Подходът за промяна в законодателството относно финансирането на политическите партии е противоречив и хаотичен според Асоциация "Прозрачност без граници".
В своя позиция те изразяват неодобрението си от факта, че Министерският съвет разглежда два паралелни законопроекта в един и същи ден, без да е постигнал кохезия за размера и начина на определяне на партийните субсидии. Единият е свързан с уточняване какво означава "получени действителни гласове от партиите". Другият е за фиксирането на размера на държавната субсидия на 1 лев за получен глас на последните парламентарни избори, което според Асоциацията ще възпрепятства партиите да поддържат минимално ниво на дейност на партийните структури.
Според организацията е нарушена законодателната процедура, тъй като мотивите и в двата законопроекта са бланкетни, липсва оценката на въздействието във втория законопроект и не е консултирано общественото мнение.
От Асоциация "Прозрачност без граници" подчертават, че въпросните законопроекти всъщност не разглеждат същинските проблеми относно финансирането на политическите парти - липсата на ясен критерий за определяне размера на субсидията, твърде високият размер на държавната субсидия, липсата на обвързаност между размера на държавната субсидия и реалната практическа подкрепа на партиите от техните членове и дарители, липсата на правомощия на Сметната палата да извършва проверка за съответствие между реално получените и реално изразходваните пари в предизборните кампании, изразходването на държавната субсидия за несвойствени партийни дейности, както и въпросът за безплатното отразяване на предизборните кампании в обществените медии.
Смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това да бъде оказвана подкрепа на партиите, така че да поддържат ефективни партийни структури, които работят в интерес на избирателите и не попадат в зависимост от икономически интереси на големи корпоративни дарители, посочват от организацията. Те напомнят, че държавната субсидия се предоставя, за да защитава политическия плурализъм и да служи като бариера срещу корупцията.
По тази причина те са на мнение, че двата разглеждани законопроекта трябва да бъдат синхронизирани в рамките на законодателната процедура и призовават за задълбочена дискусия, за да се намери адекватно решение на проблемите, които произтичат от модела на партийно финансиране.
Въпросът с партийните субсидии стана особено актуален след изнесената информация в "Шоуто на Слави", че партиите всъщност са получили не 11 на глас, а над 13 лв. и че методиката на изчисляване на субсидиите, всъщност противоречи на закона. Шоуто на Слави се позова на получена от МФ информация, а главният прокурор Сотир Цацаров веднага се самосезира и разпореди проверка.
Преди два дни Върховна административна прокуратура разпореди на министър Горанов в 30-дневен срок да поправи неправомерно по-високите субсидии, които са получили политическите партии. Според разпореждането на прокуратурата Горанов трябва да започне действия за събиране и възстановяване на изплатените в повече суми по годишните субсидии на правоимащите партии за периода 2016 г.- 2018 г. Трябва и да се организира стриктно спазване на чл.25- 28 от ЗПП, така че те да получават реално определения им по закон размер на партийната субсидия - това че направено от правителството моментално.
От БСП вече обявиха, че са готови да върнат надвзетото, но отхвърлиха всякакви други въпроси, включително и това дали са забелязали "грешката". Социалистите поискаха и оставката на министър Горанов по случая.
Припомняме, през 2016 г. Слави Трифонов инициира подписка за провеждане на референдум, която беше подкрепена от над половин милион българи. Предвиждаше се той да включва шест питания, които да бъдат поставени заедно с гласуването за президент. Един от въпросите беше свързан именно с партийните субсидии. Гражданите трябваше да решат дали подкрепят годишната държавна субсидия на политическите партии и коалициите да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори.
При провеждането на референдума през ноември по въпроса се произнесоха над 3 милиона българи, като резултатите бяха красноречиви. Общо 2 516 957 души се обявиха "за" идеята срещу едва 523 703, които бяха против.
Дни по-късно обаче от ЦИК съобщиха, че не достига под 1%, за да бъде референдумът задължителен. Слави Трифонов обвини Комисията в "чудовищна манипулация", но след близо половин година ВАС се произнесе окончателно в полза на ЦИК.
Така въпросите от референдума отидоха за обсъждане в Народното събраниеи въпреки че при последното си подаване на оставка премиерът Борисов се зарече да изпълни народната воля, реално обсъждане на въпросите в пленарна зала нямаше. Самият Борисов не веднъж се е изказвал против идеята за субсидия от 1 лев на глас именно с аргумент, че по този начин партиите ще станат зависими от икономически субекти.
USD
CHF
EUR
GBP
