Дори да спре дотук, Корнелия Нинова постигна повече от всеки лидер на БСП досега. Да оставим баскетболния резултат 54:50, с който успя да свика легитимиращият властта ù на "Позитано" 20 конгрес. Да пренебрегнем задушните кулоари на партийното надприказване, дори оксиморона "алтернативен бюджет". Даже свалянето на парламентарния председател. В действията на Нинова виждаме упорито овладяване на плацдарми. Които - ако бъдат удържани - гарантират власт. В партията, но и в държавата.

Опозиция срещу нея се оказа не чак толкова БСП (Бесни Страшни Пенсии). Повечето, на които Нинова показа резервната скамейка, от която пътят е един - към изхода на стадиона, с почести или в забвение - се чувстват тежко обидени. В най-трудните години на соцпартията те отстояха нейното бъдеще. Но това са стари кучета и огорчението няма да им попречи да стоят твърдо зад идеите. По-малка част са регионални лидери с голям опит - кой в животновъдството, кой в местното кадруване, с претенции. Те пишат партия с главно "П" само защото сънуват имената им да бъдат записани с главни букви в историята ù. Без съмнение - за да осребрят тази чест.

Червеният форум подейства на ГЕРБ като плащ със същия цвят на бик. Големият удар на председателя на БСП. Има ли стопанин на "Позитано" 20, който може да се похвали, че политическият му опонент е свиквал на пожар своето политбюро за контраатака след конгрес на столетницата?

В акцията си те заложиха на шаблона за фалшивите новини и на мантрата "Ние може да сме корумпирани, ама вие сте по!". Габровският Фройд Дончев се опита да освежи нападението срещу социалистите с несвойствен за образователния му ценз лингвистичен и психиатричен анализ, но цялата уйдурма отиде на вятъра. Защото малко след като невинните (е, до доказване на противното правилният термин е "невиновни", невинните са от катехизис, различен от Наказателния кодекс) хвърлиха камък, поредният им здравен министър хвърли оставка. По сходни причини, поради които този вече износен в ГЕРБ "морален акт" пробва Делян Добрев. Поради който трябваше да го направи психоаналитикът Дончев. Да не споменаваме екс "Мис Магистрали" Попова с НДК, (без)отговорните за строежа на прословутия българо-турски стобор, санирането и други знайни и незнайни активисти на управляващия синклит с аромат на суджук и нечисти обществени поръчки. Всъщност в златната книга на този кръжец по интереси би трябвало да е записано как Б.Б. с чест и достойнство мята оставка като главсек на МВР (2003) и всемилостивият премиер със синя кръв не му я пожелава. Сред стълпотворение на камери и микрофони Той се връща на поста, за да бори героично онуй, дето и до днес от три властови позиции и десет години еднолична власт не може да го пребори...

Борисовото войнство толкова се развълнува от червената сбирка, че забрави уроците от първите седем години (не на управление, на възпитание, ако им се намират). Цветанов определи опозицията като "дивашка" и само думичката "варварска" му спести сравнението с Гьоринг, нарекъл 1933 в Лайпциг така българския народ. Десислава Атанасова нападна по изключително груб начин хората с побелели коси и червена роза в ръка, присъствали на честване на юбилей на соцорганизация.

Връх на изпускането на нерви бе премиерът, който дори зает с поевропейчването на света от Западните Балкани до Западна Сахара и любимото прерязване на лентички на спортни обекти, осветли един анонимен засега Пабло Ескобар в редиците на парламента. И депутат изборен търговец, проникнал в местата за лишаване от свобода, за да вербува гласове на затворници (лишени от право на глас според чл. 42 от Конституцията - ама кой ти гледа детайлите) .

И накрая Главчев, който невъздържано за поста си избухна и показа червен картон на червения лидер в пленарна зала. За което скоропостижно бе уволнен по доста противоконституционен начин от Борисов, който прескочи основния закон, който описва разделението на властите в Републиката. Всъщност първият сред равни си отиде не защото постъпи така, а защото за подобно действие нямаше санкция от капелмайсторът на беквокалите Цветанов. Е, лоша шега му изигра и пустото европредседателство.

