Пакистан е рай за многобройни ислямистки екстремистки и терористични групи. Широко разпространено е вярването, че последователните пакистански правителства са толерирали и дори подкрепяли някои, за да ги използват като пълномощници в историческите конфликти на страната със съседите й. Това се посочва в доклад на Конгресната служба за изследвания на САЩ (CRS), цитиран от The Economic Times.

В доклада се посочва, че според независими анализатори, пакистанските сили за сигурност са склонни да правят разлика между това, което те наричат „добри" или „лоши" ексремистки ислямски групировки, заявявайки, че ги използват за поддържане на отношенията с афганистанските бунтовници и антиинийските бунтовнически групи, действащи от територията на Пакистан.

Периодичният доклад на CRS не е официален доклад на Американския конгрес, но е подготвен от експерти, за да може законодателите да са информирани за настоящото състояние на нещата в Пакистан, двустранните взаимоотношения и връзките със съседните държави.

Посочвайки ключовите стъпки, предприети от индийското правителството на Нарендра Моди в последната една година, включително решението да покани пакистанския премиер Наваз Шариф на церемонията за полагане на клетва и изпращане на външния секретар в Исламабад, докладът твърди, че „сериозното напрежение" между двете южноазиатски съседки остава.

„Сериозното напрежение между Пакистан и Индия съществува и много наблюдатели виждат, че пакистанската армия възпрепятства усилията на пакистанския бизнес за задълбочаване на търговските и други взаимоотношения с Индия, опитвайки се като предпоставка да изтъкне териториалните спорове", се посочва в доклада.

Сигурността на пакистанския ядрен арсенал, материали и технологии продължава да предизвиква загрижеността на САЩ, особено след като ислямистките екстремисти са разширили своето географско влияние там, пише още в доклада.

Отбелязва се още, че Пакистан е сред основните получатели на американска външна помощ в периода след 11 септември. Конгресът е одобрил над 18 млрд. долара помощ за периода 2002 г.-2015 г. Това включва 10.5 млрд. долара в икономиката, развитието и хуманитарната помощ, както и над 7.6 млрд. долара за помощ, свързана със сигурността.