Шофьорът на автобуса, който вчера стана причина за смъртта на 16 души, е превключвал на скорост в опит да предотврати трагедията.
Това съобщи следовател Георги Илиев, цитиран от БНР. Той уточни, че до момента са разпитани над 12 души и са назначени 16 съдебно-медицински експертизи, както и две технически.
Водачът на автобуса е полагал усилия да превключи на скорост в продължение на 300 метра от пътното платно, по което се е движил.
USD
CHF
EUR
GBP
RAM 3000 GB
на 29.05.2009 в 16:00:38 #47-годишно дете бяга, не иска при майка си в Полша Източник: News.Plovdiv24.bg 12:18 / 28.05.2009 Отпечатай Изпрати Седемгодишният Павел Василев е открит, след като вчера бе обявен от РУ-Асеновград за издирване във връзка с изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд. Момчето избяга вчера по време на изпълнение на съдебно решение в Асеновград да бъде предадено на майка си за незабавно връщане в Полша.
RAM 3000 GB
на 29.05.2009 в 15:54:03 #3ToniRM, ново е - това беше вторият потресаващ случай, който Нова показа вчера, но не очаквай от Нюза да пишат за него...за тях е по важен Горсов. Хора, българи, подкрепете двете български децица на http://vbox7.com/play:92b999a6
nono
на 29.05.2009 в 15:49:39 #2Траурът като комфорт by newswriter on 29/05/2009 9:05 AM Мартин Карбовски Стандарт Траур му е майката. Траур и загриженост до следващия път. Десет хиляди лева за загинал в катастрофата и по пет хиляди лева за ранен. И траур. Работата е свършена. Утре пак по колите на предизборна обиколка. България е страната с обявени най-много дни на национален траур в последните години. И с нито един наказан "отговорен фактор". Наказани са шафнери, шофьори и други жертви на системата. Дават се глоби за загубени детски животи. Някой опира пешкира от единия му край. Стар автобус и технически преглед в Елхово. Това звучи като диагноза. Някой дава 20 лева, за да мине по-бързо на канала. По документи всичко е наред. Но после следват тесен път и непроверени спирачки. Хората не умират, защото машините са стари. Хората умират от българската организация. И като че ли все на празник. Защото, както ни е животът, така са ни организирани и празниците. Организацията на живота наоколо е като загубена битка. Пътят, храната, въздухът, хората - организацията на живота е така направена, че е по-добре да си стоим вкъщи. Направена е като филм на ужасите - на няколко от жертвите минали под мелачката на автобуса в Ямбол не могат още да определят пола. Ще кажат имената им по телевизията. Черней, народе. И пак същите нелепости, същите думи. "Нещастия се случвали навсякъде". Като у нас ли? "Взимаме необходимите мерки". Като в нормална държава ли? "Разследваме причините за инцидента". Както разследвахте с години и другите инциденти ли? "Обявяваме национален траур". Като миналия път ли?! Никой не казва кой е шефът на техническата база, направила техническия преглед. Кой им е дал разрешение. Кой е шефът на даващия разрешението. Кой кой е в този държавен гювеч, който седи и яде от ръката на обичайно умиращите данъкоплатци. Някой е платил заплатата на човека, на държавния служител, който е отговорен за стария автобус и скапаните спирачки. Този, който е платил заплатата, днес е в моргата. Тих гняв, гневец някакъв се надига от време на време в гърлата на хората и минава като настинка. Организацията на живота е държавата. Направете държавата да работи - траурът няма да ни застига толкова често. Но това е поредният комфортен траур. Траур, изразяващ лекото неудобство на българската държава, която е длъжник на гражданите си дори когато става дума за един обикновен технически преглед. Обикновен празник. Обикновени стари хора. В необикновен автобус, падащ по необикновено тесен път в нормално нанадолнище. След всеки траур вестниците пишат един и същи материал. Дайте ни главата на виновния. Дават ни шафнери и шофьори. Хвърлят ги на кучетата. Няколко години затвор. Убийство по непредпазливост. Утре пак. Черната серия е пред очите ни, епизод 10. Или епизод 11-и? Толкова търпелива нация е награда за всеки престъпник. За всеки политик. У нас живеят най-нещастните хора и най-щастливите държавни чиновници. Толкова търпелива нация, че да ти е драго да я газиш. Нация, която не знае какво да прави. Чезне, рони се, умира безславно, умира мърцина и не се ражда много. Честит ви пореден траур, загубих им бройката по време на прехода. Траурът е празник на омразата към живота у нас. Защото, ако го обичахме, щяхме да си го организираме много по-добре.
ToniRM
на 29.05.2009 в 15:30:25 #1Не знам колко от вас са разбрали за тази новина http://vbox7.com/play:92b999a6 . И не знам дали не е стара новина, но просто сега да е качена във vbox7.com. Единственото, което обаче забелязвам е, че сме дупедавци.