Тазвечерният протест срещу кабинета Пламен Орешарски почете 35 години от атентата в Лондон срещу видния дисидент Георги Марков.
Присъстващите носеха чадъри. Протестиращи срещу кабинета „Орешарски" блокираха движението пред Министерски съвет. Сред участниците в протеста има такива, които са дошли и с барабани. В района има засилено полицейско присъствие.
По традиция малко след 20 часа със скандирания „оставка", освирквания и звуци от свирки и барабани протестното шествие срещу правителството на Пламен Орешарски се отправи към сградата на Народното събрание.
USD
CHF
EUR
GBP
JB
на 08.09.2013 в 15:36:10 #11Светът се дели на творци и паразити - Георги Марков http://pressadaily.bg/publication/20064-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B8/
JB
на 08.09.2013 в 15:33:14 #10"Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора,... се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България...", пише Георги Марков.
сеирджия
на 08.09.2013 в 10:09:19 #9Свирка, Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам - първа радост е за мене. Нека ти разясня - Тези думи ги е писал човек, който много по-добре от теб знае що е да си емигрант (бил е такъв два пъти - и преди освобождението, а по политически причини и след него)... Човек, който е имал много повече поводи от теб да плюе по Нашата земя, но никога не го е правил... Човек, който е забелязвал много повече нередности от теб, НО Е ОТДАЛ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ, ЗА ДА ВЪЗПИТАВА НАРОДА И ДА ИЗПРАВЯ ТЕЗИ НЕРЕДНОСТИ !!! За това и винаги е бил обичан и винаги ще бъде обичан ! А ти ... ти си лайното, пълно с динени семки, което сочи динята и вика "Срамувам се от своя произход!" За това единственото чувство, което предизвикваш, е гнус... Не ти ли омръзна ? Не бе, ако не ти е омръзнало, продължавай ! Сеир мъст го он ...
.
Свирката
на 08.09.2013 в 08:55:27 #8Добре щеше да е ако някой от малоумниците тук бяха се поинтересували от дългото житие и битие на Георги Марков като служител на ДС( и доносник).Всъшност, когато той най спокоино си мина границата,за моето семейство бе проблем да си отидем до село без открит лист.Пусто, падаше се във втора гранична зона.И за да не си помисли някой, че сме имали анти-комунистически прояви ще кажа, че фамилията ми (докъдето я помня и знам като 62 годишен 4овек) сме все хора безпартиини и селяни.Водеха ни ОФ членове по онова време.Лично аз съм на 100% уверен,че "бягството" на вьпросния светец и мьченик за чифутократите бе една планирана мисия на службите.Няма абсолютно никакви доказателства кой точно му видя сметката...КГБ,ДС,МИ5,Мафията....както има една реплика в английсикия..."стъпил е на палците на някого".Да направя и една друга съпоставка!Аз също съм емигрант.Беглец от зародиша на чифут-демокрациятаи седерастията в балканския говнарник.Като пропуснем переипетите по изходната виза и самолетния билет с междинно кацане(рушвети не съм давал) се изсипах тука на коледа 1989 с $300.Е вервайте ми,никой не ме е канил да работя като журналист или политически анализатор.Напротив...Лепих,сменях и балансирах гуми,работих в сервиз на бензиностанция,на автомивка и от 17 години съм в маслата и по камионите на настоящата ми работа.С хамалогия и честен труд си изкарвам препитанието.Е някой някъде да е прочел, че са ме стреляли със сачми и боли с чадъри?То голяма е разликата между мен и вьпросния Г.МАрков и по онова време във вулгаро кенефия.Докато аз влачех хамалогията в АРЗ-то...в Кремиковци и в трамвайния завод този пудел на чифут-комунизма се водеше за бохем и пишеше сценария на "На всеки Километър".Самно че вие вулгаросите, както многократно съм ви казвал имате лайняна каше наместо мозък в иначе уголемените си неандерталски картуни.Затова и издигате на пиедестал подобни мърши.Да са ви честити...такива ви доведоха до това дереже.