Но да се върнем на Нинова. Малките ù победи вчера водят до трудни политически решения утре. И тук е заровено кучето. Искането на вот на недоверие по разтеглива тема като корупцията крие подводни камъни. Най-малко възпитаникът на ВИФ Цветанов умее да борави с графики и таблици, с които да доказва кой е по-рушветчия. БСП не е най-неуязвима по въпроса. (Да не говорим за онези, от които очаква подкрепа.) За да успее, Нинова се нуждае от победа с "ипон", спечелване по точки не върши работа. А по време на дебата около вота със сигурност ще се предъвква темата "Техноимпекс". От ГЕРБ вече започнаха атака с идеята за конституционни поправки за приватизацията, като не пропуснаха да обявят главния си опонент за "основен приватизатор".

Тактиката лидерът на БСП да подпише искането за ремонт на Конституцията, но партията и групата да не го подкрепят е признак ако не за слабост, то поне за двойственост. Което не носи плюсове. В политбюро темата отново открои двете течения - зад Нинова, против Нинова. Но този път вторите - Стоилов, Миков - са въоръжени с повече юридически аргументи, а първите - с най-ярък представител Стефан Данаилов - използват по-скоро емоциите. Когато излизаш на битка за вот на доверие, който е обречен, най-добре да не подаваш пръст на опонента - ГЕРБ ще ти го отхапе до рамото.

Още един важен въпрос трябва да реши лидерът на столетницата: кой в парламента застава до нея. А единственият възможен партньор - след обръчи, порции, прегръдки, целувки, управленска тройка - предизвиква доста негативни реакции сред доста членове и симпатизанти на партията. Освен последен съюзник в този момент, ДПС е и доста непредсказуем такъв. Тяхната цел явно е не сваляне на правителството, а отстраняване на "национализмите". Дали защото са нетърпими към езика на омразата или защото мястото на патриотичния триумвират в управлението им допада за лична употреба? Още в началото на преговорите Карадайъ и компания започнаха да усукват по ориенталски. Предимно около темата. Вот за "цялостно творчество" ще е грешка за БСП, но пък може да бъде оценено като подарък от Движението за управляващите. Фиксирането върху секторни политики - а не в една и две властта на ГЕРБ демонстрира безпомощност - ограничава възможностите за дебат. Говориш за здравеопазване, пропускаш образованието.

Да се преговаря с аптекаря бензинджия е абсолютно безполезно. Мнението на Марешки е постоянно колкото температурата на маларийно болен. А след като и еднолично се обяви за бъдещ обединител на дясното - диагнозата трябва да се прецизира.

Все повече са гласовете, които настояват партията да поеме курс към предсрочни избори. Но доколко е в електорална кондиция да повтори резултата от президентските или ще ù трябват нечовешки усилия, за да не падне под последните парламентарни? И което е по-важно - има ли желание БСП точно сега да поеме управлението на страната.

По много тънък лед върви Нинова. Постигнатите победи лесно могат да се обърнат в негативи. Много неща, за които не иска да си спомня, предстои да ù бъдат напомнени по време на вота. Ще се наложи да отговаря не само за себе си, но и за партията (когато им свършат аргументите, управляващите си спомнят и за атентата от 1925г.). Но нали целта на "нейния" конгрес бе да я утвърди като Лидера. Ако спечели схватката с ГЕРБ и евентуални предсрочни избори, ще се бетонира на "Позитано" 20 като паметника на антифашистите пред партийната централа. Ако загуби - контрата остава не само у нея, но и в БСП. Което на практика ще анулира всичко направено досега. Залогът е висок, за да може да си позволи прекалено хазартни ходове. Това, че с Главчев успя, не означава, че късметът винаги ще работи.