Картинката на нашия политически живот днес много ми напомня трагичния 15 век, когато пада Константинопол и след който Европа вече никога няма да бъде същата. Тогава в продължение на цял век всеки се бие срещу всеки на страната на всеки - ромеи, венецианци, генуезци, турци, българи, сърби, унгарци, трансилванци, власи, молдовци, даже и татари; даже и французи. Граф Дракула дрънчи оръжие в редовете на Владислав Варненчик, а изумени защитници на византийски крепости в Мала Азия виждат как собственият им император ги обсажда в свитата на турския султан, чийто васал е станал. Тогава не е имало Родини (с главна буква), нито Народи (с главна буква), нито някакви Каузи (с главна буква) - в политиката е имало само конюнктура, случайни конфигурации и дребни интереси с краткосрочен хоризонт.

Колкото по-богата е държавата, толкова по-яростни са политическите борби. Едно е да разпънеш рибарското си столче край паричните потоци във времена, когато те са пресъхнали и едва църцорещи ручеи, друго е да го разпънеш, когато са пълноводни реки, над чиито забързани и бучащи води се мятат и блещят със сребърни кореми едри пъстърви.

ВМРО обяви кандидатурата си за кмет на София точно в такъв момент. Дълго време се спрягаха три имена - Контрера, Джамбазки и Каракачанов. Само в първото пролича някакво желание за информирано управление на столицата; другите две бяха (и са) просто мощни магнити за привличане на гласове. В крайна сметка беше избран по-мощният, което се очакваше.

ВМРО заслужава поздравления, задето издигна Джамбазки във възможно най-подходящия момент. Сякаш стратезите там са знаели какво предстои да се случи и търпеливо са го изчакали. След като стана ясно, че всички кандидати се готвят да изпълняват почти едни и същи програми, до болка наподобяващи на изпълняваната и в момента, на преден план излезе идеологията. Тя винаги е била там някъде, без нея не може, но след последните събития чертите на обезличената ѝ физиономия добиха свежа острота. Защото, когато всички са съгласни, че въздухът трябва да е по-чист и да има повече детски градини, остава да се хванат за гушите по въпроса кой е комунист, кой е фашист и кой е ченге.

Въпросът за ВМРО (чрез Джамбазки) е дали ще успее да стане трета сила в София. В едни по-спокойни времена картината би била предсказуема - 1.) ГЕРБ, 2.) БСП и 3.) "градската десница", все едно как е решила да се казва в момента. Но когато идеологическият фактор се засилва, нещата не изглеждат вече толкова предрешени, особено за крехката в идеологическо отношение "градска десница". Да не забравяме и феномена Мая Манолова, която е типичен моментен фокус на обществена енергия, нещо като Бареков и Слави Трифонов, но за разлика от тях с много по-голям политически опит.

Идеологизацията на разговора се засили особено след деветосептемврийските събития (не от 1944, а от 2019). Да си спомним, че тогава руското посолство откри изложба за "освобождението" на България от червената армия, а правителството реагира чрез позиция на Външно министерство. Стана скандал и обществото се раздели. Раздели се на русофили и русофоби - едно от възможно най-тъпите разделения, но, уви, за България вечно актуално и продуктивно.

Естествено, начело на русофилите застанаха социалистите (опозицията), а чрез необходимите си действия управляващите оглавиха, условно казано, русофобите. "Условно казано", защото никой не нарича себе си "русофоб", докато доста хора с предизвикателна гордост се определят като "русофили". Десният човек в България е много по-съгласен да го наричат "антикомунист", отколкото "русофоб".

Не стигат деветосептемврийските вълнения, ами броени дни след това гръмна и т. нар. "шпионски скандал", който още повече издълба пропастта между русофилите и русофобите. Вече стана ясно, че обществото е дълбоко разделено на леви и десни, като левите са русофили, оглавени от БСП, а десните обратното - все не ми се ще да използвам "русофоби", защото не е така; политиката на десницата никога не се е определяла и олицетворявала от идеологеми, свързани с Русия, докато за политиката на левицата отношението към Русия е основополагащо. Но публиката не обича сложнотии и за нея нещата, опростени, изглеждат горе-долу така: ляво=русофилия=БСП; дясно=русофобия=ГЕРБ.

