Парадокс: Рецесията открехва вратата пред бъдещето на българския футбол

Неведнъж в последните години чуваме редица специалисти да преекспонират изоставането на България от развитите, във футболно отношение, страни. А то, за съжаление, е по-скоро очевидно.

Съсредоточаването на впечатляващи капитали в тази сфера, в европейски и световен мащаб, доведе до голяма степен до еволюирането на играта в нещо различно от просто спорт. Границата между футбола и бизнеса бе до такава степен размита, че в много случаи е изключително трудно да бъде направена разликата между двете. Нещо повече - солидни инвеститори от всевъзможен характер и с разнообразен предмет на основна дейност не спират да се упражняват върху Цар Футбол, влагайки средства, с които България няма как да се мери.

Страната ни съвсем не представлява апетитна хапка за акционери от арабските емирства, да речем, с които на моменти и руските олигарски изпитват затруднения да се мерят, що се касае до финансовата им ликвидност и състоятелност.

Но пък ние по традиция сме парадоксално обусловени. Някак по задължение.

Та на база на тази своя обремененост, откриваме позитиви, в наглед негативна за нас действителност.

Източник: LAP.bg

Това бе онагледено по чудесен начин в последните няколко сезона от елитната ни футболна група, както и да я наричаме напоследък. Видяхме много различни варианти. Продължаваме да следим с интерес експериментите, които се правят с формата й, без значение дали той е подходящ за нашата реалност или не.

Да се върнем на парадоксите обаче. В тях отново открихме себе си и някакъв смисъл на цялото съществуване на футбола у нас.

Изоставането на Футболна България от големите сили в най-популярната игра всъщност се оказа добра новина за бъдещето на българския футбол.

Как така?

То открехна вратата пред евентуалните следващи големи наши таланти. Бъдещите звезди за България на зеления терен. Които нямаше как да стъпят на сцената, ако политиката на привнасяне на много, много, много бивши национали на страни от Азия, Африка, Източна Европа и т.н. бе останала константна.

Източник: Официален сайт на Ботев (Пловдив)

Бъдещите ни футболни таланти бяха непрекъснато "задушавани" от пристигащите на конвейер знайни и незнайни легионери от всевъзможни точки на планетата. И без значение от вложенията на родителите на потенциалните ни следващи национални състезатели, те рядко стигаха до светлините на прожекторите. Независимо от старанията, които влагаха, мястото им на игрището бе заемано от чуждестранни футболисти.

Когато тези, последните споменати, са качествени, когато са Мораеш, Кабат, Хидиуед, Жоазиньо, Тиаго Силва, Вагнер, Кайсара, Гари Родригес, Асприля, Йофу, Гара Дембеле, Рабех, Зику, Петре, Пажин, Бардон, Барт и Обертан - нека играят. Нека се конкурират с това, което срещнат тук, на родна почва. Но когато идеята е само да преминат едни пари от ръцете на един човек в тези на друг, без да има каквато и да било полза на клубовете, а и въобще за футбола у нас - благодаря, но не, благодаря.

Източник: LAP.bg

Последният сезон показа нагледно как подчертаната невъзможност на клубовете у нас да провеждат селекционен процес, дори леко наподобяващ по параметрите си този в Западна Европа, даде шанс на част от младите, натоварени с огромен потенциал, български футболисти за изява.

Източник: LAP.bg

Мартин Минчев, Мартин Костадинов, Кристиан Добрев, Иван Турицов, Валентин Антов, Станислав Иванов и др. може би щяха и бездруго да видят терена от зелената му страна, а не от гледна точка на ръждясалите скамейки. Но само може би. Или поне не в подобна степен. Защото те са безспорни звезди в развитие, но щеше да бъде трудно за широката аудитория наистина да забележи това, ако от ръководството на техните клубове не бяха решили да сменят стратегията си. И под финансовия натиск не бяха решили да заложат на собствения продукт.

Източник: От Facebook

Парадокс.

Чудесен за българските деца, грабнати от магията на най-популярната игра в света. Тези, чиито родители нямат възможност да си плащат, за да може наследникът им да запише 3 минутки игра, в продължението на някой безсмислен, лишен от интрига мач срещу изпадащ/изпаднал съперник.

Футболната рецесия е добра новина за българските таланти. Може би най-добрата.

Господата с големите пури ще могат да казват, че залагат на българското и развиват футбола у нас. Че имат принос към добрите резултати на националния отбор. Същевременно ще пестят някой лев, за черни дни.

Източник: LAP.bg

Феновете пък ще се радват с ръце на оградата, заедно със своя близък, приятел, съученик, който току-що е вкарал важен гол и бърза да ги поздрави. Както го направи през този сезон не един и два пъти Минчев.

Източник: LAP.bg

Футболистите ни? Те ще знаят, че действително имат шанс. А не плащат нахалост такси за почти сигурното несбъдване на голямата си мечта. Не носят просто така, за пред хората, екипа на голям клуб. Не само милеят да облекат националната фланелка. А наистина имат възможността да го направят. И разполагат с достатъчен стимул да бъдат най-добрата възможна версия на самите себе си.

Ако футболът им даде шанс, може и те да решат да дадат такъв. На мечтата. Заради себе си, за клуба, за бъдещето на българския футбол.

Източник: От Facebook