47% от избирателите искат нов кмет в своето населено място. 41% пък са на мнение, че в тяхната община трябва да продължи да управлява настоящият кмет. Това показва данни от последното тримесечно проучване за обществените нагласи преди местните избори на "Алфа Рисърч".

По-критични са нагласите в големите градове, по-умерени - в средните общини и най-благоприятни за настоящите кметове - в малките населени места.

Проучването показва, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, "срещу" действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа "против".

Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.

В средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ.

Снимка 443411

Източник: "Алфа Рисърч"

Отговорът на въпроса "коя е алтернативата на ГЕРБ" показва силно фрагментирани предпочитания - към БСП - 17%, към партия на Слави Трифонов - 12%, Демократична България - 4.9%, Обединени патриоти - 3.8%, към друга политическа сила - 8.9%.

В началото на септември ГЕРБ (21.5%) запазва електоралното си предимство в национален план пред БСП (18.7%). В настоящото проучване "Алфа Рисърч" измерва и потенциала на вече заявената от Слави Трифонов партия - "Няма такава държава". Тя стартира с подкрепа от 8.3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, без съществена ерозия за ГЕРБ.

Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%. С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а доскорошният им партньор Атака влиза в политическия сезон с подкрепа от 1.9%.

След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%).

Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори.

Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на страната. В резултат на последните политически скандали данните показват, че правителството и премиерът успяват да запазят нивата си от месец юни, регистрирани непосредствено след европейския вот. С 27.5% одобрение за Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон.

Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната - 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).

При другите институции плавен позитивен тренд се наблюдава при полицията, която в рамките на година постига около 10% ръст (от 19% на 28%). Законодателната, съдебната власт, обаче, както и главният прокурор, събират силни негативи и остават с много ниски нива на обществено доверие.

Снимка 443410

Източник: "Алфа Рисърч"

През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев (който добавя 5% ръст в персоналния си индекс), следван от министъра на спорта Красен Кралев. На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни оценки. От останалите с подобрени позиции са Росен Желязков и Младен Маринов. По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил Банов. Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.