Разделението на българите от ЕС и другаде може да създаде конституционен казус

Отпадането на ограничението за броя на изборните секции само в страните от ЕС създава нов конституционен казус от гледна точка на съществуващата практика на Конституционния съд (КС). Ограничаването на избирателните секции за български граждани, които живеят в чужбина е крайно несправедлива ограничителна мярка само по себе си, това е действително ограничаване на права. Това заяви пред БНР преподавателят по Конституционно право в СУ "Кл. Охридски" Атанас Славов.

Реформаторите искат промени в Изборния кодекс, но не и заседания на парламента?!

Съмняват се, че ГЕРБ искат да спечелят служебно още на първи тур

Според него: "да се отстрани една несправедливост, макар и толкова близо до изборите", не е проблем. Проблем е, че се променя Изборният кодекс, несъобразено с изискванията от минимум шест месеца преди изборния ден, но все пак има една несправедливост, която се отстранява.

По отношение разделението ЕС - Турция, очевидно има съсредоточаване на фокуса на политиците, коментира Славов. Според него има обясними причини - извънредното положение в страната и силния авторитарен режим.

Обновена

В деня на изборите ЦИК да разрешава повече от една урна в чужбина?

Предложенията за промени в ИК бяха внесени от шефа на правната комисия

Според него мнението, че разделението - Европейски съюз и всички останали, ще ограничи българите в САЩ, в Австралия, в Нова Зеландия и в другите места по света, също е необосновано.

"Това със сигурност може да създаде конституционен казус, защото веднага ще бъде казано, че има неравно третиране на български граждани, нарушен е член 6-и от Конституцията - равенството на всички пред закона, пред правото и това може да бъде аргументирано", каза Славов.

И е твърде вероятно Конституционният съд на това основание да обяви за противоконституционни новите текстове, ако бъде сезиран за тях, заяви юристът. Според него всякакви въвеждания на квалификации, на подобни разграничавания трудно могат да бъдат издържани.

КС нямало да излезе с решение по жалбата на Манолова до изборите

А ако парламентът приеме предлаганите промени, нямало да има и нужда

Славов смята, че задължителното искане на бюлетина за референдума, в който гражданите трябва да се произнесат, и за задължителното гласуване, потенциално може да се разглежда като нарушаване на вота. Тези, които са "против" просто няма да поискат бюлетини, обясни той.

Касиране на изборите може да се иска, ако има нарушение в самия избирателен процес, категоричен бе Славов. Ако тези промени в момента създадат условия за изборен хаос, тогава на общо основание може да се иска касиране на изборите, безспорно. Но все пак това, което е важно, не касае само броя на секциите, а се отнася и до квадратчето "не подкрепям никого", действителния вот и така нататък.

Юристът по конституционно право обясни, че българското общество няма интерес, ако на парламентарни избори гласовете, дадени за "не подкрепям никого", се броят като действителни, защото веднага означава, че ще има само три партии в парламента, тоест ще имаме непредставителен парламент.

Новият Изборен кодекс изнасилил Конституцията, гневни от ДПС

Според тях се връщаме в предренесансовите времена за изборните права

"За мен обаче по-големият конституционен въпрос е изобщо за задължителното гласуване. Депутатите избързаха, въведоха задължително гласуване, преди да са се допитали до гражданите, тоест сега ще гласуваме на референдум дали искаме да има задължително гласуване, а то вече е въведено. Това несъобразяване с настроенията на по-голяма част от българското общество, е по-големият проблем", поясни Атанас Славов.

Според него Централната избирателна комисия (ЦИК) няма да има основание да не се съобрази с евентуални промени в Изборния кодекс заради свои срокове. Иначе изборите могат да бъдат оспорени на процедурни основания. Според експерта, нормативни промени могат да подобрят ефективността на Конституционния съд.

В България нямаме индивидуална конституционна жалба на гражданите. Всеки опит тя да бъде въведена, включително миналата година, когато се обсъждаха промените в Конституцията, удари на камък. Народните представители не искат гражданите да могат пряко да сезират Конституционния съд и това за мене е съществен проблем, каза Атанас Славов.