Теменужка Петкова: До юни се решава АЕЦ "Белене" или 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

Правителството анализира дали това оборудване за АЕЦ "Белене" да бъде прехвърлено за 7-и блок за АЕЦ "Козлодуй".

Коронавирусът забави договора за Интерконектора с Гърция. Проектът приключва до края на годината, наблюдава се съживяване на икономиката и търсене на природен газ.

Това заяви пред БНТ енергийният министър Теменужка Петкова.

"Не бих казала, че това е завой в политиката, но настъпиха обстоятелства, на които трябва да се реагира максимално бързо. Затова тръгнахме да анализираме този вариант и се прави анализ на финансовия и икономическия ефект от такъв вариант след като се направи анализ на европейското законодателство", обясни енергийният министър. Тя уточни, че такъв вариант ще бъде внесен в парламента, веднага след като се приеме.

"Анализът ще е готов до юни, дали ще е нов парламентът не е най-същественото, тъй като България има необходимост от нова ядрена мощност", каза още Петкова.

Енергийният министър е категорична, че АЕЦ "Белене" не е изоставен проект, има решение задължително за изпълнение.

"Ние трябва да направим един анализ по отношение на възможността да се използва и да се даде сигурност на нашата енергийна система, имайки предвид, че настъпиха факти, след като започна процедурата, има положителна оценка на ОВОС, а Агенцията за ядрено регулиране е одобрила площадка номер 2 на АЕЦ "Козлодуй". Това беше ясен стимул за нас и да се провери дали оборудването може да е използва за 7 блок на АЕЦ Козлодуй", обясни Теменужка Петкова.

Тя уточни, че в момента се чака техническия доклад, с решение на Министерски съвет е възложен правен, икономически и финансов анализ и когато са налице резултатите, ще се вземе окончателно решение. Категорична е, че България има необходимост от нова ядрена мощност, имайки предвид политиката на ЕС и единственият шанс да се постигне, е развивайки ядрена енергетика, която произвежда, без да генерира емисии.

Министър Петкова коментира критиките на президента Румен Радев за "Балкански поток" и думите му, че "в него са заровени 3 млрд. лв.".

"Балкански поток е изграден на база на европейското законодателство при спазване на европейските изисквания, по отношение на директивата, свързана с природния газ", категорична е министърът.

Тя мисли, че "негативното отношение към работата на правителството и отричането на всичко, което е направено, дори когато е от твоя политически опонент, не е редно".

Тя обясни, че в "Балкански поток" са инвестирани 2.6 млрд. лв. "Що се отнася до въпросите, които поставя президентът, никога не се реализира самоцелно, европейското законодателство е рестриктивно, всеки проект трябва да се реализира, ако има икономическа обоснованост и покрива финансовия интерес", добави още енергийният министър. А приходите, които се очаквали са срока на двата договора са над 9 млрд. лв. за срок от 10 г. и може да се използва от 35 г. "Това е в интерес на България и ще носи ползи от десетилетия напред", категорична е министърът.

Относно американските централи Петкова каза: "Те са много важни за нашата сигурност, тъй като произвеждат 46% от необходимата енергия за България".

По думите й се водят преговори с екип от представители от отдел "Енергетика" на ЕК. Ще се даде държавна помощ, за да функционират нормално централите. ЕК иска реформи в сектора, реорганизация на пазара на електрическа енергия на едро, срокът е 1 юли 2021 г.", обясни Петкова. Тя добави, че едно от изискванията на ЕК е това да се разреши въпросът с двете американски централи, а "нашето желание е такова едно разрешаване да премине през посоката на двете страни".

Петкова и Рубин говориха за американските централи

И по актуални теми от енергийния сектор

За страната "това са сложни договорни отношения, както и значението на тези централи за системата в страната". "Надявам се, че ще бъде постигнато компромисно решение за двете страни", изрази мнение министърът. 

Запитана дали ще купуваме ток на по-високи цени, Теменужка Петкова отговори, че трябва да се мисли в посока на беземисионни базови мощности и да се направи всичко възможно да се удължи живота на нашите въглищни централи.

Министър Теменужка Петкова коментира и подписаният договор между АЕЦ "Козлодуй" и "Уестингхаус Електрик" Швеция.

По думите й, диверсифакацията е един от основните приоритети на правителството, а диверсификация на свежо ядрено гориво е изискване, което България като държава-членка на ЕС трябва да спазва, да имаме разнообразие на източници, сигурност на доставките, конкуренция и конкурентни цени, от което печелят потребителите и бизнеса.

Тя изтъкна, че вчера е подписан договор за диверсификация на ядрено гориво. Предстоят поредица от анализи, свързани с безопасността, до момента в който Агенцията за ядрено гориво на Швеция диверсифицира горивото на "Уестинг електрик". Така ще имаме още един източник на енергийния ресурс.

Министър Теменужка Петкова спомена и "спекулации на енергийни експерти" за договора за газ с Азербайджан. "България има сключен договор с Азербайджан за доставка на 1 млрд. газ годишно за срок от 25 г. Идеята и смисълът на този договор е пряко свързан с реализацията на проекта и връзката с трансадриатическия проект Интерконектора с Гърция", обясни тя.

По думите й проектът не е построен, а договорът приключва в края на април с контрагентите от гръцка страна, които са депозирали искане заради ситуацията с коронавируса. Петкова смята, че проектът трябва да се приключи до края на годината и да бъде въведен в търговска експлоатация, за което работят юристите от двете страни. Именно, за да може да се изпълни проектът, са влезли в преговори с компанията от Азербайджан.

"За да можем временно да променим входната точка на доставка с колегите от "Булгаргаз" имахме търг, те се явиха и спечелиха определени количества и сключиха допълнително споразумение по договора, чрез което получаваме азерски газ", обясни Петкова. Така, по думите й, "България има реална диверсификация и това ни позволи да имаме една от най-конкурентните цени на азерски газ, значително по-ниски от тези на борсите, благодарение на двата договора", каза министърът.

Пандемията се е отразила на цените на природен газ, както и във всички сфери. Сега обаче се наблюдавала тенденция за съживяване на икономиката и търсенето на природен газ, допълни Теменужка Петкова.

Припомняме, че през януари тази година бе обявено намерението реакторите, предназначени за проекта АЕЦ "Белене", да бъдат прехвърлени за изграждане на седми блок на АЕЦ "Козлодуй" на втора площадка.

Съгласно решението на Министерски съвет, министърът на енергетиката следва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ "Белене", да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта, както и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка.

През октомври миналата година Българският енергиен холдинг (БЕХ) взе решение да влезе в преговори със САЩ за разработване на нови ядрени проекти и конкретно да се направи проучване на възможностите за изграждане на ядрена площадка номер 2 на АЕЦ "Козлодуй". И в енергийната стратегия на България до 2030 г. е заложено изграждане на 2000 мегавата нови ядрени мощности.

Едновременно с това през юни 2018 година Народното събрание размрази официално 30-годишния проект за втора ядрена централа в България - "Белене".

Мораториумът върху строителство на АЕЦ "Белене" бе въведен от Народното събрание през 2012 г. - в първото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. Темата за проекта АЕЦ "Белене" обаче стана отново актуална, след като от Българска академия на науките изготвиха по поръчка на БЕХ доклад за изготвяне на Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката.

Срещу строителството се обявяват категорично против всички десни формации, които в момента са извън парламента. Критика изказват и четирите организации от АОБР, които не са доволни от изискванията на държавата към строителството на нова ядрена мощност. През май 2019 г. бе открита процедурата по избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ "Белене", а една година по-късно тържествено бе обявено, че кандидатстват американци, французи и руснаци.