Граничещата с конфликт дискусия между Георги Коларов и Виктор Канзуров, отново повдига някои много важни принципни въпроси по отношение на нашето поведение спрямо Македония и нейните жители, които обикновено квалифицираме като братя.
Като се абстрахираме изцяло от личния мотив в дискусията между двама българи със здрави македонски корени, стигаме до поредица въпроси, които са ключови за нашето отношение към Македония. Две основни групи въпроси са:
- имаме ли ясна представа за различните настроения сред македонската общественост спрямо България и българите. Изяснили ли сме за себе си нюансите в тези отношения ?
- след като е факт, че в Македония има и силна симпатия към нас при едни хора и силна антипатия, граничеща с ненавист у други, каква е пропорцията между тези нагласи и какви са преходните нюанси между тях ? Каква е пропорцията между хората, които се чувстват българи и хората, които категорично отхвърлят българския си произход ?
(Разбира се, тук не коментираме албанското население и малките национални малцинства - турци, власи, циганите - наричани в Македония "гюпти" и други).
Същностната страна на спора "Коларов - Канзуров" се движи общо взето в тези коловози и това е сиптоматично.
Според мен воденето на адекватна политика от българска страна по отношение на Македония, без да си дадем достатъчно изчерпателни и честни отговори поне на тези две групи въпроси е НЕвъзможно.
И преди съм застъпвал тази теза и сега продължавам да смятам, че ние и до сега не сме успели да изясним как точно са се отчуждили "долните" от "горните" българи? Нашите македонски братя, братовчеди и прочее роднини наистина по мистериозен начин успяват да ни намразят. Или поне част от тях.
Продължавам да смятам, че една от причините е, че след Втората световна война, България остава в Сталиновата орбита, докато Югославия, макар и управлявана от комунисти е ... страна по плана Маршал.
Терорът над хората с българско съзнание в Македония по времто и на Кралска и на Титова Югославия, изглежда не трогва особено голяма част от днешните македонци, макар че е травмирал достатъчно по-старите поколения.
Звучи еретично, но според мен голяма част от жителите на Македония са приели, че създаването на НР Македония (впоследствие - СР Македония) в крайна сметка е в по-голяма степен придобивка за тях, отколкото нещастие.
Ама бил македонският измислен език ... Измислен - измислен, но на основата на един от регионалните диалекти. Дали на достатъчно голяма част от братята ни от Повардарието не им е било поне мъничко приятно, че един от местните диалекти е издигнат до статута на официален език ? Според мен, твърде много хора не са имали нищо против.
За разлика от повечето български журналисти и от всички коментатори на националния въпрос на ниво квартално кафане, аз не претендирам да съм изтънчен специалист нито по отношение на българската, нито на македонската народопсихология. Въпреки това, струва ми се, че имам достатъчно основание да формулирам хипотезата, че днешните граждани на Р. Македония смятат, че в исторически план сме ги изоставяли няколко пъти.
Тук ще се спра на поне шест случая, които със сигурност се третират по такъв начин от достатъчен брой наши братя от двете страни на Вардара. Бих изброил поне шест хипотетични възможности:
- Първо, при учредяването на Екзархията- македонците са били със сериозното съмнение, че сме ги изтъргували или че ще ги изтъргуваме на Вселенската Патриаршия (тоест - на гърците) срещу официалното признаване на Екзархията и съответно - вдигане на схизмата.
Вж подробно...
- Вторият път е след Съединението - нашите политици, в това число и Стефан Стамболов, отлагат за неопределено време пренасянето на съединисткото движение на територията на Македония.
Вж подробно...
- Третият път е като че ли след Илинденското възстание - Главният щаб на възстанието в Битолски окръг се обръща към Княжество България с директна молба за въоръжена намеса. България, естествено не влиза във война с Турция.
Вж подробно...
- Четвъртият път са събитията около Балканските войни- до ден днешен и в българската литература непрекъснато се повтаря за "престъпната идея за дележ на Македония".
Вж подробно...
