Министрите от кабинета "Борисов-3" предоставя до 89 998 200 лева за бюджета на регионалното министерство за 2019 г., съобщиха от Министерския съвет.
Парите са за финансиране на дейността на специализирано звено "Национално тол управление" /НТУ/ в Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ за 2019 г.
Очакванията на министрите са с тези пари да се финансира специализираното звено в Националното тол управление (НТУ) в АПИ през 2019 г., където се събират пътните такси.
Според обявите цели за тази финансова инжекция са осигуряване на ефективно управление на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
От МС обясняват, че парите ще са за дейности по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси за смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства. Едните - на база време за автомобили с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона (електронна винетка). Автомобилите над над 3.5 тона са с тол-такса.
Обяснението е, че тези нововъдения на регионалното ведомство са по програма "Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита" и бюджетна програма "Рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура".
Припомняме, на 26 юли имаше обвинение към АПИ и тол управлението, че създават монопол в тол системата. От АПИ отговориха, че няма монопол.
При официалното представяне на готовността за въвеждане на тол системата зам.-министър Николай Нанков изрази надежда, че няма да се повторят трудностите като при въвеждането на електронната винетка.
На 16 август ще стартира реалното тестване на тол системата на терен. До два месеца се очаква да станат ясни и крайният ѝ обхват и тарифите. Предвиждат се три начина за тол таксуване - маршрутна карта, GPS тракери и бордови устройства. На 3 юли пък ще се състои нова среща с превозвачите, на която ще бъдат обсъдени тарифите. От работодателските организации също се изказаха против предложените цени и поискаха отлагане на въвеждането на системата.
На същото заседание на МС предоставиха и 2,1 млрд. лева на военното министерство за покупка на осем изтребителя Ф-16. Това стана с промяна в ПМС № 344 от 2018 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г.
Съгласно последните изменения в Закона за държавния бюджет разходите по бюджета на Министерството на отбраната за 2019 г. се увеличават с 2,1 млрд. лв. за придобиване на нов тип боен самолет от въоръжените сили на Република България.
За създаване на по-добра организация при осигуряването на условия за ефективно и ефикасно разпределение и управление на публичните средства, са допълнени и други разпоредби и приложения на ПМС № 344 от 2018 г., свързани с текущото изпълнение на държавния бюджет, пише в съобщението на МС без да се дадат подробности.
Припомняме, на 10 юли 2019 г. министрите от кабинета "Борисов-3" одобриха покупката на 8 изтребителя Ф-16, договорите отидоха в Народното събрание за ратификация. Сделката не бе одобрена от БСП, "Воля" и "Атака".
На 15 юли правителството актуализира бюджета заради закупуването на изтребителите. В законопроекта се предвижда и увеличение на дефицита по държавния бюджет с 1,829 млрд. лв. до 2,228 млрд. лева.
На 23 юли президентът Румен Радев наложи вето върху сделката за покупка на осем изтребителя Ф-16. Мотивите на президента бяха искането стратегическите решения, свързани с отбраната и националната сигурност да се взимат с широк консенсус и подкрепа.
След това Радев изтъкна, че в сделката разходите по придобиване, постигнати включително и с имитиране на нов дълг, поставят под въпрос възможностите за временно осигуряване на липсващите способности на самолетите.
На 26 юли, в парламента бе отхвърлено ветото на президента Румен Радеввърху четирите закона за придобиване на изтребителя Ф-16 от САЩ.
Припомняме също, че заради покупката на осемте изтребителя България емитира нов дълг от 700 милиона и 600 хиляди лева от началото на годината до 29 юли 2019 г.
Бюджетът позволява новопоетият дълг да бъде до един милиард лева. Финансовият министър Владислав Горанов заяви че възнамерява да се възползва от цялата сума.
На 29 юли 200 милиона лева дългови книжа бяха продадени през деня при рекордно ниска доходност за облигации със срочност 10 години и половина - 0,32 на сто.