Логично беше, след като във всички съседни страни започнаха размирици, довели някъде и до граждански войни, либийският диктатор също да има неприятности. И ако ние не знаехме за тях от самото начало, причината е жестоката цензура и ефективното военно разузнаване на полковник Муамар Кадафи. А също и страхът, сковал до преди 10 дни либийското общество, свикнало с репресиите и мизерията.

Едва сега целият свят разбра, че Либия е по-различна от другите северо-африкански държави. В смисъл, че е по-изостанала и по-незасегната от европейската цивилизация. За разлика от Египет, където англичаните присъстват ефективно още от края на 19 век и от страните от Магреба, където от край време доминират французите и испанците, Либия е завладяна от Италия след известната итало-турска война - предшественик на Първата световна.

В първото десетилетие италианското владичество на практика не се простира извън обсега на корабната артилерия на Рим. След идването на власт на Бенито Мусолини обаче започва активно усвояване на завоюваната територия. "Дучето" налага жестока експлоатация на природните ресурси на Либия, без изобщо да се грижи за стандарта и образователното ниво на местното население.

За разлика от англичаните, французите и испанците, италианците не издигат по никакъв начин престижа на Европа сред либийците. На всичко отгоре започва и Втората световна война. Тя унищожава и малкото изградено от фашистка Италия по тези земи. Първоначалното италианско настъпление към Египет, успешното контранастъпление на англичаните, включването на нацистка Германия във военните действия в Северна Африка, което без малко не изтласква от там англичаните, американският десант и последващото изтласкване на германските и италианските войски от изток и от запад към Тунис съсипва всичко, което напомня за цивилизация и инфраструктура.

Войната свършва, а с нея идва краят на безумната мечта на "дуче" Мусолини да възстанови Древния Рим. Въпреки че територията е отнета от Италия, сицилианската мафия манипулира кралското семейство и продължава да експлоатира страната. Именно тук се крие разковничето на успеха на безкръвния преврат, оглавен от младия тогава полковник Муамар Кадафи.

В началото той е подкрепен не само от своето племе, но и от останалите либийски жители, тъй като на всички им е омръзнало "неверниците" да си изясняват отношенията на тяхна територия. И това продължава доста дълго време, докато параноята на полковника не започва да търпи развитие и да води до катастрофални последици за страната и хората.

Народното недоволство назрява отначало тихо. Бомбардировките и другите санкции от страна на САЩ и НАТО, вследствие терористичните актове имат по-скоро консолидиращ ефект. СПИН-аферата в Бенгази обаче имаше потенциала да провокира още тогава сегашните събития, ако не беше неадекватната реакция и бездарната политика и дипломация на всички, без изключение, български длъжностни лица от този период - както на заемащите висши държавни постове, така и на служителите на МВнР и на депутатите - членове на Парламентарната комисия по външна политика.

Така или иначе, благодарение на България международната общност тогава пропусна шанса да постави диктатора на мястото му. И ако по думите на премиера Бойко Борисов, от нас той е откраднал само 130 000 000 $, от Франция, Италия и ЕС като цяло сигурно е измъкнал много повече, за да освободи нашите медици.

Може би именно този придобит тогава финансов ресурс му дава възможност в момента да оказва отчаяна съпротива срещу настъплението на собствения си народ. Защото африканските и украинските наемници няма да се бият за него без пари. По-специално украинските пилоти имат отдавна навика да трупат състояние именно по този начин.

През 1990-1994г. бомбардираха арменските позиции в Нагорни Карабах, но не от любов към азербайджанците. През 2001г. бомбардираха албанските позиции край Тетово, но не от любов към македонските българи.

През 2008г. оказаха ефективна съпротива на руската авиация, не от любов към грузинците.

Сега бомбардират позициите на либийските бунтовници. Не че много обичат Муамар Кадафи. Той обаче плаща добре. И няма друг шанс. Защото за него загубата на властта най-вероятно наистина ще бъде равносилна на загубата на живота, както вече подсказа бившият му правосъден министър. И той няма друг шанс, освен да я задържи с всички възможни средства. Затова е много вероятно да използва химически и други оръжия за масово поразяване, с каквито изглежда разполага.

До момента може да се каже, че и той, и семейството му действат адекватно на ситуацията. Единствено правилното решение, което можеше да вземе в случая е да покани стария си съратник - майор Абдел Салам Джалуд, да оглави правителството

Бившият "втори човек" в Триполи се ползваше с международен авторитет, не по-малък от този на полковника. Все още си спомням как нашите "казионни" журналисти и политически коментатори (някои от които впоследствие станаха видни демократи) без малко щяха да се разплачат от умиление, когато обявяваха по телевизията и радиото, че "другарят Тодор Живков е приел члена на Висшия Революционен Съвет на Социалистическата Народна Либийска Арабска Джамахирия - другаря майор Абдел Салам Джалуд", или че според съобщение на либийската информационна Агенция ДЖАНА в Триполи нашата партийно-правителствена делегация е била приета освен от полковника, и от майора.

В момента обаче майорът май се опъва. Защото разбира, че дните на полковника са преброени, каквито и оръжия да използва срещу бунтовниците. И иска да запази и за себе си някакви шансове за завръщане на политическата сцена, дори и при една бъдеща доминация на ислямистите, за която вече дава заявка самият Усама Бен Ладен.

Все пак Абдел Салам Джалуд е човекът с най-голям държавнически опит в днешна Либия, който в момента не е свързан с Муамар Кадафи. И е много вероятно да се окаже в скоро време на ръководен пост, поне като преходна фигура.

Няма съмнение, че полковникът си отива. Кой ще е следващият? Лично моята прогноза е, че това ще бъде алжирският президент Абдел Азиз Бутефлика. Той вече се опитва да спасява положението с отмяна на извънредното положение, което е наложено от много отдавна. Но май трябваше да се сети да го направи по-рано. И да възстанови по някакъв начин демократичните свободи, като намери начин да се разбере с местните ислямисти.

А това можеше да стане най-лесно, ако беше започнал да разпределя по-справедливо доходите от нефта, газа и апатитите. Ако една демократична страна разполагаше с такива природни богатства, с каквито разполага Алжир, в нея бедни щяха да бъдат само мързеливите. А аз съм далеч от мисълта, че мнозинството алжирци са такива.

Разбира се, наред са и арабските монарси. И йорданският Абдула Втори, и мароканският Мохамед Шести,и оманският Кабус, и останалите сигурно вече прехвърлят авоарите и недвижимите си имоти на членове на семействата си.

Защото са наясно, че и други западни правителства може да последват примера на швейцарското и да замразят банковите им сметки, в момента в който започват да избиват собствените си народи. А този момент май никак не е далеч...