„Възродителният процес" и османското робство скараха народните представители в Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите. Дневният ред се състоеше от две предложения на атакистите - съответно за проекторешение за отмяна на декларацията на 41-вото Народно събрание за осъждане на „възродителния процес" и проекторешение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя.

Националистът Павел Шопов, който мотивира и двете предложения, обяви „възродителния процес" за исторически закъснял, тъй като прадядовците ни не са си свършили работата, както са направили в други държави. По думите му, „възродителният процес" е минал по цивилизован начин според тогавашните норми и в 99% от случаите смяната на името било доброволен акт.

За него декларацията, осъждаща „възродителния процес", граничела с национално предателство и действала като разделител и на гражданите, и на депутатите. Шопов беше категоричен, че ще поиска гласуването на това предложение в пленарна зала да става поименно, за да може всеки да се самоопредели.

Експертите от Министерството на правосъдието пък представиха становище, според което „възродителният процес" си заслужава негативната морална и политическа оценка.

Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев, който дори гласува против дневния ред, определи и двете точки като елементарен и лош PR на псевдопатриоти и напусна заседанието.

Председателят на комисията Тунчер Кърджалиев пък влезе с остра полемика с Павел Шопов и по двете точки, като в крайна сметка атакистът видимо изпусна нервите си и обяви, че ще говори на Кърджалиев на „ти", защото не го уважава. Констатира и, че ДПС ще изгони всички българи от страната, ако е възможно, и за финал получи наказание изгонване от комисията. Той обаче не се впечатли от този наказателен акт и дори не мръдна от мястото си.

В крайна сметка с 8 гласа „за", 7 - „против", и един „въздържал се" в комисията не мина предложението за отменяне на осъждането на „възродителния процес".

Преди това обаче между народните представители от всички партии прехвърчаха обвинения в „отомански реваншизъм", в измама и лъжа, като се стигна и до въпроса кой от народните представители е бил член на БКП и кой - не.

Макар и с по-различен резултат на гласуването не мина и второто проекторешение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя. Според становището на Външното министерство понятието "геноцид" се въвежда с конвенция на ООН от 1984 г. и няма обратна сила, за да обхваща събития отпреди тази дата. Юристите от Министерството на правосъдието прецениха, че проекторешението цели политически ефект и не е обект на юридически анализ, тъй като тези исторически факти вече са намерили своя негативен обществен отзвук.

Бяха изразени и опасенията, че приемането на подобен документ от НС ще навреди на отношенията с Турция при обсъждането на още нерешени двустранни проблеми.

Единствено народен представител от левицата се опита да намери някакво компромисно разрешение на разразилите се исторически спорове и предложи да се създаде кръгла маса от експерти историци и граждански организации, която да постигне консенсус по българската история, тъй като не е работа на НС да дава оценка на исторически факти.

Предложението обаче не беше прието. След като депутатите отхвърлиха приемането на подобно решение за осъждане на геноцид над българите с един глас „за", нула - „против", и 7 - „въздържали се", от възмутени гости на комисията се чу недоволния възглас „Долу Турция, да живее България!".