- Петият, особено болезнен път е след Първата световна война. Загубата на надежда и огромните изселвания, създават много песимистични настроения в Македония, а и сред македонската емиграция в България. Нова рана отварят Нишките споразумения между България и Кралска Югославия и съпътствалото ги изявление на Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал. Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...".
Вж подробно...
- Шестият път е след 9 септември 1944 г., когато си плюем на петите от Македония, след това влизаме обратно, гонейки немците и пак си заминаваме по живо, по здраво, оставяйки лугьете на милостта на изроди като Темпо, Колишевски и Михайло Апостолски.
Вж подробно...
Могат да се откроят и други случаи, отворили рани в македонската душевност (пиша това без ирония), но и само шест стигат.
Какво повече да се каже - горното е точно това, което се нарича "научна хипотеза". Тя подлежи на проверка, доказване или отхвърляне. Работя над тези проблеми отдавна, отнасяйки написаното към "текстовете за чекмедже".
Дискусията "Коларов - Канзуров", на която отдавам сериозно значение поради знаковия й характер ме провокира да публикувам идеи и хипотези, които бих предпочел да извадя на бял свят в по-далечно бъдеще в по-завършен и обоснован вид. Но може би им е дошло времето.
Ако Виктор Канзуров е прав, че само 5 процента от хората в Македония (без да се смятат албанците !) са с българско съзнание и няма надежда за промяна на положението, трябва да направим буквално следното:
Да третираме Македония както останалите страни от Западните Балкани, без каквито и да са синдроми на "истинската майка пред Соломоновия съд". Да вярваме на всеки македонец, който иска български паспорт, че е от български произход и с българско съзнание, но любезно да го каним да се закълне на публична церемония пред трикольора при получаването на заветния "бугарски пасош". Имената на новите българи да публикуваме в Държавен вестник, да не би някой в Скопие да не разбере ...
Да обявявим, че щом хората с българско съзнание са само пет процента, то те са национално малцинство и да започнем по най-последователен и дори агресивен начин да настояваме за спазването на правата им - да искаме конституирането им като малцинство, да искаме за тях училища, вестници, радио и телевизия, както за турците, власите и циганите в Македония. Да не говорим за албанците - те са направо държавотворен народ, според Охридските споразумения ...
Да престанем да се кахърим за европейското членство на Р. Македония и да искаме Копенхагенските критерии (или каквито нови се измислят) да се прилагат срямо нея с цялата им строгост - наравно със строгостта, с която ще се прилагат спрямо Албания, Сърбия, Косово и държавата с неясно бъдеще - Босна и Херцеговина. С една дума - да отложим във времето членството на Р. Македония, наред с целите Западни Балкани.
Всички читатели, които малко от малко ме познават, знаят че с цялата си същност се противопоставям на подобна политика. Но това би била рационалната политика, ако Виктор Канзуров е прав за петте процента. Това което крепи надеждата ми за бъдещето на българо-македонските отношения е убеждението ми, че Виктор Канзуров не е прав в това си твърдение. Не смятам по никакъв начив, че той е "пълзящ македонист" или "назначен българин", но съм сигурен, че оценката му е свръх песимистична. На другия полюс е оценката на Георги Коларов.
Канзуров не е прав, защото той пише за тези пет или дори по-малко процента, които твърдо и афиширано се смятат за българи. Но премълчава някак си за колебаещата се част. За тези, които са напълно объркани от всевъзможните химерични спекулации с македонската идентичност и които наистина не знаят на кой Господ да се кланят.
Някой може да ме обвини, че съм станал един същи български проф. Цвиич, но в Цвиичовите твърдения е имало някакво рационално зърно, разбира се - изопачено от сръбския шовинизъм. "Аморфната маса", за която говори Цвиич е съществувала и в края на 19-ти век, съществува и сега. Работата е там, че Цвиич смята, че тази маса не се е самоопределила, а ние знаем че това просто са по-конформистки настроените жители на Македония.
