Приятелството с България и Гърция е "заразно" и се разшири из целия регион. Това заяви премиерът на Северна Македония Зоран Заев, цитиран от македонската агенция МИА и ТВ Шена.
Сега сме приятели с Албания, Сърбия, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина и поддържаме приятелски отношения между всички държави поотделно, споделяме опит, подкрепяме се. Показваме на ЕС, че можем да си сътрудничим и да изградим едни други Балкани по пътя ни към ЕС и НАТО, каза Заев.
По отношение на приема на Македония в НАТО Заев каза, че това освен сигурност и стабилност, означава и големи икономически ползи.
Припомняме, на 6 февруари посланиците на 29 държави от НАТО и Македония подписаха в Брюксел протокол за присъединяването на страната към Алианса, очаква се до декември всички държави да го ратифицират и Македония да е 30-та страна в Пакта.
"Това означава достъп до десетки милиарди евро и затова създаваме условия нашите компании да са подготвени. Проектозаконът за стратегическите инвестиции би позволил големи инвестиции от поне 100 млн. евро да влязат в страната. Обявявам пет такива големи инвестиции. Това са инвестиции от специален, обществен интерес, затова решихме, че те трябва да бъдат одобрени и подкрепени в парламента", каза Заев.
По отношение на европейската интеграция и френският нон пейпър той изтъква, че абсолютно се предвижда, че крайната цел на новата методология е членство на Западните Балкани в ЕС.
Заев каза, че този документ трябва да бъде официално финализиран от Европейската комисия и официално приет от Европейския съвет. По думите му, Македония трябва да даде своето мнение и ще го направи.
"От нас зависи да продължим с реформите и установяването на европейските стандарти у дома. Да не забравяме, най-големият растеж на страните кандидатки за ЕС беше постигнат по време на преговорите, когато акцентът беше върху вътрешните реформи и трансформацията на обществата на страните според европейските стандарти", каза Зоран Заев.
Припомняме, на 1 август 2017 г. страната ни подписа със Северна Македония Договор за добросъседство. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на Договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отпуши пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.
Въпреки желанието за развитие на добрите отношения остават и нерешени въпроси, които са най-видни в дейността на българо-македонската комисия за решаване на спорните въпроси.
Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пръв оповести, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи. Той призова страната ни да постави ултиматум на Македония - ако те не се примирят с въпросите от общата ни история, България да не подкрепя Македония за ЕС. На 29 септември дори и намекна, че ВМРО може да излезе от управлението.
Според Каракачанов Македония само използва България за членство в ЕС и НАТО.
Възлов се оказа отказът на България да приеме двете страни заедно да честват празника на легендарния деец и идеолог на ВМРО Гоце Делчев на датата 7 октомври, когато костите му са предадени на Скопие от Георги Димитров.
В края на септември държавният глава свика спешна консултативна среща по темата Северна Македония, след като стана ясно, че последната среща на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, която се състоя на 13 септември, беше определена като "най-безплодната", тъй като на нея отново не бе постигнато единодушие относно въпроса с Гоце Делчев. В последно време преговорите за общата история на България и Македония започнаха да буксуват.
На 30 септември 2019 г. България реши, че не дава безусловна подкрепа на Македония за членството й в ЕС.
На 21 ноември премиерът Борисов разговаря с опозиционния македонски лидер Християн Мицкоски (ВМРО-ДПМНЕ) на срещата на ЕНП в Загреб. Тогава Борисов каза, че антибългарската реторика не само да бъде забравена, но и македонците да са убедени, че тя не е вярна.
Три дни по-късно - на 24 ноември, пред македонското издание "Курир" Християн Мицкоски обяви, че Гоце Делчев бил македонец, който се борил за създаването на македонска държава, а македонският език бил уникален.