Министерството на околната среда и водите допълни националния списък от влажни зони с международно значение с нов обект - Карстов комплекс „Драгоманско блато". Той е с обща площ 14 967 ха.

Секретариатът на Рамсарската конвенция потвърди пред МОСВ, че обектът отговаря на критериите за влажна зона с международно значение и е включен в списъка на конвенцията. Това е най-голямата по площ влажна зона с международно значение за страната.

„Карстов комплекс Драгоманско блато" е разположено в Западна България, в административните граници на област София и попада в границите на общините Драгоман, Годеч, Сливница и Костинброд.

Комплексът включва едни от последните опазени в България карстови блата, като е единствен за страната и рядък за Балканския полуостров. Карстовият комплекс се простира на 20 км южно от планината Чепън, която е част от Западна Стара планина. Най-високата точка на комплекса е връх Петров кръст, с 1206 м. надморска височина.

Комплексът е местообитание на редица редки и защитени растителни и животински видове. Там са описани 256 вида птици, представляващи 61% от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 23 вида бозайници и 180 вида висши растения, като повечето от тях са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. „Драгоманско блато" е важно местообитание и за редица видове пеперуди и водни кончета, с европейско и световно значение.

От растенията - бяла водна лилия, блатен ирис, шахматовидна ведрица и уникалното насекомоядно растение  алдрованда, за която комплексът е единствено местообитание в страната.

Новата рамсарска влажна зона попада изцяло в границите на защитена зона „Драгоман" за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и частично - в защитена зона „Раяновци" за опазване на дивите птици.

С обявяването на комплекса за влажна зона с международно значение, броят на Рамсарските места в България става 11 -  с обща площ 35 273 ха.

Обявяването за Рамсарско място не налага специални ограничения при ползването на влажните зони, напротив подкрепя риболова и използването на всякакви други ресурси - тръстика, лечебна кал, сол, дивеч и т.н., в разумни граници, осигуряващо дългосрочното им ползване в бъдещ, посочват от МОСВ.