Тези хора още в края на 19-ти век са били уморени да плащат кръвен данък заради правото си да се самоопределят. В един момент им се е приискало да ги оставят на мира и са решили, че самосъзнанието не е най-важното нещо в живота. Изтормозени от терора на пропагандите - гръцка и сръбска, капнали от „толерантното управление" на Османската държава (както го наричат някои наши автори), наситили се на „фактическата си автономия" (каквато проф. Пламен Цветков смята, че българите са имали със създаването на Екзархията), те предпочитат да станат Цвиичовата „аморфна маса" и чакат да видят кой ще надделее, за да се запишат в победилия състав.
На мен ми е крайно неприятно да чопля тези болезнени въпроси. Предполагам, че други изобщо биха си мълчали за тях, но това са съвсем адекватни хипотези, обясняващи днешното абсурдно положение. Подчертавам - хипотези. Но, за съжаление - правдоподнобни хипотези.
На края възниква един въпрос. Какво точно трябва да правим, за да постигнем желаното сближение с нашите братя от двете страни на Вардара, без да накърняваме деликатната им душевност ?
Ако се вярва на препоръките на Виктор Канзуров, комай ще трябва да преминем към дълбоко конспиративна и нелегална борба. На повърхността да викаме, че Бошковски е потомък на Александър Велики, а тайничко и заговорнически да го подкрепяме - него или други политически фигури, които смятаме за добронамерени към България ?
Очевидно не можем да формулираме и да провеждаме "ad - hoc" и "по усет" политиката си по отношение на повече от един милион души, които са разделени между спомените за българския си корен, възпоминанията за благите времена на Титовия режим, радужните мечтания по Велика Македония и халюцинациите за Александър Велики.
Трябва да се формулира адекватна, целенасочена и добронамерена политика. Формулирането на тази политика, трябва да започне с даването на отговори на двете групи въпроси, дадени в началото на този вече пре-дълъг и дано не досаден текст. Господ да ни е на помощ и на нас и на братята ни в Р. Македония.
* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 12:48:26 #18Мръсника, не се правете на по-антикомунист, отколкото сте, ако обичате. Познавам тази риторика много добре. Не се обиждайте, но навремето най-силно крещеше "Долу БКП" лицето Георги Евдокиев Марков - депутат от СДС, титаничен деятел на Демократическата партия, Конституционен съдия, а неотдавна и кандидат за президент. На всичките крясъци отгоре, накрая излезе ... едно досие. Не казвам, че сте от същата порода, пази Боже - не ви познавам лично, но недейте крещя толкова силно, че на някой може да му се спукат тъпанчетата на ушите. Разбира се, Вие сте прав, че в страната се вършат колосални безобразия, но ние не можем да спрем да се занимаваме с всичко друго и да се вторачим ЕДИНСТВЕНО в кражбите по различните агенции и ведомства. Просто в живота има и други неща, които не са маловажни и в никакъв случай не представляват опит за отклоняване на вниманието от делата на г-жа Мургина, на батко, братко и другите знайни и незнайни герои с бели якички. Надявам се, да сте ме разбрали. Иначе поставането на лозунги с декари площ също може да мине за спам.
mrasnika
на 16.03.2009 в 12:29:14 #17Стига с тези македонци. То какво ли не беше, македонци, турци ............ боли ме швепса. Айде да си видим насраните гъзове първо и тогава да коментираме кой ни мрази или не, какво значение има? Авторе, авторе, не мога да разбера на кой е нужно да се раздухват македонските глупости когато държавата се разграбва и разпродава от наглите комунисти и техните наследници, които като шамани ни пробутват евтините им трикове че кризата дошла сега, обаче нашата криза не е като на другите защото благодарение на техният гении сме я избегнали и тем подобни глупости. Напиши една тема, защо трябва да мразим комунистите и техните деца които ни мразят и грабят вече 67 години? Май не ти стиска да напишеш кой всъщност трябва да мразим, лесно е да приказваш и да отклоняваш вниманието към разни теми нямащи ама никакво отношение към живота в България. На кой му дреме за македонците, да се наричат както си искат, по добре ми кажи защо маслото кашкавала и сиренето са по скъпи в България отколкото в Англия примерно??????? И защо хранителните продукти се правят от вредни за здравето съставки, кажи ми кой ни трови?????? Спри да постваш тоя СПАМММММММ!