mark avrelii
на 08.09.2013 в 07:06:36 #7добре ,че има хора де които се сещат за зверствата на комунистите апропо чиито деца и подлоги сега са на власт
нов българин
на 08.09.2013 в 03:27:50 #6Реакцията на публиката надмина и най-добрите ни очаквания. Парцалев беше великолепен и залата се тресеше от смях. Но колкото по смешно ставаше първо действие, толкова по-мрачни бяха някои лица в салона. В антракта към мене си проби път известен полковник от Държавна сигурност. „Абе — каза той, — ти каква чешка пиеса си написал?“ Отговорих му, че пиесата е българска, и отминах. После дойде Стефан Цанев, който беше драматург на театъра, и ми каза, че след представлението ще има заседание на съвета заедно с хора от Комитета, за да се реши съдбата на спектакъла. Казах му, че не желая да присъствам на заседанието, защото знаех накъде отиваха нещата. Помолих го да ме представлява. Краят на закритата премиера беше изпратен от публиката със силни аплодисменти. Отвън, на тротоара, баща ми, който гледа пиесата, ми каза: „Ще береш ядове с тая пиеса!“ Отидох да обядвам в Руския клуб. Междувременно от три месеца имах паспорт и виза за Италия, но все отлагах да замина заради пиесата. Все пак бях решил да тръгна тези дни. Към два часа и половина Стефан дойде от съвета и каза, че нещата са много зле. Пиесата засега се спираше. Той изглеждаше потиснат, но твърд. После в клуба влезе един от моите по-важни приятели. Той ме извика настрана и ме попита: — Паспортът и визата ти в ред ли са? — Да — отвърнах. — Тогава — каза той — съветвам те да се махнеш веднага. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може и да не пътуваш. Разкарай се за месец-два, всяко чудо за три дни! Отидох у дома да взема някакъв багаж. Баща ми и майка ми ме изпратиха до колата. Казах им, че след няколко седмици ще се видим. И тръгнах. Стигнах до околовръстния път. Току-що беше се излял пороен летен дъжд и когато облаците отминаха, небето над Витоша и цялата буйна зеленина навред блеснаха под слънцето. Изведнъж инстинктивно реших, вместо да се отправя по прекия път към Калотина, да обиколя цяла София по околовръстния път. Колата вървеше по съхнещия асфалт и всичко наоколо ми изглеждаше странно и неописуемо красиво. Безмилостно красиво. Като че природата беше решила да ми покаже безценното богатство на една земя, която бях обречен да загубя. Може би осъдените на смърт посрещат последния изгрев на слънцето с това нечовешки дълго чувство, че виждат всичко за последен път. „Гледай! Никога повече не ще видиш тази земя, тази природа!“ — крещеше у мен издевателски глас. Нищо не бях решил. Едно от малкото неща, на които животът ме беше научил, беше да не взимам предварителни решения, а да оставя нещата да се решат по собствената си логика. Но този път, обикаляйки София, чувствувах, че решението е било вече взето — от ангелите или от дяволите, които ръководеха съдбата ми. Около шест и нещо бях на границата. Всички служители и митничари се бяха струпали да гледат по телевизията мача за световно първенство между България и Полша. Дежурният офицер ме позна и най-любезно ме покани да се присъединя към тях и да гледам мача. Извиних се, че бързам. После, отвъд югославската бариера, спрях край някаква ливада. Погледнах назад към България и ми се стори, че тъкмо природната хубост изостряше още повече чувството за непоносимост спрямо грозния живот, който лично аз и мнозина като мен трябваше да живеят. Като че природа, история и национален дух бяха установили твърде ясен критерий за красиво и грозно. Почувствувах, че не можех повече да понасям атмосферата, в която живеех, работата, която вършех, отношенията, в които се намирах. Непоносимост колкото спрямо външния свят, толкова и спрямо себе си. Помислих си, че от много години не бях се радвал на нищо, че всичко беше не само предварително отровено, но и обречено да бъде отровено от това чувство за непоносимост. Ако вие сте имали някаква идея за себе си, ако сте си мислили за едно, а откривате как бавно и безпощадно се превръщате в нещо съвсем друго, тогава вероятно настъпва мигът, в който искате да счупите или огледалото, или главата си. Чисто нравствено, това беше усещане за двойна подлост — и спрямо другите, и спрямо себе си. Извън нравствено — това беше усещане за безизходица. Разхождайки се из нощния Белград, аз си мислех, че беше наистина невъзможно за мен да остана да живея в България и да бъда себе си. Самото живеене в страната представляваше безкрайна верига от компромиси. Дори борбата срещу компромисите беше компромисна. Нивото на отношенията между общество и индивид беше извънредно низко. И старият закон, че човек постепенно възприема чертите на онова, срещу което се бори — ми се струваше, че действува безпогрешно. Все по-често откривах у себе си (макар и с обратен знак) същите елементи на примитивност, инстинктивност, безчувственост и дори безогледност, присъщи на хората, които ненавиждах. За разлика от мнозина, които съзнаваха, че с тях ставаше същото, но вярваха, че това беше временно, че нещата щяха да се оправят, аз нямах никакви илюзии, че по отношение на мен нещата бяха поправими. Може би моето чувство беше по-себично, може би бях прекалено зает със собственото раздвоение. Затова тук не става и въпрос за проявена гражданска честност или доблест, а само за собствено чувство за непоносимост. Ако аз притежавах истинско чувство за гражданска честност и доблест, най-последователният му израз би бил да си стоя в България и да се опитвам да се боря оттам, както правят далече по-храбри, по-честни и по-доблестни от мен хора. В процеса на тези репортажи аз се старах с най-голямо усилие да дам точна и обективна картина на живота, чийто свидетел бях. Аз съзнавах моето огромно предимство пред писателите, които живеят в България — това, че никой не ме направляваше или пък ограничаваше при писането на репортажите — и се опитах да кажа онова, което много от тях биха искали да кажат. Все пак аз бях активен участник в този живот и това би могло да бъде обяснение, ако някъде моята емоционалност е засенчила обективността.
