Президентът не е наложил вето над Държавния бюджет за купуване на осем изтребителя Ф-16. Това стана ясно от публикуваното от Народното събрание на брой 60 на "Държавен вестник", 30 юли, където са обнародвани и двата допълнителни закона, свързани със сделката за Ф-16.

Това са прегласувания закон за ратификация на четирите международни договора за Ф-16, както и останалите два закона, свързани със сделката - за изменението на Държавния бюджет, който прави възможно плащането, както и договора за индустриално сътрудничество с американската компания, производител на самолетите. 

Славчо Велков: Ф-16 е най-добрият самолет, който България не може да си позволи

Славчо Велков: Ф-16 е най-добрият самолет, който България не може да си позволи

Ф-16 е по-добър от кафеварката на Румен Гечев, смята Тодор Тагарев

Припомняме, на 10 юли 2019 г. министрите от кабинета "Борисов-3" одобриха покупката на 8 изтребителя Ф-16, договорите отидоха в Народното събрание за ратификация. Сделката не бе одобрена от БСП, "Воля" и "Атака".

На 15 юли правителството актуализира бюджета заради закупуването на изстребителите. В законопроекта се предвижда и увеличение на дефицита по държавния бюджет с 1,829 млрд. лв. до 2,228 млрд. лева.

На 23 юли президентът Румен Радев наложи вето върху сделката за покупка на осем изтребителя Ф-16. Мотивите на президента бяха искането стратегическите решения, свързани с отбраната и националната сигурност да се взимат с широк консенсус и подкрепа.

След това Радев изтъкна, че в сделката разходите по придобиване, постигнати включително и с имитиране на нов дълг, поставят под въпрос възможностите за временно осигуряване на липсващите способности на самолетите.

На 26 юли, в парламента бе отхвърлено ветото на президента Румен Радев върху четирите закона за придобиване на изтребителя Ф-16 от САЩ. 

Припомняме също, че заради покупката на осемте изтребителя България емитира нов дълг от 700 милиона и 600 хиляди лева от началото на годината до 29 юли 2019 г.

Бюджетът позволява новопоетият дълг да бъде до един милиард лева. Финансовият министър Владислав Горанов заяви че възнамерява да се възползва от цялата сума.

На 29 юли 200 милиона лева дългови книжа бяха продадени през деня при рекордно ниска доходност за облигации със срочност 10 години и половина - 0,32 на сто.

Само преди седмица беше предишният аукцион, на който отново бяха поети 200 милиона лева дълг, но този път чрез 20-годишни облигации. Останалите 300 милиона и 600 000 лева бяха взети през юни, когато бяха предложени и от двата вида книжа.

Емитирането през юни на 20-годишни български дългови книжа предизвикаха интереса на банките. Причината - подобни книжа са считани за сигурна инвестиция, макар и с ниска доходност.

Заради договора със САЩ за придобиването на самолетите бюджетът беше актуализиран от депутатите на 19 юли.

Ветото за Ф-16 беше излишно, оцени Каракачанов

Ветото за Ф-16 беше излишно, оцени Каракачанов

Ако попитате хората, ще знаят повече за изтребителите, отколкото за култура

Президентът Румен Радев няма да налага вето на изборните правила, с които отпада машинното гласуване за местните избори през октомври, съобщи БНР, позовавайки се на свои източници. Указът на държавния глава за обнародване на промените в Изборния кодекс е подписан днес.  

Припомняме, на 24 юли депутатите от мнозинството приеха, че на предстоящите местни избори ще се гласува само с хартиени бюлетини. Това окончателно реши мнозинството в Народното събрание с прокараните на второ четене промени в Изборния кодекс.

Гласуването в зала бе 129 гласа "за", 69 "против" и един "въздържал се" - така машинното гласуване напълно отпадна за изборите наесен.

Предложението бе внесено и прието с гласовете на ГЕРБ, а от БСП оспориха аргументите им. 

Промените в Изборния кодекс бяха внесени на 9 юли, когато от ГЕРБ решиха да отменят "скъпия експеримент" машинно гласуване.

Мотивът им бе, че този вид вот е и много скъп. 77 стотинки струва вотът с хартиена бюлетина, докато с машина той възлиза на 60 лева.

На 10 юли в правната комисия бе прието отпадането на машинното гласуване, а на 24-ти и в пленарна зала.

В приетото предложение на ГЕРБ се предвижда за всички останали избори след местния вот за депутати, президенти, членове на Европарламента в секции с над триста избиратели да се гласува само машинно.

Очаква се и след местните избори през октомври да има нови поправки в Изборния кодекс.