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 12:27:50 #16Поднасям извиненията си за печатните грешки в текста по-долу. Те още един път показват, че прекаленото бързане в каквото и да е, носи главно вреда
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 12:21:08 #15Пиозволявам си да се включа в дискусията за да поясня, че оригиналното заглавие на текста е: КАКВО Е ПРИЧИНИЛО СТАРИТЕ РАНИ В БЪЛГАРО – МАКЕДОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПОНЕСЕМ БОЛКАТА ОТ ЧОПЛЕНЕТО ИМ ? Разбира се, ресакцията е в правото си да променя заглавията на текстовете, които помества по разни свои съображения. Както виждаме, текстът е поместен под видоизмененото заглавие: ЗА МАКЕДОНСКИТЕ РАНИ, ИЛИ ЗАЩО НИ МРАЗЯТ МАКЕДОНЦИТЕ Само по себе си, новото заглавие не изопачава смисъла на текста, ако не броим пълният член на македонците. От така написаното заглавие излиза, че авторът, сиреч моя милост смята, че ни мразят ВСИЧКИ македонци. Това не е така, аз имам достатъчно наблюдения, които по недвусмислен начин сочат, че далече не всички граждани на Р. Македония ни мразят, без значение дали се смятат за македонци, българи или пък принадлежат към албанската общност. Смисълът на моите занимания се свежда най-вече до това да се опитаме да дадем някаква диагноза на причините за негативните нагласи сред определени среди във Вардарска Македония. Ние не можем да си затваряме очите и да твърдим, че всички ни обичат, че всички милеят българското и ако не днес, то утре България и Македония ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. В този смисъл, в спорът между Канзуров и Коларов, смятам, че единият е твърде песимистичен, а другият твърде оптимистичен. Себе си не слагам точно по средата, защото истината най-вероятно ще се окаже някъде по-близо до един от двамата автори. Всъщност, Канзуров е прав като се опитва да ни предпази от заблуди, че във Вардарска Македония е в ход някаква мощна ребългаризация (има симптоми за такъв процес, но те са далече от демонстрирания от някои български политици и публицисти голям оптимизъм). От своя страна, Георги Коларов е прав дотолкова доколкото той твърди, че по отношение на България актуалните властници от поредното македонско ВМРО са яйца от същата кошница, в която ще открием и Бранко Цървенковски с неговия латентен титовизъм и про-югославска носталгия. За нас е изключително трудно да “измерим” съотношението в нагласите спрямо България и българите (факт е, че съществува и диспропорция в отношението къв официална България и към българите въобще), по простата причина, че е изключително трудно, да не кажем невъзможно да се проведе представително КОЛИЧЕСТВЕНО изследване, което да покаже спектъра на различните мнения, които битуват в македонското общество. Симптоматичен е фактът, че при преброяването на неселението в Македония, отделна позиция за българин не съществува. Ако се чувстваш такъв, трябва сам да попълниш, че си “бугарин” в раздела “други”, върху услужливо оставеното празно място с многоточие ... Искат или не, изследователите трябва да работят с така наречените качествени методи, които съвсем не са лоши, но не дават така обичаните от публката чисълца в колонка. Моето категорично лично убеждение е, че ние трябва да се занимаваме с миналото, за да получим отговор как да се държим в бъдещето, а не за да поучаваме македонците от позицията на по-големи братя и сестри. Щом има негативни настроения срещу нас, трябва да разберем корените им – дали са от средновековието, от 19-ти век, от 30 –те години на двадесетия век или от безотчетните дни през есента на 1944 г. Или от по-късен период. Или от всичките периоди, взети заедно. Започнем ли да разбираме мотивите на жителите на Вардарска Македония, ние вече ще имаме много по-ясна идея как да подхождаме към тях – заедно и поотделно. Със сигурност ще се окаже, че мотивите на враждебността са в едни случаи явно неоснователни, в други случаи – ирационални, в трети случаи – пресилени и хиперболизирани. Но ние трябва да ги отчитаме ако искаме наистина да се сближим с братята си във Вардарска Македония по начина, по който им се иска на крайните оптимисти. Предложеният текст е начало на дискусия, той формулира хипотези. Той няма за цел да налага на някого категорично мнение – той иска да провокира разсъждения, а не декларации. Затова ще следя написаното във форума с по-голям интерес от който и да е друг път до сега.