сеирджия
на 08.09.2013 в 02:18:15 #5Айда-а-а-а-а , пак - Георги Марков - комунист... И сигурно някой пак ще напише, че бивши комунисти няма. Демек станал ли си комунист по убеждения в младостта, такъв си оставаш до края... В такъв случай обаче към комунистите ще трябва да причислим и Джордж Оруел, и суперченгето от преди 9-ти Никола Гешев, и ... колко ли още?... Фъргайте си кал колкото щете, товарищи... Пък ние ще се стараем да съдим хората по делата им. А делата на Георги Марков в последните му години, в емиграция, са такива - Тотален антикомунизъм ! Четете "Репортажите"! Изключително пъстри, интересни... За времето, когато властваше социалистическия сюрреализъм... Светла му памет на човека ...
нов българин
на 07.09.2013 в 23:53:55 #4Из Задочни репортажи за България "Много трудно ми е да преценя какво комунистическо развитие бихме имали у нас, ако не следвахме т.нар. съветски опит. Може би щяхме да се озовем в положението на днешна Югославия или днешна Албания, или може би щяхме да намерим пътя към български вид социализъм, който би бил най-подходящ и смислен. Днешните български идеолози подминават факта, че в българското обществено устройство преди войната имаше два много силни социални факта. Първият — отсъствието на мощен експлоататорски капитализъм, и вторият — самородният социализъм на силно развитото кооперативно движение. Така че, исторически погледнато, България без комунистическа помощ сама плуваше във водите на свой собствен демократичен социализъм. При това положение едно истинско правителство, което претендира да бъде социалистическо, би заложило на естественото развитие на тези самородни социалистически тенденции и само би ги засилило. И до ден днешен не мога да си обясня защо нашите селяни трябваше да бъдат бити, за да влязат в текезесетата, когато преди войната чувството за коопериране беше масово и селските кооперации бяха израз на най-демократичен и осмислен социализъм. Подчертавам тази страна на нещата, за да изтъкна, че съветският режим у нас въобще не се интересуваше от осъществяването на тези самородни и свойствени на нашия народ социалистически тенденции, както въобще не го интересуваше доброто на този народ. Точно като истински нашественици и верни слуги на чужди господари нашите диктатори се заеха да приложат буквално една напълно чужда и напълно неподходяща схема на обществено устройство. Историята, животът и характерът на съветските народи са безкрайно различни от тези на нашия народ. Дори ако приемем, че известни елементи на съветската система са косвено продължение на елементи на царска Русия, ако приемем, че едно насилие там е отговор на друго, исторически предхождащо го насилие, то тези елементи и това насилие нямат нищо общо с историята и характера на българите. Буквалното прилагане на съветския опит, добър или лош, образно казано, е кръстосване на мечка с гълъб или опит да с€ присади на лоза тиква. Така че не може да има никакво разумно оправдание на насилственото и против всякакъв разум налагане на съветския образец у нас, освен че това се прави, за да се смачка един народ, за да се убие най-ценното в неговия характер. „По примера на Съветския съюз“ се превърна в неспирен речитативен крясък на властвуващите папагали у нас. И до ден днешен не мога да разбера до каква степен нещата бяха заповядани от Москва и до каква степен подражателството бе израз на долно и сляпо верноподаничество. За съветския пример и съветския опит у нас могат да се напишат томове. Прилагането му буквално често пъти имаше абсурден характер и водеше до огромни материални и духовни загуби. Трябваше да минат години, когато под натиска на българската природа на нещата най-после да се заговори срещу буквализирането на съветския опит и мълчаливо да се даде предпочитание на някои български форми. Разбира се, съвсем ограничено и предпазливо. Но налагането на съветския образец у нас доведе до катастрофални изменения както по отношение на формата, така и по отношение на съдържанието на нашия живот."
Civic Mundi
на 07.09.2013 в 22:48:48 #3Убийците на Георги Марков сага са в Парламента и раздават правосъдие. След като ние не успяхме, дахо Бог да пази България
Ролинс
на 07.09.2013 в 21:45:19 #2*джунглата ественено.
Така е, като се сетя как ДС го убиха и треперя от тъга.
Ролинс
на 07.09.2013 в 21:43:30 #1Mир на прахтта му. Дисидент, който говореше истината на джуглата наречена НРБ. Убит от ДС фашистите/сатанистите. И не е единственият убит от тях. Георги Марков