Българите силно се съмняват в честността на изборите

Кампанията за президентските избори и националния референдум е по-скоро слаба. Това е основният извод от национално представително проучване на "Алфа Рисърч".

Социолозите коментират, че кампанията е ограничена до националните медии и не предоставя достатъчно информация както за позициите на кандидат-президентите, така и за аргументите по трите въпроса от референдума. Затова от "Алфа Рисърч" смятат, че избирателната активност и резултатите от вота ще зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията на партийните ядра и емоционално-ситуативни фактори, отколкото от личната убедителност на кандидатите и информираността на избирателите.

Изследването на "Алфа Рисърч" е направено в периода 19-24 октомври сред 1013 пълнолетни граждани. Оказва се, че кампанията за президентския вот и референдум предизвика по-слаб интерес и внимание от страна на гражданите в сравнение с тази за местните избори през 2015-а. Две седмици преди нейния край 51 % или всеки втори анкетиран заявява, че не е запознат с нито една проява на кандидатите за държавен глава.

5 % преднина за Цачева пред Радев на първи тур прогнозира ИМП

Подкрепата на ДПС за Орешарски можела да му отреди трето или четвърто място

Съмненията в честността на изборите в страната, както и през миналата година, остават високи. Очакванията за честността на тазгодишните избори в отделните населени места в същото време леко се подобряват от по-слабата кампания и липса на характерните за местните избори локални играчи.

Процентът на хората, които смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни, нараства от 19 на 23. Делът на избирателите, които са на противоположното мнение, значително намалявал от 46 на 34 %.

Резултатите от изследването са показали, че огромното мнозинство от хората - 82 %, знаят, че на 6 ноември ще се гласува за президент и на национален референдум. Информацията за тези два избора достига до избирателите предимно от националните медии - съответно, 79% за изборите и 62% за референдума.

Като агитиращи за президентския вот се разпознават основно политическите партии (42 %), а не кандидатите.

77 % от избирателите са запознати с новото изискване за задължително гласуване. Преобладаващата част от хората обаче смятат, че това няма да повлияе на решението им дали да упражнят правото си на вот. За две седмици делът на твърдо решилите да гласуват за президент е нараснал от 61% до 66% от живеещите в България.

Социолозите коментират, че въпреки по-слабата кампания, заявената активност е със 7 пункта над декларираната към същия период през миналата година. Те прогнозират, че ако нагласите се запазят, можем да очакваме в първия тур на президентските избори да излязат над 3 млн. 700 хиляди избиратели.

Ефектът от бурните публични спорове по отчитането на квадратчето "не подкрепям никого" засега се изразявал в това, че 53 % от пълнолетните жители са разбрали, че може да се гласува по този начин. 10 % от решилите да гласуват възнамерявали да изберат тази опция. От "Алфа Рисърч" отбелязват, че профилът на тези хора отговарял на обичайно негласуващите - най-млади, учащи, слабо интересуващи се от политика, жители на градовете.

По-високи са декларираните нагласи за участие в националния референдум, показват данните от проучването. Готовността си са заявили 54 % към 49 % през миналата година. Социолозите предполагат, че реалното участие ще бъде по-ниско от заявеното в резултат на пасивността на партиите, кандидат-президентите и инициативните комитети. Те обаче отчитат, че ако задължителното гласуване повлияе на традиционно дисциплинирани групи избиратели, е възможно избирателната активност на референдума да е близка до признаването му за валиден.

Анализът на "Алфа Рисърч" е показал, че евентуалната активация на избирателите не е в резултат от по-добра информираност и ясни аргументи по всеки един от трите въпроса.

Изследването е регистрирало изключително любопитно противоречие, коментират социолозите. Тя обясняват, че въпреки че сред решилите да участват в референдума, позицията "Да" доминира и в трите въпроса, хората изразяват съгласие с мотивите и на двете противоположни позиции.

Най-високо е одобрението по въпроса за намаляване на държавните субсидии за политическите партии - 58.8% "Да" срещу 24.7% "Не". В същото време обаче мнозинството от избирателите били съгласни и с тезата, че партиите трябва да получават по-висока субсидия, за да не изпадат в зависимост от интересите на благодетелите си. На това мнение са 73 % от запитаните. 57 % от анкетираните пък смятат, че ако субсидията е минимална, ще останат само партиите, на които хората имат доверие и които те са готови да финансират със собствени средства.

Повече "Да" (55.1%), отколкото "Не" (26.2%), получава въвеждането на мажоритарен избор за народни представители в два тура. Зад тези нагласи обаче също стоят две противоречащи си тези. 48% смятат, че мажоритарният вот дава шанс за по-широко представителство на гражданите, тъй като ще се състезават повече личности. 47% пък смятат точно обратното - че ще ограничи представителството на избирателите, тъй като всеки район ще има само по един депутат.

Ситуацията при задължителното гласуване била най-парадоксална. 51.6% "Да" срещу 32% "Не". Въпреки лекия превес на "да"-то над 50-те процента, мнозинството от хората приемат именно аргумента "против" - 74% смятат, че гласуването е право, което не бива да се вменява като задължение. Почти двойно по-малко привърженици - 46 %, събирал най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване, а именно, че така ще се ограничи тежестта на купения и контролиран вот, коментират още от "Алфа Рисърч".