Nik604
на 16.03.2009 в 11:30:27 #14За всичко е виновна Сърбия! Само като ги чуеш макетата как са напъват от български да говорят српски, който пак си е плагиатстване от българския, само и само уж да е завоалиран друг език...какво да си говорим повече
velikiat
на 16.03.2009 в 11:12:12 #13свободен ти е избор живот във времето, а то е минало, сега и утре, случилото се е фиксирано, рамкирано време, сегашното снабдено с памет за поука, и утрешното както ще го проектираш, миналото не си в право да променяш, там е мъка, радости, неволи, цинизъм не се дозволява,, оценката сега зависи от правила, любов по иисуса за допълнение и полет на душата или злоба по македонски, оценяш действията като проява на свободна воля или принуда, и защо македонеца да мразя, и лапешките мурафети, детето си ако намразиш слезнал си надолу, събира общото, който иска да разделя разлики твори, насъсква
Дядо Бой
на 16.03.2009 в 11:02:59 #12Съгласен съм с автора Правителството да чете ида се учи.
badmin
на 16.03.2009 в 10:54:52 #11Абе и аз съм с доста големи македонски корени, но след такова отношение от тяхна страна кажете как да ги обичам. Изхода ми се чини, че ще е едни България и Гърция отново да си я поделем тази територия и всичко ще си додейде на мястото
revolution ?!
на 16.03.2009 в 10:49:30 #10Защо македонците да не са ни братя?
vuprosotgovor
на 16.03.2009 в 10:23:22 #9Викотор Канзуров Е ПРАВ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ. И стига измислени политици и журналисти да се правят, че познават обстановката по - добре от местен българин, който и постоянно лежи в затвора за българщината си. Ние за 150 години не сме мръднали грам в манталитета си за Вардарско...
отдалече
на 16.03.2009 в 10:09:44 #8Напълно ги разбирам макетата. Като гледат на какво прилича съвременна България, защо ще трябва да искат да се сближават с нея? Друг е въпросът, че като самостоятелна държава са обречени.
Рошко
на 16.03.2009 в 10:08:38 #7Ей , написах толкова дълъг коментар и се прецака , мамка му
velikiat
на 16.03.2009 в 09:47:51 #6автору не хванах вера, нихилизъм, заблуда, самоизмама са писания подобни, и вменяване вина на жертви, не е извисено за духа, а дух и ценностите му са архитекти на обществото или сатаната, ето и защо, българската държавност е влияна от геополитика, врата сме на европа географски, след присъствие на поробител справедливо възстановяване на държавността е санстефанова българия, и всички случки нанататък са издевателство над слабата държава, в епохата на тоталитарен социализъм каква външна политика имала е българия, югославия с бази на съветския флот требва да търпиме, и накрая, причина за омраза е държавната им политика, обучението на децата, историчари и алабалисти, и българия е непоносимо да търпи нейните, на омразата прояви
Jordan
на 16.03.2009 в 09:42:04 #5Македония и нейните жители, които обикновено квалифицираме като братя. ------------------------------------------------------------------------------------------------------- Дядо ми е погребан във Варна, а брат му (чичо ми) в Скопие. От една майка и един баща са. Е какви са ни македонците? Какво братовчедка ми не ми е роднина ли?
godin
на 16.03.2009 в 09:37:52 #4Те не ни мразят повече, отколкото ние се мразим. Обичайна родна картинка - просто макетата са си българи
JedyMaster
на 16.03.2009 в 09:15:12 #3На кой му пука за Фиромия
markov
на 16.03.2009 в 09:09:46 #2Образно казано, тая статия ми прилича на потупване по гърба на ранен човек с ободряващото: Нищо ти няма, ти си здрав! Ставай и тръгвай!
Aдонай
на 16.03.2009 в 09:09:01 #1След 10-тина години шиптърско-мангустеската фертилна лавина ще обезмисли тезите на автора....... и от двете страни на границата.....