И така, ВМРО издигна своя изключително сполучлив кандидат във време, когато дори по такива делнични въпроси като избора на кмет и общински съветници хората ирационално се групираха на принципа русофили/русофоби. ВМРО могат да бъдат обвинени във всичко друго, но не и в някаква задгранична -филия или -фобия. Самият Джамбазки обича да цитира Симеон Радев, който е казал: "Господа, аз не съм краен, аз съм безкраен български националист". Българофилията може да се превърне в изключително полезен предизборен аргумент на Джамбазки в тази разколебана и разкрачена между русофилия и русофобия обстановка.

Но защо да е разколебана и разкрачена? Заради някои необмислени ходове на ключови участници в процеса и от двете страни - от ляво-русофилската и дясно-русофобската.

Доста объркващ сигнал даде Атанас Атанасов от "Демократична България" във връзка с арестуването на председателя на "Русофили" по обвинение в национално предателство. Г-н Атанасов е човек с професионално отношение към националната сигурност и като такъв (а и като антикомунист, за какъвто много държи да го взимат) той би трябвало да каже: "Дори и само половин процент вероятност да има обвиненията да се верни, трябва да се проверят надлежно, защото е важно". Вместо това той едва ли не се обяви в защита на заподозрените в работа за интересите на чужда държава, като по телевизията каза, че всичко това е "многофункционално активно мероприятие на властта и на управляващата олигархия непосредствено с цел манипулиране на общественото мнение". Ами ако се окаже вярно? Какво ще каже тогава г-н Атанасов на своите десни и антикомунистически последователи?

Объркващи сигнали дава и Мая Манолова с дръзката си и ловка позиция, че ще защитава интересите както на левите, така и на десните (както на вълка, така и на агнето; както на юнака, така и на ламята). Тя е обигран политик и вероятно може да се държи убедително както като ляво-дясна, така и като русофило-фобка, но въпреки всичко у невинните избиратели избуява плахо чувство на озадаченост. Изглежда я затруднява единствено да съвмести в личността си образа на националистка с образа на глобалистка, интернационалистка и космополитка.

С подобно раздвоение на личността ВМРО нямат проблем и ще предложат на изборите свой свеж продукт - патриотизъм. Русофило-фобията им вдигна топка, за която цял живот трябва да са благодарни. И много хора, уморени от внезапните идеологически обрати, ще си отдъхнат при тази ясна алтернатива. Ляв или десен е патриотизмът? Въпреки усилията на лявото да се разграничи от него, наричайки го "шовинизъм" и лансирайки идеята на пролетарския интернационализъм, патриотизмът си остава извън парадигмата ляво-дясно, защото се отнася до важни неща, които си остават едни и същи независимо от това каква партия управлява. Патриотизмът, бидейки сам по себе си идеология, предлага тихо пристанище на уморените от бурите на идеологическите спорове.

Ето защо ВМРО има шанса да привлече към себе си много десни хора, които не са сигурни, че следват десни водачи. Така е напълно възможно ВМРО да се окаже трета сила в София, а "градската десница" (както и да се нарича в конкретния момент) да изпадне на четвърто място. Разбира се, ВМРО са длъжни да говорят, че се стремят към първото място, че стигането им до балотаж е напълно реалистично (и то наистина е такова); длъжни са да кажат, че ще определят подкрепата си за други политически субекти, след като видят програмите им, макар добре да знаят, че освен съдържанието на една политическа програма е важно също и кой какво е в състояние да изпълни от нея и изобщо има ли намерения да я изпълнява; длъжни са да говорят всичко това, но като реалисти знаят, че истинската им борба ще бъде за максимално дълга и влиятелна листа общински съветници, пък все едно кого ще подкрепят на втори тур.

Най-сетне значение има и личността на кандидата. Джамбазки е политик, при когото си личи, че говори това, което мисли, а не онова, което се очаква да каже, при това го говори смело. Със сигурност ще има хора, които дори да не са съвсем съгласни с възгледите му, ще бъдат склонни да му се доверят като на прям човек.

Накратко, с влизането на Джамбазки вече имаме завършена картина на предизборната битка и остава да видим какво ще кажат първите сериозни социологически проучвания, защото всички досега бяха по-скоро кьорфишеци. Аз лично се радвам, че идеологията успя да стане решаващ фактор, защото вече бяхме започнали да се чувстваме като евнуси. Сега вече всеки ще може да потърси, намери и заеме своето историческо, социално и икономическо място. От това обществото само ще спечели, защото ще знае кой кой е. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.