политологът изрази опасение, че това е едно от най-възможните обяснения за ниската избирателна активност. Към нея можело да се добави и лятото, Европейското първенство по футбол и други обстоятелства.
Според него е "опасна" възможността и след тези избори да не стигне до сформиране на редовно правителство, макар и с кратковременен хоризонт. В случай че това стане, предстои нов предсрочен вот, който вероятно ще съвпадне с президентските избори наесен.
По негови думи гражданите ще гласуват раздразнени от неспособността на партиите на промяната да осъществят тази промяна и да я договорят помежду си.
Една поредица от избори може да вкара в парламента чудовище - такива партии и невероятни конфигурации, за които всички ще съжаляваме, но може да се окаже късно, предупреди Тодоров и припомни, че в края на 1932 г. и началото на 1933 г. за 6 месеца Германия преживява 3 последователни парламентарни избори, а Адолф Хитлер става канцлер.
Той бе категоричен, че такава опасна игра с демокрацията може да я унищожи.
USD
CHF
EUR
GBP
